Решение № 70 от 18.05.2022, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Брезник, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221710100008 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ***********, с адрес гр. С**********, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И.Г. срещу ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.************** и настоящ адрес: гр.*****************. Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че ответника е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ находящ се в гр.**********************, и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известии Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, конто се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират тьрговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

1

Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел I X от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достьп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достьп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес: htpp:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Б. Б." ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които ищцовото дружество прилагат като доказателство, в покрепа на твърденията им, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника . с ЕГН **********, че дължи на ищцовото дружество „Топлофикация София" ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер от 4855,46 лева, от които 4269,04 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, 511,07 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.06.2021г., както и суми за дялово разпределение 63,24 лева - главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,11 лв. - лихва за периода от 31.07.2018г. до 25.06.2021г., както и направените разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на 03.02.2022г.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от .. В него се оспорва основателността на иска както по основание, така и по размер. Сочи се, че повече от 20 години няма достъп до апартамента в ж.к.*********, не ползва услугите на „Топлофикация“. Освен това минали няколко месеца от смъртта на съпругата му и той сам отглежда двете си деца, поради което му е непосилно да плаща сметките за апартамента в гр.София, където живее бившата му жена и голямата му дъщеря, които не желаят да плащат за услугата по отопление на имота.

В съдебното заседание ищцовото дружество редовно призовано не се явява, чрез писмена молба от пълномощника си поддържа исковата молба, иска присъждане на направени разноски по делото, представя списък на разноските.

Ответникът Р., редовно призован се явява, не оспорва исковата претенция от ищцовото дружество. Той е собственик на апартамента, за който са начислени сумите, дължими за потребена топлинна енергия, възразил по вземането, защото от 20 години не живее в апартамента. Там живеят бившата му съпруга и голямата му дъщеря. Моли да му бъде дадена възможност да постигне спогодба с дружеството-ищец. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Ищцовото дружество „Топлофикация - София“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 07.07.2021г. до Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Г. Б. Г. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр.София, п.к.1324, обл.София, общ.************ за периода от месец май 2018г. до месец април 2020г. Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. №20211110139898/2021г. по описа на СРС, а впоследствие след изпращането му по компетентност на БрРС е образувано ч.гр.д.20211710100304/2021г. по описа на БрРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №80/20.10.2021г. против длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 10.02.2014г., договор от 28.05.2012г. при общи условия за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение на бл.**************, както и извлечение от фактури на ищцовото дружество за дължими суми от абонат с № ******, от което е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр.

**********, е открита партида на името на Р., с абонатен номер *********.

По делото е представен и заповед РД-41 2119/10.11.1987г. на председател на СНС Изпълнителен комитет за обезщетяване на правоимащи с процесния апартамент, от който се установява, че ответника е придобил от Столична община следния недвижим имот, представляващ апартамент №**********, състоящ се от 3 стаи кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,09 кв. м.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът Р. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, 3 правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ , бр.

107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

На първо място, съдът намира за безспорен факта, че ответникът е собственик на имота, от което следва, че същия притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.