Определение № 235 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. София, 16.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600305 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпила е частна жалба от осъдения Е. Н. Б., чрез защитника – адв. С. Н. и допълнение към частната жалба от адв. Д. Т., защитник на осъдения Е. Н. срещу определение от 20.02.2026 г. на Софийския градски съд, НО, 2 състав по НЧД № 609/2026 г. с което е било прекратено производството по НЧД № 609/2026 г. по описа на СГС, НО, 2 състав.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Сочи се на първо място, че е налице липса на оттегляне породи липса на представителна власт за извършеното „оттегляне” и това е така, защото от съдържанието на представената заповед за упълномощаване е видно, че инспектор С. М. няма право да се отказва от права и няма право да оттегля искове. Отделно от това се сочи, че цитиранат по-горе Заповед е обща и не касае конкретнот дело.

Навеждат се и доводи, че производството по чл. 437 НПК е съдебно производство, в което след валидно образуване съдът действа при условията на сдлужебното начало и не може да бъде десезиран по едностранна воля на административния орган.

В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а делото да бъде върната на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на искането.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

Частната жалба е основателна.

С определение от 20.02.2026 г. на Софийския градски съд, НО, 2 състав по НЧД № 609/2026 г. е било прекатено производството по НЧД № 609/2026 г. по опоса на СГС, НО, 2 състав.

По отношение на осъдения Е. Н. Б. е било направено предложение за условно предсрочно освобождаване до Софийския градски съд от старши инспектор Б. Ч. – Началник на Затвора – София.

В съдебно заседание на 20.02.2026 г. пред Софийския градски съд за Началника на 1

Затвора – София се е явил инспектор С. М., упълномощен от главен инспектор Р. Д., изпълняващ длъжността Началник на Затвора – София, който е заявил, че Администрацията на Затвора оттегля предложението и не го поддържа.

В приложената по делото Заповед за упълномощаване от 04.02.2026 г. изрично е посочено, че упълномощеният /в конкретния случай инспектор С. М./ няма право да сключва спогодби, да се отказва от права, да оттегля искове и да признава чужди права.

Тази част от Заповедта за упълномощаване очевидно е убягнала от вниманието първостепенния съд, поради което той е постановил едно незаконосъобразно определение за прекратяване на производството по делото. Това е така защото съгласно чл. 437, ал. 1, т. 2 НПК, Началникът на Затвора има право да направи предложение за предсрочно освобождаване по чл. 70 и чл. 71 НК. Това право е предоставено изрично от законодателя на Началника на Затвора и следователно само той може да се разпорежда с него и да го упражни или не, както намери за добре. В настоящия казус инспектор С. М., видно от приложената Заповед за упълномощаване изрично е лишен от възможността „да се отказва от права”, т. е. той е лишен от представителна власт по отношение на вече упражненото от Началника на Затвора негово право да направи предложение за предсрочно освобождаване, като се откаже от това право, в конкретния случай, като оттегли предложението за предсрочно освобождаване.

Важно е да се подчертае, че поначало лицата, които имат право да направят предложение за предсрочно освобождаване и са го упражнили, като са депозирали предложението в съответния съд, нямат право да ги оттеглят. Това е така, защото делото след образуването му вече се намира в съдебната фаза, в която господар на процеса е съдът. Ако законодателят е искал да предвиди възможност за оттегляне на предложението в това производство, той е щял да я регламентира изрично, както във всички останали случаи, уредени в НПК, при които на страните в процеса е дадено право да оттеглят, депозирания от тях процесуален документ. Винаги, когато законодателят предоставя възможност за оттегляне, било то на жалба, протест, частна тъжба и т. н., той предвижда и специална процедура, по която да стане това – определя кой може да направи оттеглянето и до кой момент. При жалби, депозирани от защитника на подсъдимия или от повереника на частния обвинител например, те не могат да бъдат оттеглени от защитника без съгласието на подсъдимия, а от повереника, без съгласието на неговия доверител. При внесен в съда обвинителен акт обаче, законодателят не е предвидил възможност за оттеглянето му.

Така в производството по предсрочно освобождаване липсва законова възможност за оттегляне на депозирано в съда предложение за предсрочно освобождаване.

По отношение на приложението на процесуалните норми по аналогия следва да се отбележи, че приложение на процесуалните норми по аналогия е допустима винаги, но единствено при наличието на празнота в закона. Конкретният случай не е такъв, защото празнота в закона липсва. Волята на законодателя е била оттегляне на предложение или молба за предсрочно освобождаване да не се допуска, поради което не е предвидена и специална процедура, по която да стане това, а липсва даже и най-общо препращане към общите правила.

Така в настоящия казус от една страна по отношение на явилия се в съдебното заседание инспектор С. М. изрично е записано в Заповедта за упълномощаване, че той няма право да сключва спогодби, да се отказва от права, да оттегля искове и да признава чужди права, а от друга, дори да беше упълномощен от Началника на Затвора, то такова упълномощаване щеше да е невалидно, тъй като и сам Началникът на Затвора не притежава правото да оттегли предложението за предсрочно освобождаване, след като вече го е упражнил и е подал предложението до съответния съд.

За пълнота на изложението е нужно да се посочи, че устното изявление на осъдения Е.

Б., направено в съдебно заседание на 20.02.2026 г. че отправя молба за условно предсрочно 2 освобождаване не е направено по предвидения в закона ред и не може да има никакви правни последици. Както правилно е приела първата инстанция това е друго и различно производство, за което изрично е предвиден ред в чл. 437, ал. 2 НПК.

Така, ако осъденият Е. Б. желае да упражни личното си право и да подаде молба за предсрочно освобождаване, то той безспорно може да стори това, но единствено по реда на чл. 437, ал. 2 НПК.

В заключение и предвид изложените по-горе съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 20.02.2026 г. на Софийския градски съд, НО, 2 състав по НЧД № 609/2026 г. с което е прекратено производтвото по НЧД № 609/2026 г. по описа на СГС, НО, 2 състав.

В Р Ъ Щ А делото на Софийския градски съд за продължавене на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3