Определение № 30633 от 24.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30633 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110120361 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС ....“ ЕООД против М. А. Владимирова за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 6686/2025 г. на Районен съд Русе.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е присъединено по електронен път електронното заповедно производство.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ЧГД № 6686/2025 г. на Районен съд Русе е направен опит съобщението да бъде връчено по четири начина:

- на адрес: гр. София, ж. к. „Полигона“, бл. 4, вх. Г, ет. 8, ап. 125 – лицето е търсено на 06.12.2025 г. – събота, 18.12.2025 г. и 29.12.2025 г., не са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса, лицето е търсено по-малко от един месец и не е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК;

- на постоянен адрес: с. Мусачево, Община Елин Пелин, ул. „Цар Борис I“ № 12 – адресът е посетен само на 12.06.2026 г. и е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК без да са събрани данни от връчителя с посочване на техния източник, че лицето не живее на адреса;

- на настоящ адрес: гр. София, ул. „Рилска обител“ № 14, ет. 5, ап. 15 – 1 адресът е посетен на 08.02.2026 г., като връчителят е събрал данни с посочване на техния източник, че лицето не живее на адреса, като са събрани данни и че живее на адрес: *****, залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК;

- чрез работодател „Том и Джери 2021“ ЕООД – адресът е посетен на 04.05.2026 г., 10.05.2026 г. и 17.05.2026 г., като не е открито лице, на което да се връчи съобщението.

За да се приеме, че съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК следва процедурата по чл. 47 ГПК да е изпълнена по отношение на всички налични по делото адреси на длъжника.

От изложеното следва, че процедурата по чл. 47 ГПК не е изпълнена надлежно по отношение на посочения от заявителя адрес, както и по отношение на регистрирания постоянен адрес на длъжника, още повече при посещението на настоящия адрес връчителят е събрал данни, че длъжникът живее именно на постоянния си адрес в с. Мусачево.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на две кумулативни условия:

1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК; и

2. връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай по отношение на посочените адреси на длъжника процедурата по чл. 47 ГПК не е изпълнена надлежно, както следва:

- на адрес: гр. София, ж. к. „Полигона“, бл. 4, вх. Г, ет. 8, ап. 125 – не са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса, лицето е търсено по-малко от един месец и не е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК;

- на постоянен адрес: ***** – длъжникът не е търсен поне три пъти в продължение на поне един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от тях да е било в неприсъствен ден и това да бъде удостоверено в съобщението, без да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на конкретен източник.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК не са били налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е 2 обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва формално (доколкото същото е електронно дело) да се върне на състава на Районен съд Русе за преценка за извършване на следните действия: да се изпълни надлежно процедурата по чл. 47 ГПК по отношение на следните адреси на длъжника:

- на адрес: гр. София, ж. к. „Полигона“, бл. 4, вх. Г, ет. 8, ап. 125;

- на постоянен адрес: *****, като връчителят посети съответния адрес поне три пъти в продължение поне на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от тях да е в неприсъствен ден и удостовери в съобщението датите, на които е посетил адреса; при последното посещение да залепи уведомление на вратата на жилището или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, а ако има достъп до пощенската кутия, да пусне уведомление и в нея, като удостовери това в съобщението; при посещенията на съответния адрес да събере при възможност сведения от управителя на етажната собственост или от съседи, като посочи имената и качеството им, дали лицето живее на адреса или отсъства от адреса и от колко време, като също удостовери тези обстоятелства в съобщението.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 227707/16.07.2026 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 20361/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд Русе, 7 гр. състав, за преценка за извършване на 3 действията, посочени в мотивите на настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4