Решение № 101 от 17.06.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Силистра, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Гражданско дело № 20213400100290 по описа за 2021 година

Настоящото дело е образувано първоначално по искова молба, предявена от от РАЙ“ИМПЕКС“ООД, с ЕИК 201868628, със седалище и адрес на управление с.Грънчарово, община Дулово, област Силистра, ул.Втора“, №43, представлявано от управителя Раим Осман Раим чрез адв.М. Ч., от СсАК, искова молба срещу Д. К. К., с ЕГН **********, от с.

Грънчарово, област Силистра, с която моли съда да ОСЪДИ ответника да му заплати сумата от 37 300, 00 /тридесет и седем хиляди и триста/ лева, ведно със законната лихва от датата връчване на нотариалната покана на 08.02.2021 г., която сума е получена от ответника без основание, в резултат на разместване на блага и в резултат на което същият се е обогатил за негова сметка Претендира и разноски по делото.

В проведеното първо заседание на 14.12.2021 г. съдът е ПРИЕЛ за разглеждане в настоящото производство искова претенция от „РАЙ ИМПЕКС“ ООД, с ЕИК 201868628, със седалище и адрес на управление с. Грънчарово, община Дулово, област Силистра, ул.

„Втора“ №43, представлявано от управителя Раим Осман Раим, чрез адв. М. Ч. срещу „АГРОМАР БЪЛГРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 130464986, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул. „Русалийски проход“ №10, вх. А, ет. З, ап. 5, представлявано от М. К. П.; „АГРОМАР ГЛОБАЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, с ЕИК 204685361, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Русалийски проход“ №10, вх. А, ет. З, ап. 5, представлявано от М. К. П. и М. К. П., с адрес гр. София, р-н Лозенец, ул. „Русалийски проход“ №10, вх. А, ет. З, ап. 5, за задължение в размер на 37 300 лева /тридесет и седем хиляди и триста лева/.

След неколкократни искания за изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК, както и частични прекратявания на производството и отмяна на определенията на настоящия съд от АС, гр. Варна, окончателно формулираните искови претенции с заявление от 14.03.2024 г. са съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „Агромар България“ ЕООД да заплати на Рай - Импекс ООД, сумата от 37 300, 00 /тридесет и седем хиляди и триста/ лева, ведно със законната лихва от датата на връчване на исковата молба, 1 която сума е получил като заем за послужване от заемодателя Рай - Импекс ООД - ищец, чрез упълномощения представител Д. К. К. и до образуване на делото не е върнал, ЕВЕНТУАЛНО ако съдът не уважи така предявения иск, ищецът твърди че сумата от 37 300,00 лева е получена от ответника „Агромар България“ ЕООД без правно основание в резултат на разместване на блага и в резултат на което същият се е обогатил за негова сметка.

Моли съда да осъди ответника Д. К. К. да му заплати сумата от 37 300, 00 /тридесет и седем хиляди и триста/ лева, ведно със законната лихва от датата на връчване на нотариалната покана на 08.02.2021 г., която сума е получил без правно основание, в резултат на разместване на блага и в резултат на което същият се е обогатил за моя сметка.

Сочените основания на исковите претенции са : През периода 23.03.2019 г. до 30.05.2019 г. ищецът Рай - Импекс ООД е предоставил сумата в общ размер от 37 300, 00 /тридесет и седем хиляди и триста/ лева на ръка на представителя на фирма „Агромар България“ ЕООД - Д. К. К., който от своя страна е следвало да ги предаде на управителя на Фирмата. Сумата е предоставена като заем за послужване по устна уговорка между управителите на Рай - Импекс ООД и „Агромар България“ ЕООД. За предоставените суми са подписани 22 броя Разписки между Раим Осман като управител на Рай - Импекс ООД и Д. К. К. като физическо лице - представител на Агромар България“ ЕООД. Така също било уговорено, че парите ще бъдат възстановени от заемополучателя до края на изпълнение на строителните дейности, за които Рай - Импекс ООД бил нает като изпълнител по договор от 02.12.2016 г. с „Агромар България“ ЕООД в качеството на възложител.

До този момент не е изпълнено задължението за връщане на заемната сума нито от Д. К. К., нито от „Агромар България“ ЕООД , въпреки че строителните дейности са приключени в края на 2020 г.

Съгласно депозирания от ответника Д. К., чрез адв. В. Х. от СсАК, писмен отговор,предявената спрямо него искова претенция е неоснователна.

Позовава се на приложените по делото разписки, от които е видно, че Раим Осман Раим е предавал съответните суми в лично качество, а не в качеството на управител на търговско дружество, поради което счита, че липсва идентичност между последния в лицето на „Рай-импекс“ ООД и лицето, което е „обедняло“ - Раим Осман Раим.

Както се признава от ищеца, процесните суми са предавани на заемателя чрез упълномощен представител в лицето на Д. К. К.. В тази връзка е необходимо да се държи сметка, че когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник действия бъде осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, то не носи отговорност за обезщетяване в хипотезата на неоснователно обогатяване. В тази връзка се позовава на Решение № 259/22.10.2014 г. по гр. д. № 1870/2014 г. на Върховен касационен съд, I г. о.

В срока за отговор ответникът„Агромар България“ ЕООД, с ЕИК 130464986, представлявано от управителя М. К. П., чрез адв. В. Г. от СсАК, взема становище че предявените искове за неоснователни.

Счита, че след последното уточнение на исковата молба не става ясно каква точно е претенцията на ищеца. ОТ една страна, е посочено, че е налице заем за послужване, което води до квалификация на иска по чл.243 от ЗЗД и тъй като намира такъв иск за недопустим, моли да бъде прекратено производството по делото по отношение на този ответник.

В случай, че предявеният иск е по чл.240 от ЗЗД, счита, че същият е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Не оспорва, че между двете дружества беше сключен договор за извършване на строителни и монтажни работи на 02.12.2016г. От приложените по делото разписки е видно, 2 че ответникът Д. К. е получавал от Раим Раим /не от „Рай-Импекс“ ООД/ парични суми, като във всяка от тези разписки е посочено основанието /за внасяне в банка, за внасяне на „Агромар“, за захранване на сметка, за превоз-„Агромар“/, като в нито една разписка не е посочено основание изплащане на зае, защото всички тези плащания са извършени във връзка с наличният между двете дружества договор за извършване на строителни и монтажни работи, като Д. К. е внесъл тези суми по сметка на „Агромар България“ ЕООД.Като се позовава на писмените доказателства по делото, твърди, че с извършените плащания ищцовото дружество е погасило част от задълженията си към „Агромар България“ ЕООД, поради което не е налице нито обогатяване за сметка на другиго, нито обедняване, нито заемни правоотношения, нито липса на основание, а са налице договорни отношения въз основа па които са извършени процесиите плащания.

В условията на евентуалност: ако съдът приеме, че предявеният иск е основателен, е направил възражение за прихващане, което е прието за разглеждане в настоящия процес. Твърди, че за периода 21.03.2019г.-31.05.2019г. ищцовото дружество е получило авансови плащания в размер на 69 350 лв. срещу доказани разходи в размер на 55749,14 лв. /в това число и процесиите 37 300 лв./, т.е. надвнесените аванси за този период са в размер на 13 600, 86 лв. Като се прибави към тях и процесната сума от 37 300 лв./в случай, че съда приеме, че иска е основателен и тя трябва да се приспадне от внесените задължения на ищеца/, то общата дължима сума от „Рай-Импекс“ ООД към „Агромар България“ ЕООД става в размер на 50 900, 86 лв. Именно в този размер са задълженията на ищеца и те представляват платени авансови плащания от „Агромар България“ ЕООД, за които не са представени разходно- оправдателни документи. Ето защо, счита, че от сумата в размер на 50 900, 86 лв. следва да се извърши прихващане на сумата по процесния иск в размер на 37 300 лв.

ОС , като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Исковите претенции се основават на приложените към исковата молба 22 бр. разписки, всички подписани от лицето Раим Осман Раим и ответника Д. К. К., съгласно които последният е получавал от първия различни суми, които в общ сбор възлизат на исковата сума от 37 300 лв. От изложените в исковата молба обстоятелства става ясно, че , според ищцовото дружество, „РАЙ ИМПЕКС“ ООД, с ЕИК 201868628, същото, в качеството му на изпълнител, е имал Договор за извършване на строителни и монтажни работи с възложител „Агромар България“ ЕООД, с ЕИК 130464986, в която фирма е работел ответникът Д. К. К., с когото се осъществявала връзката между двете дружества . Ищецът твърди, че по време на изпълнение на строителството, управителят на „Агромар България“ ЕООД - г-н М. К. П. помолил ищцовото дружество да му предостави част от получените по договора суми в заем, тъй като по проекта по който му е възложил изпълнението на строителните дейности, от Министерството на земеделието и храните му изискват да докаже собствено участие от 30% от стойността на договора. За по-голяма прецизност и за да не се разбере, че „Агромар България“ ЕООД не притежава сумите за собствено участие, помолил същите да бъдат превеждани по личната му банкова сметка, като след удостоверяване пред Управляващия орган по проекта, същият обещал да ги възстанови по същия ред.

Уговорката за този заем била устна.

Част от тези суми в размер на 37 300, 00 /тридесет и седем хиляди и триста/ лева предоставял периодично от 23.03.2019 г. до 30.05.2019 г. на ръка на ответника Д. К. К., който казвал, че от своя страна ги предава на управителя на ответното дружество. За всяка от предоставените суми са подписвали разписка между него като управител на Рай - Импекс ООД и Д. К. К. като физическо лице.

Уговорката била, че до края на строителството ще му бъде възстановена дадената в заем сума.

3

Прави впечатление, че още в исковата молба има объркване относно субекта, който е означен като ищец и лицето, което описва обстоятелствата , на които се основава иска. Ищец е търговско дружество, чийто управител е лицето Раим Осман Раим, който е подписвал приложените по делото разписки. В исковата молба обстоятелствата са описани от негово име, като твърдението, че разписките са подписани от него като управител на дружеството не отговаря на истината, тъй като в тях не е означено лицето Раим Осман Раим да има някаква обвързаност с Рай - Импекс ООД и в крайна сметка не може да се направи извод, че предаването на сумите е от името на дружеството.

Ето защо, съдът счита, че действително, възражението на ответника Д. Киров, че в случая липсва идентичност между последния в лицето на ищеца „Рай-импекс“ ООД и лицето, което е „обедняло“ - Раим Осман Раим. Ето защо, исковата претенция е неоснователна по отношение на първия ответник и като такава следва да бъде отхвърлена.

Доказателства за заемно правоотношение между ищеца и втория ответник „Агромар България“ ЕООД няма по същите причини. От приложените 22 бр. разписки не може да се направи такъв извод , поради това, че те са между субекти, различни от ищеца и втория ответник.

Не се доказва и твърдението по евентуалния иск за неоснователно обогатяване на втория ответник за сметка на ищеца . Съгласно назначената пред тази инстанция ССЕ, за периода от 23.03.2019 г. до 31.05.2019 г. в дружеството ответник са получени чрез Раим Осман Раим в „АГРОМАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД общо суми 37 700 лв., които са отразени в счетоводните регистри на дружеството по Дт с-ка 501 „Каса“/постъпили суми в касата на дружеството/ и Кт с-ка 402“Доставчици по аванси“ /намаляват се вземанията по аванси на „АГРОМАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от „РАЙ-ИМПЕКС“ ООД, което според вещото лице означава, че сумата е приспадната от задълженията на „РАЙ-ИМПЕКС“ ООД към „АГРОМАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В тази част експертизата не е опровергана, поради което и съдът намира, че не е налице неоснователно обогатяване на втория ответник за сметка на ищеца.Не се доказват твърденията на ищеца, че по време на изпълнение на строителството, управителят на „Агромар България“ ЕООД - г-н М. К. П. помолил ищцовото дружество да му предостави част от получените по договора суми в заем, тъй като по проекта, по който му е възложил изпълнението на строителните дейности, от Министерството на земеделието и храните му изискват да докаже собствено участие от 30% от стойността на договора, както и че за по-голяма прецизност и за да не се разбере, че „Агромар България“ ЕООД не притежава сумите за собствено участие, помолил същите да бъдат превеждани по личната му банкова сметка, като след удостоверяване пред Управляващия орган по проекта, същият обещал да ги възстанови по същия ред.Още по – малко се прави връзка между тези т. нар. уговорки, за които твърди ищеца и ролята на Раим Осман Раим в тях като физическо лице, с оглед положените върху разписките подписи.