Решение № 55 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100101475 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове на В. Д. Ч. предявени срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 800000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 28800000.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, причинени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 15.04.2098г. до 29.04.2098г., впоследствие променена на “Парична гаранция“, за което е призната за невиновна с влязла в сила на 23.02.2017г.

Присъда от 04.03.2014г. по НОХД № 668/2011г, 22 с-в по описа на СОС, ведно със законната лихва върху главниците считано от 23.02.2017г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.

В исковата молба В. Д. Ч. твърди, че по време на наказателното преследване продължило осемнадесет години, десет месеца и осем дни, до влизане в сила на оправдателната присъда на 23.02.2017г., включително през време на изтърпяване на взетата мярка „Задържане под стража“ за периода от 15.04-29.04.1998г., по късно променена в „Парична гаранция“, търпяла неимуществени вреди с голям интензитет. Особено интензивни били негативните изживявания по време на изтърпяване на мярката „Задържане под стража“.

Изживяла стрес, безпокойство, негативни емоции дискомфорт, накърняване на честта, достойнството и доброто име в обществото. Била злепоставена пред близки и познати, засегнати в отрицателен план били връзките и като родител с детето и, с близки, семейство и познати. Не могла пълноценно да се грижи с детето си. Изпитвала силно притеснение, несигурност и безпокойство, чувство за отчаяние и безнадежност, загубила вяра в правосъдието и справедливостта, изпитвала страх от бъдещето и от неизвестността какво ще последва от несправедливото обвинение.

Твърди, че се влошило здравословното и състояние. Развила диабет, който в определени моменти причинявал хипогликемия, туморът и /аденом на хипофизата/ се увеличил значително ан нервна почва и започнал да притиска очния нерв, приемала големи дози медикаменти, които приничявали залитане и и пречели да се придвижва самостоятелно, изпадала в тежки нервни кризи, продължителни депресивни състояния с мисли за самоубийство, невроза.

Твърди и, че в резултат на обвинението, за което в последствие е оправдана и търпяната мярка „Задържане под стража“, претърпяла имуществени вреди – загуби, изразяващи се в пропуснатата възможност да увеличи имуществото си със сумата 1

28800000.00 щатски долара, представляваща възнаграждение за изпълнение на договор за производство на по 1 милион бутилки алкохол месечно, за 36 месеца. С цел закупуване на оборудване от възложителя по договора и била предоставена сумата 500000.00 щатски долара, които ищцата внесла и декларирала в страната.

В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило осемнадесет години, десет месеца и осем дни, до влизане в сила на оправдателната присъда на 23.02.2017г., както и, че спрямо същата е взетата мярка „Задържане под стража“ за периода от 15.04-29.04.1998г., по късно променена в „Парична гаранция“.

Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени и имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, а ако са настъпили не са с твърденият интензитет и проявление, както и в твърденият размер.

Счита претенцията за неоснователни, като недоказана.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което впоследствие е оправдан.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило осемнадесет години, десет месеца и осем дни, с повдигане на обвинението на 09.04.1998г., до влизане в сила на оправдателната присъда на 23.02.2017г., както и, че спрямо нея е взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 15.04-29.04.1998г., по късно променена в „Парична гаранция“.

От заключението по приетата СПЕ се установява следното:

В отговор на травматичното събитие – воденото наказателно производство и престоя в следствения арест, ищцата е развила тревожно депресивно състояние, продължило през целия период на воденото срещу нея досъдебно и съдебно производство, които не са отзвучали и към момента. Воденото наказателно производство е оставило траен отпечатък в живота на ищцата в емоционален, личностен и житейски план, с усещането на понесена необратима загуба на почти двайсет години от живота.

Споделеното от нея се потвърждава от тестовите изследвания, резултатите от които са еднопосочни. Налице са данни за повишена тревожност за здравето, разколебаване на присъщата и вътрешна увереност и чувство за сигурност, напрежение, снижаване на фрустрационния толеранс, импулсивност на реагирането, колебания в настроението, 2 затваряне в собствения емоционален свят, снижаване на общата житейска активност, песимистични очаквания за бъдещето, повишен индекс на тревожност.

Съгласно заключението не е налице медицинска документация и ищцата не сочи да е провеждано специализирано лечение, не е търсена псиихологическа и психиатрична помощ.

По данни на ищцата в трудни моменти вземала успокоителни и сънотворни. Справянето е осъществено най вече за сметка на огромен разход на адаптационна енергия.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

По данни на ищцата същата е оперирана от щитовидна жлеза, по време на ареста е получила диабет, има плака на аортата и за гледане на близко /четене/ използва 3.5 диоптъра.

По данни на ищцата тумора на хипофизата е от 1994-95г.

Съгласно епикриза от 11.05.1998г. е отразено: „..касае се за млада жена, която постъпва за първи път в клиниката с оплаквания от значително напълняване, галакторея и главоболие.“. Оплакванията датират от ноември 1997г. Предписано е оперативно лечение по повод микроаденом на хипофизата, който не дава отклонение в хормоните и не се влияе от хормонално лечение. Такова по медицински данни не е проведено. По данни на ищцата същата е оперирана в областта на щитовидната жлеза и има поддържаща терапия за хипофункцията. Диагностицирана е с образно изследване.

За останалите диагнози не са налице медицински документи.

За диагнозата аденом на хипофизата в случай, че няма хормонална активност се проявява главоболие, проблеми със зрението, гадене или повръщане, промени в поведението, депресия или тревожност, промени в обонянието, сексуална дисфункция, безплодие, умора, необяснимо отслабване или наддаване в теглото, болки в ставите, ранна менопауза, промени в менструалния цикъл при жените.

Причини за поява на неинсулинозависим захарен диабет могат да бъдат: фамилна обремененост, наднормено тегло, затлъстяване, хроничен стрес, неправилно и небалансирано хранене, възраст над 45 години, хроничен панкреатит, синдром на поликистозни яйчници, гестационен диабет, високо кръвно налягане, ниска физическа и двигателна активност, тютюнопушене и др. По данни на ищцата е на медикаментозно лечение за диабета.

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява следното:

Съгласно Договор за сътрудничество № 1/06/10.06.1997г., сключен между „Р.К.Ф.“ ООД – М. и ЕТ „А.“ – София, страните са постигнали споразумение без конкретни финансови параметри за развиване на съвместна бизнес дейност.

С Допълнително споразумение от 11.06.1997г. към Договор за сътрудничество № 1/06/10.06.1997г. страните са постигнали споразумение за съвместно действие за постигане на общи стопански цели при организирането на производство на консервирани хранителни продукти на територията на РБългария, при печалба 60/40 за ЕТ „А.“.

С Допълнително споразумение № 2/15.06.1997г. към Договор за сътрудничество № 1/06/10.06.1997г., т. 3.1., „Р.К.Ф.“ ООД – М. възлага на ЕТ „А.“ – София, да купи поточна линия „Бертолучи“, предназначена за производство на алкохол и безалкохолни напитки, като продуктите машините за тяхното производство трябва да отговарят на изискванията на хранително вкусовата промишленост в Русия. Съгласно т. 3.2. „Р.К.Ф.“ ООД – М. възлага на ЕТ „А.“ – София, да произвежда по 1000000.00 бутилки месечно в продължение на срока на действие на договора, като съгласно т. 3.3. „Р.К.Ф.“ ООД – М. поема за своя разходите за производството, в това число за суровините, а изпълнителя представя необходимите спецификации. Съгласно 3.4. ЕТ „А.“ – София предоставя производствени площи, доставки на суровини и изпращането на изготвеното. Съгласно т. 3.5. ЕТ „А.“ за осъществяването на своята дейност получава от всяка бутилка по 0.8 щатски долара, която е фиксирана и не зависи от размера и не зависи от размера на печалбата и обема на реализираната продукция.

Съгласно т. 4.2. споразумението се сключва за срок от три години и влиза в сила от деня на започването на производството.

Съгласно заключението не са налице данни за започване на производството и реализиране на продукцията съгласно Допълнително споразумение № 2/15.06.1997г.

Очакваните приходи са в размер на 28800000.00 щатски долара. Левовата равностойност на сумата е 49777343.00лв. към датата на предявяване на иска.

Съгласно заключението по Митническа декларация на 30.06.1997г. ищцата е 3 декларирала на влизане в РБългария сумата 500000.00 щатски долара, която съответства на посочената в Допълнително споразумение от 11.06.1997г.

От показанията на свидетеля П. се установява, че били близки, семейни приятели и познава ищцата от 1993-94г. До момента поддържали непрекъснати контакти, по често от веднъж седмично. През 1998г. ищцата била млад човек, с крупен бизнес, но от приятели узнал, че била арестувана много ненадейно. Видял я за първи път след около 50 дни, като я освободили от ареста. Състоянието и било покрусително. Цялата в сълзи и притеснения. Все прегръщала детето си. Ищцата и споделила, че има бизнес, но всичко замръзнало. Иззели документи. От една страна била притеснена за семейството си, а от друга за бизнеса, който бил застопорен, със запорирани сметки и иззета документация, затворени предприятия.