Решение № 2462 от 22.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2462 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Т. като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100501879 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20035520/13.05.2022 г., постановено по гр. д. № 40891/20 г. по описа на СРС, 32 състав, И. А. А. е осъден да заплати на М. Е. П. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесен на ищеца от страна на ответника на 02.09.2015 г. побой, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 02.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението М. Е. П. е осъден да заплати на И. А. А. сумата от 3 000 лв., по предявен насрещен иск по чл. 211 ГПК, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението е отхвърлен насрещния иск по чл. 211 ГПК и чл. 45 ЗЗД на И. А. А. срещу М. Е. П. да бъде осъден ответникът да заплати обезщетнеие от 4 000 лв. за причинени имуществени вреди – поставяне на изолация на всички 1 тавани в апартамента на ищеца, за да бъде изолиран създадения шум от ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С решението И. А. А. е осъден да заплати на М. Е. П. сумата от 392,86 лв.

– разноски по делото; М. Е. П. е осъден да заплати на И. А. А. сумата от 265,71 лв. – разноски по делото; И. А. А. е осъден да заплати по бюджетната сметка на СРС сумата от 440 лв. – за държавни такси; М. Е. П. е осъден да заплати по бюджетната сметка на СРС сумата от 120 лв. – за държавна такса.

С решението е постановено да се възстанови на И. А. сумата от 300 лв. – депозит за СТЕ след посочване на банкова сметка.

Подадена е въззивна жалба от И. А. А. срещу решение № 20035520/13.05.2022 г. по гр. д. № 40891/20 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта, в която е уважен искът по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 000 лв. Твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че в първоинстанционното производство е бил лишен от процесуално представителство и равнопоставено участие в процеса. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. В.Н. /внучка на ищеца/, която била заинтересована от изхода на спора. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., както и да уважи иска за имуществени вреди в размер на 4000 лв.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – М. Е. П. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва доводите на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, че в първоинстанционното производство са били допуснати процесуални нарушения, свързани с процесуалното представителство и призоваване на ответника. Поддържа, че при определяне на размера на претърпените неимуществени вреди съдът е приложил установените в съдебната практика критерии за справедливост. Счита, че 2 съдът правилно е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява действително да са били вложени закупените материали в апартамента на И. А. и връзката им с твърденията му. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Претендира разноски.

Във въззивното производство е прието за съвместно разглеждане направеното от въззиваемата страна възражение за съдебно прихващане със сумата от 3000 лв., в която част решението от 13.05.2022 г. по гр. д. № 40891/20 г. по описа на СРС, 32 състав, е влязло в сила.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, както и два насрещни иска с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ищецът М. Е. П. твърди, че на 02.09.2015 г. около 10,30 ч. е бил нападнат от ответника И. А. А. пред входната врата на жилищния блок, в който живее, находящ се в гр. София, ж. к. „*********. Твърди, че ответникът му е нанесъл удари с ръце и крака по тялото му, вследствие на което ищецът получил счупване на 10 – то и 11 – то ребро в ляво, счупване на 11 – то ребро в дясно, плеврални изливи – минимални двустранни, които наранявания му причинили трайно затруднение на движението на снагата и крайниците за срок по – дълъг от 30 дни. Посочва, че получените наранявания покриват характеристиките на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди, че за извършеното деяние ответникът е бил осъден с присъда от 28.02.2017 г. по НОХД № 5334/16 г. на СРС, 104 състав, която е била потвърдена с решение № 670/09.06.2017 г. по ВНОХД № 1817/17 г. на СГС, 7 въззивен състав. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесен на ищеца на 02.09.2015 г. от страна на ответника побой, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.09.2015 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът И. А. А. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че между страните по делото има влошени междусъседски отношения, тъй като ищецът 3 вдигал денонощно много шум. Оспорва да е нанесъл побой на ищеца. Оспорва размера на вредите.

В срока за отговор на исковата молба И. А. А. е предявил срещу М. Е. П. насрещни искове, както следва: за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на тормоз от страна на М. Е. П., изразяващи се в непрекъснати тропания с чукове, блъскания, удари, стъргане по пода с остър предмет, изразяващи се в разстройство на здравето и психиката му, умора, нервно напрежение от перманента умора от безсъние, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 02.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на И. А. А., вследствие на извършване на разходи за поставяне на изолация на таваните на апартамента му, за да се изолират силните шумове, създадени от съседа му, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 02.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът по насрещните искове – М. Е. П. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва факта, че вдига шум; че част от описаните разходи за поставяне на шумоизолация са направени /липсва касов бон/ и са необходими /посочени са инструменти, които лицето, извършващо СМР, следва да ги притежава/, както и че ремонтът, за който се твърди, че е извършен, е в причинна връзка с поведението на ответника. Претендира разноски.

От представения по делото заверен препис от влязла в сила на 09.06.2017 г. присъда от 27.02.2017 г. по НОХД № 5334/16 г. на СРС, 104 състав, се установява, че И. А. А. е признат за виновен за това, че на 02.09.2015 г. около 10,30 ч. в гр. София, ж. к. *********, чрез нанасяне на удари с юмруци и крака по тялото е причинил на М. Е. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 11 – то ребро в дясно, счупване на 10 – то и 11 – то ребра в ляво, преврални изливи – минимални – двустранно, което е причинило на М. Е. П. трайно затруднение на движенията на снагата за срок по – дълъг от 30 дни от датата на травмата – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, и изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

За установяване на причинените на ищеца М. Е. П. неимуществени вреди 4 по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св.

В.М.Н. /внучка/. От показанията й се установява, че дълго време след нанесения побой ищецът М. Е. П. не е могъл да се обслужва сам и е изпитвал болки в тялото – „повече от месец се чувстваше зле – при лягане, ставане, не можеше да се обърне, изпитваше болки...Емоционално явно всички тези неща са му са се отразили преди да получи инсулта, той непрекъснато беше под някакъв стрес“.

От представеното като доказателство по делото съдебно – медицинско удостоверение № V – 287/02.09.201 5 г. се установява, че причинените счупвания на ребрата, вследствие на нанесен побой от страна на И. А., са причинили трайно затруднение на движението на снагата на пострадалия М.

Е. П., а останалите травматични увреждания са му причинили болки и страдания.

От показанията на св. Й.К.Р. /съсед на страните/ се установява, че М. Е. П. живее с внучката си В. от 1992 г. Посочва, че същата пътува, но когато се прибере, живее при него, и му помага в домакинството. Споделя, че е имала конфликти и с двамата съседи – страни по делото.

От показанията на св. Я.Б.Д. /съсед на страните/ се установява, че е посещавал апартамента на И. А. А. през есента на 2020 г. Свидетелят разказва, че докато бил в апартамента през м. септември или октомври 2020 г., между 20 – 21 ч. и 23,30 – 24,00 ч. вечерта, чул шум като от удар на метал, през различни интервали от време, като шумът бил силен като на строителен обект.

Посочва, че през 2015 г. също е посещавал имота на И. А. А. и че тогава бил чул шум отгоре, който идвал от имота на М. Е. П.. Твърди, че шумът бил стряскащ и ако човек е легнал да спи, шумът би попречил на съня му.

За установяване на направените разходи от И. А. А. за поставяне на шумоизлоационни панели в апартамента му по делото са представени фактури, касови бонове и други разходооправдателни документи.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 5 служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваните части. В частта, в която е уважен насрещният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, решението е влязло в сила като необжалвано.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваните части, настоящият съдебен състав намира следното:

За основателността на исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се установи: наличието на противоправно поведение, вреди /неимуществени или имуществени/, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и размер на вредите.

Във въззивното производство не е спорно между страните, че с влязла в сила на 09.06.2017 г. присъда от 27.02.2017 г. по НОХД № 5334/16 г. на СРС, 104 състав, И. А. А. е признат за виновен за това, че на 02.09.2015 г. около 10,30 ч. в гр. София, ж. к. *********, чрез нанасяне на удари с юмруци и крака по тялото е причинил на М. Е. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 11 – то ребро в дясно, счупване на 10 – то и 11 – то ребра в ляво, преврални изливи – минимални – двустранно, което е причинило на М. Е. П. трайно затруднение на движенията на снагата за срок по – дълъг от 30 дни от датата на травмата.

С оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд и на основание чл.