Решение № 979 от 02.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Варна, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница С.а при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501261 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Община А. против решение № 1346 от 18.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 11624 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника отрицателен установителен иск против Е. С. С. за приемане за установено в отношенията между страните, че последният не е собственик на следния недвижими имот, представляващ ПИ № *** по КККР на местност „К.“, землище на село О., община А., целият с площ 3 820 кв.м, при граници: ***; както и е осъдена Община А. да заплати на Е. С. С. сумата от 850 лева, представляващи стоР.те от ответника съдебноделоводни разноски пред първата инстанция.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства, както и за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че 1 административната процедура по реституция е била опорочена до степен на нищожност, поради което и постановеното решение на ОСЗ не може да породи своето действие, респективно наследниците на П.Т.А. не са могли да прехвърлят надлежно правото на собственост на никой от последващите правоприемници. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че само при наличието на скица, приложена като неразделна част от реституционното решение, реституцията се счита за завършена, а в конкретния случай решението на ОСЗ не е придружено със скица и няма конститутивно действие. Също така се възразява, че районният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел, а е трябвало да съобрази разпоредбата на член 172 от ГПК.

Навеждат се доводи, че не е доказано явно, спокойно, постоянно и несъмнително владение на ответника. Сочи се за пристрастно обсъждане на доказателствата, за нарушение на член 171 от ГПК, тъй като свидетелят е присъствал в залата, не е обсъдено заключението на вещото лице по СТЕ, не е допусната допълнителна задача на вещото лице, както и не са допуснати исканите от ищеца двама души свидетели.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се излага подробно аргументирано становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че Община А. се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ ПИ № *** по КККР на местност „К.“ в землището на село О., община А. /съответстващ на имот по КВС № ***, който е образуван след разделянето па ПИ № ***/, като правото на собственост на общината произтичало ех lege по силата на правната норма на член 19 от ЗСПЗЗ в редакциите на тази разпоредба, действали до изменението с „Държавен вестник брой 13 от 2007 г. Общината стопанисвала и управлявала 2 земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците и след изтичането на десетгодишен срок земята е станала общинска собственост.

Излага се, че през 2007 г. Д.Т.К. като наследник на П.Т.А. е предявил искова молба по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ, по която било образувано гр.д.№ 3874 по описа на Районен съд - Варна за 2007 г., с искане да се приеме за установено, че наследниците на П.Т.А. имат право да възстановят собствеността върху четири ниви в землището на село О. с обща площ 48,5 дка, както следва: нива с площ от 6,8 дка в местност „***“, нива с площ от 17,7 дка в местност „***“, нива с площ от 10 дка в местност „***“ и нива с площ от 14 дка в местност „***“.

Съдът установил, че П.Т.А. е собственик на претендираната земеделска земя по силата на продажба, обективирана в НА № 387, том II, регистър 7899, дело № 1611/1942 г., че имотите са внесени в ТКЗС, поради което наследниците на П.Т.А. имат право да възстановят правото си на собственост върху тях – решение № 3 от 02.01.2008 г., постановено по гр.д.№ 3874 по описа за 2007 г. на Районен съд - Варна.

След влизане в сила на постановяване на посоченото съдебно решение от Общинска служба „Земеделие“ /ОСЗ/ - А., бил е издаден протокол № 14756 от 01.08.2008 г., с който се признава и определя за възстановяване на наследниците на П.Т.А. правото на собственост върху земеделски земи, така както са посочени в исковата молба с обща площ 48,5 дка. На 27.08.2008г. ОСЗ - А. издала решение № 23-1, с което на наследниците на П.Т.А. е възстановено правото на собственост върху седем имота, с обща площ 52,528 дка, както следва: нива с площ от 1,825 дка в местност „К.“, нива с площ от 9,093 дка в местност „К.“, нива с площ от 0,606 дка в местност „К.“, нива с площ от 16,436 дка в местност „К.“, нива с площ от 1,222 дка в местност „К.“, нива с площ от 22,720 дка в местност „К.“, нива с площ от 0,626 дка в местност „К.“.

Впоследствие нивата с площ от 22,720 дка е разделена на четири отделни имота, единият от които е процесния – имот № ***.

Твърди се, че с посоченото решение на ОСЗ – А. на наследниците на П.Т.А. било предоставено право на собственост върху такива земеделски земи, които нито по площ, нито по местонахождение съответстват на притежаваните, респективно заявените такива за възстановяване с исковата молба, и тези, описани в диспозитива на съдебното решение по гр.д.№ 3

3874/2007 г. По цитираното дело било установено, че П.Т.А. притежавал имоти в местности „***“, „***“, „*** „ и „***“, а не в местност „К.“ . Самият ищец по гр.д.№ 3874/2007 г. Д.Т.К. към исковата си молба от 2007 г. е приложил НА от 1942 г. на своя наследодател П.Т.А. и заявил, че притежаваните имоти са в землището на село О. - местности „***“, „***“, „***“ и „***“ и никога не бил заявявал за възстановяване притежавани имоти в местност „К.“. Съгласно член 10а, алинея 1 от ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността става в реални граници там, където съществуват имотите или е възможно да бъдат установени - тоест възстановяването следва да се извърши в местностите в землището на село О., в които попадали притежаваните съгласно НА от 1942 г. земеделски земи, а именно: местност „***“, „***“, „***“ и „***“.

На 05.11.2008 г. Д.Т.К. и Т.Д.К. като наследници на П.Т.А. даряват на П.Д.П. имот № *** /получен от разделянето на ПИ № ***/.

На 26.01.2009 г. П.Д.П. дарява имот № *** на Е. С. С. и А.Р. Д..

На 19.03.2010 г. Е. С. С. и А.Р. Д. продават процесния имот на К.Д.К., която от своя страна на 01.07.2016 г. го продава на ответника Е. С. С..

Сочи се, че процесният имот не е собственост на ответника Е. С., тъй като никой от неговите праводатели не бил собственик, следователно не може да прехвърли това, което няма. Също така се навеждат доводи, че нито ответника, нито някой от неговите праводатели, са владели някога този имот.

Иска се да бъде прието за установено в отношенията страните, че Е. С. С. не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ № *** по КККР на местност „К.“, землище село О., община А., област Варна, съответстващ па имот по КВС № ***, който е образуван след разделянето на ПИ № ***, целия с площ 3 820 кв.м, при граници : ***.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ оспорване изцяло на насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Излага, че от една страна се твърди, че правото на собственост на община А. е придобито по закон на основание член 19 от ЗСПЗЗ, а от друга - че се защитава фактическо състояние, застрашено от ответника. Ответникът оспорва, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на посоченото основание, тъй като процесният имот не попада под приложното поле на нормата на член 19 от ЗСПЗЗ и не фигурира в списъка на земите по член 19, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Не оспорва изложеното от ищеца в исковата 4 молба, че е бил предявен иск по реда на член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ, по който е постановено съдебно решение, което е влязло в сила, и въз основа на него е издадено решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ - А., също влязло в сила, с което на праводателите на ответника било възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот № ***, част от който е процесния имот, съответстващ на имот № *** по КВС, образуван след разделянето на ПИ № *** на четири имота. Постановеното въз основа на съдебното решение от административния орган решение по член 18ж, алинея 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници има конститутивно действие, разпростиращо се по отношение на обекта и на субектите на собствеността - тоест с това решение настъпва реституционният ефект върху имотите - предмет на решението. Решението по член 18 ж, алинея 1 от ППЗСПЗЗ представлява и пречка земята да бъде причислена към фонда по член 19, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Решението на ОСЗ е издадено въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне и праводателите на ответника са придобили правото на собственост върху имот. Също така е посочено от ответника, че планът за земеразделяне на землището на село О. е бил обнародван в „Държавен вестник“ брой 38 от 2000 г. и от деня на обнародване на плана до датата на влизане в сила на разпоредбата на член 19, алинея 1 от ЗСПЗЗ /“Държавен вестник“ брой 13 от 2007 г./, с която е променена процедурата по придобиване на право на собственост от общините на земите, останали възстановяването на права на собственици върху земеделски земи, не е изтекъл предвидения десетгодишен давностен срок, поради което и Община А. не би могла да придобие на това основание правото на собственост върху имота. В тази връзка ответникът е навел възражение, че не е проведена и административна процедура по член 19, алинея 2 от ЗСПЗЗ, за да се определи процесния имот като общински. Евентуално ответникът твърди, че е собственик на процесния имот на оригиерно придобивно основание - сочи, че е придобил имота по давност, тъй като е добросъвестен владелец и го е владял от 01.07.2016 г. /датата на закупуване на имота/ в продължение на пет години.

Позовава се и на изтекла придобивна давност от 10 години или повече чрез присъединяване към неговото владение на владението на праводателите му.

Сочи че владението не е било смущавано и прекъсвано от други лица повече от 15 години. Желае се отхвърляне на иска.

5

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищеца в конкретния случай се обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че същият е станал собственик на процесния имот по силата на закона – член 19 от ЗСПЗЗ.

В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване, че процесният имот е бил придобит от него на соченото основание – договор за покупко-продажба от 2016 г., в условията на евентуалност - въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност чрез осъществявано явно и необезпокоявано владение в периода от сключване на договора за покупкопродажба през 2016 г. до депозиране на исковата молба, евентуално - чрез осъществявано явно и необезпокоявано владение в периода от влизане в сила на реституционното решение през 2008 г. до депозиране на исковата молба с присъединяване владението на праводателите му. Тъй като реституционното решение от 2008 г., въз основа на която праводателите на ответника се легитимират като собственици, е оспорено от ищеца с доводи, че не са били налице предпоставки за възстановяване на собствеността, то в тежест на ответника е да установи, че праводателите му са притежавали валидно права върху процесния имот, които са могли да му прехвърлят.