Определение № 28934 от 16.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28934 гр. София, 16.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110123515 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от „..............“ ЕАД срещу Д. В. С. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 468,61 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.06.2021 г. до 04.10.2021 г. до електроснабден недвижим имот, находящ се на адрес: град ..............., с клиентски номер .............., законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 7,30 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.07.2021 г. до 28.10.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 63929/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г.

Ищцовото дружество твърди, че през процесния период 05 юни 2021 г. – 04 октомври 2021 г. с ответницата Д. В. С., в качеството й на потребител, са се намирали в облигационно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия до електроснабден недвижим имот, находящ се в град ..............., с клиентски номер .............., възникнали с откриването на партида на ответната страна по силата на депозирано писмено заявление от 24.09.2013 г. за продажба на електрическа енергия за битови нужди, с приложен към същото документ за собственост. Посочва се, че „..............“ ЕАД притежава лицензия за обществен доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в нарочно приложение към Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-135/29.11.2006 г. Излага се, че като краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ ищцовото дружество продава електроенергия при публично известни Общи условия, съгласно които продажбата започва в срок до 7 дни от датата на подаване от потребителя на писмено заявление за продажба на ел. енергия.

Поддържа се, че през релевантния период е изпълнило задължението си и е доставило до електроснабдения имот на ответницата електрическа енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 468,61 лева. Ищецът изяснява, че за дължимите суми е издал фактури, както следва: фактура № 318616190/09.07.2021 г. за периода 05.06.2021 г. – 05.07.2021 г.; фактура № 320370330/10.08.2021 г. за периода от 06.07.2021 г. до 04.08.2021 г., фактура № 321842435/10.09.2021 г. за периода от 05.08.2021 г. до 03.09.2021 г., фактура № 323479136/11.10.2021 г. за периода от 04.09.2021 г. до 04.10.2021 г. Твърди, че ответницата Д.

1

С. не е изпълнила задължението си и не е заплатила в десетдневния срок, предвиден в приложените Общи условия, дължимите суми, поради което дружеството е начислило като дължими и лихви за забава върху тях по всяка фактура, чийто общ размер за периода от 24.07.2021 г. до 28.10.2021 г. възлиза на сумата от 7,30 лева. Сочи, че не е налице плащане и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендират се и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. К. Ш., назначена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявява, че признава исковите претенции, като на основание чл. 29, ал. 5 ГПК отправя искане признанието да бъде одобрено от съда, тъй като е в интерес на ответницата и да бъде постановено решение при признание на иска. Счита, че с поведението си ответницата не е дала повод за образуване на делото, доколкото липсват доказателства същата да е била надлежно уведомена за претендираните от ищеца суми, съгласно клаузите на приложимите Общи условия, както и с оглед императивните изисквания на чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 5 ЗЗП. Ето защо, в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК и направените по делото разноски за останат в тежест на ищеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените положителни установителни искове, както следва:

1). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между него и ответницата е съществувало валидно облигационно отношение, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот; че е доставил на ответницата електрическа енергия през процесния период, чиято цена възлиза на процесната сума.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания, в случай, че твърди това.

2). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила дълга на падежа, в случай, че твърди това.

По доказателствените искания:

Приложените към исковата молба писмени материали са допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Предвид липсата на проведено оспорване с отговора на исковата молба на реалната доставка на електроенергия до имота, на нейната цена, както и на размера на лихвата за забава и отсъствието на доводи за извършени плащания на суми за погасяване на процесните такива, като ненеобходимо – насочено към установяване на безспорни обстоятелства следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 63929/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед по чл. 410 ГПК.

2

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На страните следва да бъде указана и възможността за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност чрез използване на способа медиация, както и да бъдат приканени към друг способ за доброволно уреждане на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от 11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис от писмения отговор.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба писмени материали.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.

ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 63929/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че:

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;

- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3