Решение № 21181 от 22.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16077/2023
- Вид
- Решение № 21181
- Подписан
- 22.11.2024
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 21181 гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110116077 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1во, във вр.чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност искова молба от А. К. Е. против Н. А. Р., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5588,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2490,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3500,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 16.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 4/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3600,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 04.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 5/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1070,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 07.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 1 датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 6/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3900,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 05.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 7/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 900,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 29.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане и 8/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 13.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност ищецът е предявил обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД - за връщане на процесните суми като платени без основание.
В исковата молба и уточнителна молба от 10.05.2023 г. ищцата твърди, че с ответницата са сключили неформални договори за парични заеми, както следва: договор за заем от 26.07.2021 г. за сумата от 5588,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от 28.06.2021 г. за сумата от 2490,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от 16.06.2021 г. за сумата от 3500,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от 04.06.2021 г. за сумата от 3600,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от 07.05.2021 г. за сумата от 1070,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от 05.05.2021 г. за сумата от 3900,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от 29.04.2021 г. за сумата от 900,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора и договор за заем от 13.04.2021 г. за сумата от 3000,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора.
Поддържа, че конкретни условия, както и падеж за връщане на заетите суми, не били уговорили. С оглед предходното моли исковата молба да се счита за покана до ответницата за връщане на заетата сума. При горните съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че сумите не са получени на основание гореописаните договори за наем, претендира връщането им от ответницата, като получени от последната без основание. Претендира присъждане и на направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се изложените в исковата молба 2 твърдения относно сключвани между страните договори за заем. Твърди се, че основание за получаване на процесните суми е сключен трудов договор между ************** с едноличен собственик на капитала и управител ищеца, като работодател, и ответницата, като служител на длъжност „Юрисконсулт“. Поддържа се, че претендираните суми били преведени по сметка на ответницата като допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати. Сумите били нареждани по банков път или от управителя, или от лицето, което водело счетоводството на горепосоченото дружество – М. И. Д., а не от банкова сметка на дружеството, за да се спестят плащания за данъци и осигуровки. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени 3 бр. преводни нареждания за кредитен превод, от които се установява, че ищцата А. Е. и наредила паричен превод с посочено основание „вноска“ по сметка на ответника Н. Р., както следва: на 05.05.2021 г. – сумата от 3 900,00 лева, на 04.06.2021 г. – сумата от 3 600,00 лева и на 26.07.2021 г. – сумата от 5 588,00 лева.
По делото са приложени и 5 бр.вносни бележки, от които се установява, че М.
И. Д. е внесла по сметка на ответника Н. Р. сумите, както следва: на 13.04.2021 г. – сумата от 3 000,00 лева с посочено основание „вноска от А. Е.“, на 29.04.2021 г. – сумата от 900,00 лева с посочено основание „вноска“, на 07.05.2021 г. – сумата от 1 070,00 лева с посочено основание „вноска А. Е.“, на 16.06.2021 г. – сумата от 3 500,00 лева с посочено основание „вноска от А. К. Е.“ и на 28.06.2021 г. – сумата от 2 490,00 лева с посочено основание „вноска от А. К. Е.“.
По делото е представен заверен препис от трудов договор № 007/30.08.2019 г., от който се установява, че между **************, представлявано от ищцата А. Е. и ответника Н. А. Р. е било налице облигационно правоотношение, по силата на което последната е заемала длъжност „юрисконсулт“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
Видно от приложената по делото Заповед № 005/27.04.2022 г. е, че трудовото правоотношение на ответницата с горепосоченото дружество е прекратено по взаимно съгласие.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. И. Д., Перай Фикриев Рамаданов и Гергана Велчева Караманова.
В показанията си разпитаната по делегация свидетелка М. Д. разказва, че от 2019 г. до датата на разпита работи на длъжност „счетоводител“ в **************.
Преди това е работила в **************. Познава и двете страни по делото – ищцата, 3 която е управител на двете горепосочени дружества, а ответницата заемала длъжността „юрисконсулт“ в **************. Свидетелката разказва, че води счетоводството, но само на **************, не знае какво е било трудовото възнаграждение на ответницата. Внасяла е пари по банковата сметка на последната, които й давала ищцата. Знае, че били за заем.
В показанията си св.Перай Рамаданов /съпруг на ответницата/ разказва, че познава ищцата, тъй като е присъствал на фирмени партита и приятелски вечери заедно с нея. Разказва, че съпругата му започнала работа по трудов договор в представляваното от ищцата дружество **************. По договор съпругата му била назначена на длъжност „юрисконсулт“, но дейността, която извършвала за дружеството значително надвишавала обема от работата, която следвало да върши един юрисконсулт. Свидетелят разказва още, че съпругата му водела цялата кореспонденция на дружеството в гр.София, а в последствие и с тези в новооткрития офис в гр.Пловдив. Споделя още, че телефона и компютъра на съпругата му били непрекъснато с нея, дори и в извънработно време, включително през време на ползвания отпуск поради бременност и раждане на второто им дете. От назначаването на съпругата му на трудов договор в управляваното от ищцата дружество, трудовото й възнаграждение било в размер на 780,00 лева, но уговорката между двете била за всички извършвани от ответницата правни дейности, извън счетоводната дейност на кантората, печалбата да се разпределя между съпругата ме и дружеството на ищцата.
Доколкото знае свидетелят, тези уговорки между двете били само устни. Разказва, че съпругата му си водела записки и разчети за извършените от нея допълнителни дейности, които изпращала в офиса в гр.Бургас и след одобрение от страна на ищцата, парите били превеждани по лична сметка на съпругата му. Свидетелят лично присъствал на вечеря през м.август 2020 г., проведена по покана на ищцата, на която последната споделила за постигнати добри резултати, за което е разпоредила на М. да преведе пари на съпругата му. През 2022 г. ищцата се опитала едностранно да измени уговорките със съпругата му и да й плати по-малко от спечелените пари. Огорчена съпругата му решила да напусне работа. Няколко седмици след това започнали да получават нотариални покани, в които ищцата искала от съпругата му да й връща пари, започнала да подава сигнали срещу нея до различни институции.
В показанията си св.Караманова разказва, че заема длъжността ТРЗ в офис на ************** в гр.Бургас. Разказва, че през 2021 г. чула разговор между ищцата и колежката й М., че трябва да превеждат пари на Н. за заем. Свидетелката разказва, че в дружеството нямало практика да се изплащат допълнителни възнаграждения, извън трудовото, нито „на ръка“, нито по банков път.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза за установяване дали за посочените в разчета клиенти (физически и юридически лица) са издавани фактури, съвпадат ли фактурираните суми със сумите, описани в 4 представените от ответницата разчети и дали посочените във фактурите и в дневниците за покупки основания съвпадат с описаното в разчета, представен от ответницата. Видно от заключението е, че след запознаване с материалите по делото, включително приложените към отговора на исковата молба разчети и проверка в счетоводството на **************, вещото лице е установило, че 37 фактури съвпадат с представени данни от изготвен от ответницата разчети и само 4 фактури, които не са отразени в последните. При извършената проверка на дневниците за продажба за месеците април, май, юни и юли 2021 г., вещото лице е установило още, че за всички фактури в тях е отразено основание „счетоводна услуга“.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебна компютърнотехническа експертиза, в което вещото лице въз основа на представени данни от „Суперхостинг.бг“ ЕООД и анализ на мейл кореспонденция, свързана с обменена между пощи в облачната платформа на пощенски сървър с домейн „@iic.bg“ е посочило, че на 23.03.2021 г. в 11:36:16 ч. е изпратено и получено електронно писмо с подател ************** и получател**************с прикачени два файла, на 20.04.2021 г. не е налично съхранено електронно писмо, налично е съхранено от 21.04.2021 г. в 17:12:03 ч. със същият подател и получател с приложен zip файл, съдържащ документи във формат pdf, на 15.05.2021 г. в 10:53:48 часа е изпратено и получено писмо със същият подател и получател като горепосочените, съдържащо един прикачен файл, на 02.07.2021 г. не е налично съхранено електронно писмо, налично съхранено на най-близка до тази дата е от 05.07.2021 г. в 12:17:20 ч. с подател ************** и получател************** без прикачени файлове. Вещото лице е посочило, че към датата на извършване на експертизата не са налични хронологичните регистри и лог-файлове, съдържащи информация за събитията в процесната електронна поща, поради което не може да отговори на въпроса дали е правен опит за изтриване на кореспонденцията между двата мейла. Вещото лице е посочило, че технологично е възможно след изтриване и без съхранение на резервно копие на процесната електронна кореспонденция, същата да бъде безвъзвратно загубена, без възможност за възстановяване след нейното изтриване.