Решение № 89 от 13.08.2019, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е №

83

13.08.2019г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на осми август през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря К Л, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 316 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове, предявени от А. Р Ф., ЕГН **********, лично и като родител на непълнолетните си деца А.А.Ф., ЕГН ********** и М.А.Ф., ЕГН **********, с тяхното съгласие, против С.М.К., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че с ответницата нямали сключен граждански брак, но живеели на семейни начала от 2001г. до 2010г., като през този период са родени двете им деца – А.А.Ф. на ***г. и М.А.Ф. на ***г. Скоро след това майката ги е изоставила и от тогава за децата се грижел бащата. В исковата молба се излага, че известен период майката е работила в чужбина, изпращала им подаръци, давала им е малко пари, но вече не го правила. И двете деца ходили на училище, А. бил ученик в 9 – ти клас на ПГ по МССЕ „********” в гр.******, а М. учила в 7 – ми клас в ОУ „************” в село ******, като посещавали редовно учебни занятия и били много любознателни, имали личен лекар в гр.Средец. Във връзка с образованието, здравето и сигурността на децата се налагало да се вземат решения и да се носи отговорност за тях, като в отглеждането им бащата бил подпомогнат от майка му и настоящата му жена, която се разбирала добре с тях. Майката С. не проявявала интерес към децата, не се обаждала, не ги виждала от пет години, не изпращала пари. Разходите на децата се покривали от бащата, който работел и получавал заплата около 1000 лева, но се излага, че би било добре и С. да помага за издръжката им, тъй като децата растат, имат нужда от дрехи, храна, помагала за училище. Твърди се, че ответницата е млада, в трудоспособна възраст и би могла да заделя по 150 лева месечна издръжка за всяко от децата, няма данни да има други деца. Отправя се искане упражняването на родителските права над децата А.А.Ф. и М.А.Ф. да бъдат предоставени на бащата А. Р Ф., местоживеенето им да бъде определено при него на адрес: с.*****, община

Средец, ул.”******” № **, да се определи режим на лични отношения с майката С.М.К., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден и един месец през лятната ваканция, като този месец да не съвпада с платения отпуск на бащата, да бъде осъдена С.М.К. да плаща месечна издръжка на децата в размер на 150 лева месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение, ведно с лихвите за всяка просрочена вноска. Претендира се от майката и издръжка на децата за минало време – една година преди завеждане на делото в размер на 120 лева на месец за всяко дете.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата С.М.К. не е ангажирал отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представените Удостоверения за раждане на

А.А.Ф., ЕГН **********, роден на ***г*** и М.А.Ф., ЕГН **********, родена на ***г***, техни родители са А. Ройнов Ф. и С.М.К..

Представени са Удостоверение изх.№ 70/14.12.2018г., видно от което М.Ф. е записана на 10.10.2018г. в седми клас за учебната 2018/2019г. в ОУ „********“, село ******и посещава учебни занятия и Удостоверение изх.№ 46/20.05.2019г., видно от което А.Ф. е записан като редовен ученик в IX б клас на ПГ по МССЕ „*********“ – гр.******* за учебната 2018г./2019г. в дневна форма на обучение.

Приет е по делото Социален доклад от Дирекция

„Социално подпомагане“ – гр.Бургас, от който се установява, че ищецът Ф. и ответницата К. са съжителствали на семейни начала, без сключен граждански брак от 2000г. до 2012г. По време на това съжителство били родени двете им деца – А. и М., които се отглеждали от двамата родители до фактическата им раздяла, а след това само от бащата с помощта на бабата и дядото по бащина линия. Ищецът не възпрепятствал контактите на децата с майка им, като те контактували с нея чрез социалните мрежи, тъй като не разполагали с неин телефон. Между Ф. и К. нямало никаква комуникация, като първоначално тя изпращала подаръци и е давала средства за издръжка на децата, но през последните месеци все по – рядко предоставяла средства. А. и М. били с нормално за възрастта си физическо и психо - емоционално развитие, във видимо добро здравословно състояние. Бащата бил подпомаган в грижите за децата от своята съпруга Г Ф., която била в прекрасни отношения с тях. Потребностите на децата били задоволени по най – добрия начин, имали личен лекар в с.******, те нямали здравословни проблеми, като боледували от обичайните респираторни сезонни заболявания, бил формиран подходящ за възрастта им хранителен и дневен режим. Децата живеели заедно с бащата, неговата съпруга и тяхното две годишно дете, на адрес в с.****** ж.к.“******“, бл*, като в жилището им била осигурена самостоятелна стая, обзаведена с подходящи за възрастта им мебели, поддържала се отлична хигиена. Децата посещавали училище – А. е редовен ученик в ПГ по МССЕ „*********“ – гр.*******, а М. е завършила VII – ми клас в ОУ „**********“, село ***** и записана в ПГСАГ „*********“ гр.****** специалност „*******“ с английски език през учебната 2019г.-2020г., като бащата се отнасял отговорно към развитието и образованието на децата. Те били силно привързани към своя баща, но изпитвали тъга за майка си. В социалния доклад е отразено, че бащата е успял да формира у децата чувство за значимост, както и да създаде сигурна и спокойна семейна среда за тяхното развитие, задоволявал емоционалните им потребности, като създавал у тях усещане, че са особено ценни и важни.

От приобщения в доказателствената съвкупност Социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.******* се установява, че е проведен разговор само с майката на ответницата – В И Л, която споделила, че дъщеря й е живяла в Германия до месец май 2019г., след което се завърнала в България, където започнала да работи в хотел в Слънчев бряг. Г-жа Л заявила, че дъщеря й поддържала контакти с двете й деца и ежемесечно предоставяла средства за тяхното отглеждане. От своя страна и г-жа Л също поддържала връзка с децата А. и М. по телефона и често им изпращала дрехи с колет.

В настоящото производство са приети като доказателство справки от НАП – Бургас, видно от които за периода от месец май до месец септември 2018г. К. е била в трудово правоотношение с дружеството „******“ ЕООД с основна заплата 415,50 лева. За периода от 03.07.2018г. до 15.09.2018г. била в трудово правоотношение с „********“ ЕООД с основна заплата 420 лева, а от 11.06.2019г. с дружеството „******“ ЕООД, като трудовият й договор е със срок до 15.10.2019г., а основната заплата в размер на 831 лева. На нейно име има регистрирани три МПС – та – Опел *****, Рено ***** и Опел ******. По отношение на бащата Ф. няма данни за получени трудови възнаграждения за 2018г. и 2019г. в представените справки от НАП.

В открито съдебно заседание се явява социалния работник към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас К И Й, която заявява, че бащата полага необходимите грижи за децата, като са задоволени адекватно техните нужди, но имало нужда майката да плаща издръжка, тъй като децата пътували и предвид нарастващите им нужди и необходимостта от закупуване на учебници, ученически пособия се нуждаят от допълнителни средства, с които майката да ги подпомага финансово.

В производството е разпитан свидетелят А Й М, който заявява, че познава А.,***, израстнали са заедно, колеги са и семейни приятели.

Излага, че А. се грижел за децата, същият получавал доходи от 350 до 400 лева на седмица. Последната година децата нямали много контакти с майката, тя не била изпращала пари за тях. Децата ходели на училище, малката била записана в гр.Бургас, а големият учил в гр.Средец. А. бил споделял, че на моменти не му стигали парите и му давал назаем. Ищецът живеел с друга жена и тя помагала за отглеждането на децата.

Изслушани са в открито съдебно заседание и децата М. и

А., които заявяват, че искат да живеят при баща си и той да се грижи за тях.

Споделят, че за тях се грижи баща им и неговата съпруга Г, като са подпомагани от тях финансово. С майка им поддържали рядко контакти. Тя ги е подпомагала финансово, но това също било рядко, като М. твърди, че последно преди две или три седмици майка й е пратила 60 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.127 от СК за определяне местожителството на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и родителят, спрямо когото не е предоставено упражняването на родителските права и издръжка за бъдеще и минало време.

Основателността на иска за предоставяне упражняването на родителските права е обусловен от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца А.Ф., че разполага с родителски капацитет да отглежда и да полага грижи по отношение на непълнолетните деца А. и М. Ф, а по иска за издръжка ищците А. и М. Ф следва да установят, че не са навършили пълнолетие, че ответницата е техен родител, материалните възможности на майката да дава издръжка в искания размер и материалните възможности на родителя, при когото децата живеят преимуществено и който полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие деца. В тежест на ответницата по иска за предоставяне упражняването на родителски права е да установи обстоятелства, че бащата не е в състояние да отглежда и да полага грижи по отношение на непълнолетните деца А. и М.

Ф. Относно иска за издръжка в тежест на ответницата е да докаже обстоятелства, наличието на които го препятстват да заплаща ежемесечна издръжка в претендирания размер, а относно иска за издръжка за минало време – че такава е давана за посочения от ищците период.

Съобразно даденото тълкуване в т.2 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, се изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Вложеният в в това смисъл е родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им. Законът дава приоритет на постигнатото съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл.18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на детето в тяхната основна грижа. По изключение, когато родителите не живеят съвместно, се обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие дете. С оглед защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единият от родителите, на когото да възложи упражняването родителските права, изразяващи се в непосредствена, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.

В Постановление № 1 от 12.11.1974 на Пленума на ВС е обобщена практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като дава указания упражняването на родителските права и мерките да бъдат определени конкретно, т.е. от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства. Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими към тях факти, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост: възпитателски качества, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване на кого от двамата родители в по – голяма степен е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, включително макар и допълнително, следва съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и начина на живот.