Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 15.04.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 231/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
15.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Галена Николаева Манова-Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Разлог, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200231 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от „Б..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от Л.Д.Г. - управител, против НП №*/26.03.2025 г. на Н-к на о-л „ОД”-С., Д„ОД” в ГД ФК, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1`000.00 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, породена от допуснатите нарушения на процесуалните и материалноправни норми. Твърди, че дружеството не е извършило твърдяното от АНО адм. нарушение, както липсват и док-ства за това. Сочи, че АНО неправилно е приел, че приложимата санкционна норма е чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като в случая не се касае за липса на издаден фискален касов бон, а се касае за издаден такъв, но с грешно отразена данъчна група. Твърди, че денят, за който се сочи, че регистрираната група на сделката (като данъчно облагане) не била правилно посочена, е бил първия ден след отмяната на данъчното облекчение, което е действало години наред преди това. Търговецът е бил в обективна невъзможност да препрограмира ФУ (касов апарат) в почивния за всички специалисти, работещи извън търговията и сферата на обслужването. Поради това дружеството е било в обективна невъзможност да „осъвремени“ данъчните ставки, посочени в паметта на касовия апарат за първия ден от действието на новите (стари) разпоредби за начисляване на ДДС. Сочи, че също така към 01.01.2025 г. не е бил приет ЗДБ за 2025 г., а същият е приет едва на 27.03.2025 г.ли През годините назад именно със ЗДБ са уреждани облекченията, включително и ставката за облагане с ДДС на определени видове сделки. Реално към 01.01.2025 г. за дружеството не е било ясно каква данъчна ставка ще бъде определена за този вид услуги и по коя данъчна група ще следва облага съответните сделки и да издава фискални касови бонове за тях. Твърди, че не е отчетено обстоятелството, че общата стойност на сделката, която е установено, че е обложена с ДДС по група „А“ е от 2,00 лева, като делът на дължимия ДДС е незначителен.

Наред с това малко след издаването на фискалния бон, тази неточност е коригирана и услугата е пререгистрирана с законоустановения размер на ДДС - 20%. Т.е. продажбата е отразена като сделка по група „Б“. По този начин дружеството е коригирало на момента тази греша при издаването на фискален касов бон. Счита, че случая е маловажен и са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде 1 отменено НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В СЗ не се явява законния представител на жалбоподателя. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, като счита че приложение следва да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явявана, не се явява и процесуален представител. Процесуалният представител – юрк. М., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки, в които навежда довод, че нарушението е доказано от събраните писмени док-ства.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 17.02.2025 г. в 14:30 часа е извършена проверка от органите по приходите - свидетелите Г.С. и Н.Г. на търг. обект - хранителен магазин, с адрес: *, стопанисван от „Б..“ЕООД, с ЕИК*. По време на проверката бил изведен КЛЕН за периода от 18:10 часа до 18:30 часа на 05.01.2025 г., от който се установило, че била извършена продажба в 18:20 часа на 1 брой хляб на ст-ст 2,00 лв., за която е издаден фискален касов бон №*/05.01.2025 г. от наличното и въведено в експлоатация в обекта ФУ модел TREMOL М20 с ИН на ФУ *, ИН на ФП *. От издаденият касов бон било установено, че продажбата описана във ФКБ №№*/05.01.2025 г., вр. с извършената продажба на 1 брой хляб е регистрирана в данъчна група „А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, вместо в данъчна група "Б" - за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20% ДДС.

Констатациите на проверяващите били обективирани в протокол за извършена проверка сер.

АА №* от 17.02.2025 г.

На същата дата бил съставен АУАН №*/17.02.2025 г. за нарушение на чл.27, ал.1, т.2, от Наредба * на МФ вр. с констатациите на проверяващите. Акта е надлежно предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение.

Въз основа на АУАН */17.02.2025 г. било издадено атакуваното НП №* от 26.03.2025 г. от Нк на о-л „ОД“-С., в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание:

„имуществена санкция“ от 1`000.00 лева за нарушение на чл.27, ал.1, т.2, от Наредба */13.12.2006 г. на МФ.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Г.С.

(актосъставител и свидетел на установяване на нарушението) и на св. Н.Г. (свидетел на установяване на нарушението и съставянето на акта). Съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели. Тези свидетели са незаинтeресовани от изхода на делото и са изпълнявали служебните си задължения. Показанията им са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като намират потвърждение в писмените док-ства по делото. Освен това липсват данни, свидетелите да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото.

Писмените документи, като относими към предмета на делото - АУАН с №*/17.02.2025 г., протокол за извършена проверка и копия на документи от проверка, дневен отчет, фискален бон, съд. състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице с/у подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователнали При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Въз основа на 2 извършена служебна проверка съдът счита, в хода на адм. нак. процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице, видно от представените Заповед №* от 27.02.2024 г. на ИД на НАП.

При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни белези. Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.27, ал.1, т.2, от Наредба Н 18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане ч/з ФУ на продажбите в търг. обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з ел. магазин.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търг. обект ч/з издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС, министърът на Ф. издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от ФУ. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба №* от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане ч/з ФУ на продажбите в търг. обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з ел. магазин (Наредбата).

Съгласно чл.27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС; 3. група "В" - за продажби на течни горива ч/з измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

В АУАН и в НП са посочени нормативните правила, които жалбоподателят е нарушил, като са изяснени последователно, подробно и в пълнота фактите, относими към формата на изпълнителното деяние, които са доказани в хода на производството. И в АУАН и в НП е установено конкретното нерегистриране на процесната продажба – 1 брой хляб, обективирана в индивидуализираната ФКБ №*/05.01.2025 г. в относимата данъчна група „Б"- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, като процесната продажба е била неправилно класифицирана в данъчна група „А", с което е осъществен съставът на това адм. нарушение.

По приложението на материалния закон:

В оспореното НП е направен извод, че е допуснато нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118, ал.4 от ЗДДС, а именно на чл.27, ал.1, т.2, вр. чл.27, ал.2 от Наредба №*/2006 г.

Съгласно чл.3 от Наредба №*/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търг. обект ч/з издаване на фискална касова бележка от ФУ. Дружеството „Б..“ЕООД, несъмнено притежава качеството на лице по чл.3 от Наредба №*/13.12.2006 г. на МФ, т.к. към датата на проверката е стопанисвало търг. обект – хранителен магазин, в *.

От събраните по делото писмени и гласни док-ства безспорно се установи, че при извършената на 17.02.2025 г. проверка в търг. обект е констатирано, че на 05.01.2025 г. дружеството-жалбоподател е извършило продажба на хляб, като във ФКБ с №*/05.01.2025 г. продажбата изписана като "ХЛЯБ", „СУМА ГРУПА А“ представлява продажба на хляб на обща ст-ст 2,00 лв. и е регистрирана погрешно в данъчна група "А" - стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, вместо в данъчна група "Б" - стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. В случая стоката, продажбата на която е 3 обложена с 0% ДДС е хляб. Съгласно §.15д, ал.3 от ЗДДС, (в сила от 9.07.2022 г. - ДВ, бр.52 от 2022 г., изм., бр.102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр.106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., бр.42 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) ставката на данъка по чл.66 б (а именно 0% ДДС) се прилага до 31.12.2024 г. включително за доставка на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки.

Изключението по §.15д, ал.3 от ЗДДС, е въведено до 31.12.2024 г., след изтичането на който период приложима се явява общата данъчна ставка от 20%. В същото време процесната продажба е била извършена на 05.01.2025 г., т.е. след изтичане на горепосочения срок, поради което и е следвало да се начисли данъчна ставка от 20%. По изложените аргументи така описаното се явява нарушение по чл.27, ал.1, т.2, от Наредба */13.12.2006 на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

С нормата на чл.27, ал.1, т.2, Наредба №*/13.12.2006 г. са въведени допълнителни критерии за отчетност и технически механизми за стриктно проследяване от приходна администрация на извършваните продажби според относимата данъчна група. Задължението за класифициране на продажбите на стоки и услуги по данъчни групи съответстващи на техния вид по см. на чл.27, ал.1, т.2, от Наредба №*/13.12.2006 г. завишава и ползва отчетността, и неизпълнението му не става автоматично неутрално за адм.-нак. право и лишено от обществена опасност в случай на законосъобразно начисляване на ДДС в справките декларации на данъчния субект, като не е поставено и в зависимост от приемането на ЗДБ за 2025 г., както се сочи от жалбоподателя. В случая обратен извод не следва и от факта, че нарушението е било отстранено.