Решение № 2677 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2677 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330115162 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от К.Н.К., ЕГН:

**********, чрез пълномощник — адв. Р. Р., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както следва: за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“АД, с ЕИК 131576435 да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева/5,11 евро, представляваща част от общо 192,50 лева/98,42 евро, платена без основание по нищожен Договор за паричен заем № ***** г., както и осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК 202513690, да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева/51,13 евро, представляваща част от общо 913,50 лева/467,07 евро, платена без основание по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № ***** г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № ***** г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент от 50 % и ГПР в размер на 62,41 % за срок от 36 седмици.

Общата сума за плащане възлиза на 1192,50 лева. В чл. 4 от договора било посочено, че в тридневен срок от сключването му ищецът следвало да представи обезпечение измежду две физически лица - поръчители, които да отговарят на определени условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. С оглед посоченото задължение между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 1

***** г. В чл. 3, ал. 1 от този договор било уговорено възнаграждение в размер на 913,50 лева на дружеството поръчител, което се задължило да отговаря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за заем. Посочва се, че ищецът е погасил задълженията си и по двата договора, но се претендира, че същите са недействителни. Поддържа се, че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. По отношение на договорения лихвен процент се възразява, че не отговаря на действително приложения такъв, доколкото възнаграждението за дружеството – поръчител представлява допълнителна печалба за заемодателя. Изтъква се, че възнаграждението за поръчителя не е включено в размера на ГПР, което води до несъответствие между реално прилагания и посочения в договора размер на ГПР. Относно Договор за предоставяне на поръчителство № ***** г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото е акцесорен спрямо договора за заем, а същият е недействителен.

Сочи се, че със сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от изложеното се претендира, че посоченият договор е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като ищецът не получава насрещна престация. Поради изложените съображения се предявяват исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се изразява становище нередовността на исковата молба. Изразява се и становище по същество, като се твърди неоснователност на предявената искова претенция, а именно, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Начинът на формиране на ГПР бил ясно посочен, като съответствал на формулата, регламентирана в Приложение № 1 към ЗПК. В ГПР не следвало да се включва възнаграждение за поръчителство, доколкото не представлява общ разход по кредита. Размерът на ГПР следвало да се изчислява към момента на сключване на договора, а вземането по договора за поръчителство възниквало впоследствие и единствено при условие, че потребителят е в невъзможност да представи останалите обезпечения. Наред с това сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било задължително условие за потребителския кредит, а единствено за обезпечаване изпълнението на задълженията по него. Изборът на вида обезпечение бил предоставен на потребителя. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира разноски.

Възразява се за прекомерност на а.ското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който е изложено становище за нередовност на исковата молбa. По същество се твърди неоснователност на исковата претенция. Посочва се, че нищожността на кредитната сделка не се отразява върху действителността на договора за поръчителство, който отговаря на приложимите законови изисквания. Възразява се, че процесният 2 договор не страда от посочените в исковата молба пороци, водещи до нищожност. Изтъква се, че ответникът е финансова институция с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. По тази причина сключва гаранционни сделки за обезпечаване изпълнението на договори за кредит, за което получава възнаграждение. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Възразява се за прекомерност на а.ското възнаграждение на ищеца.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2026 г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения с р е щ у „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от 10 лева/5,11 евро на 192,50 лева/98,42 евро, както и на предявения срещу „Файненшъл България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от 100 лева/51,13 евро на 913,50 лева/467,07 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № ***** г. , сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на 1000 лева, която последната следвало да върне на 18 двуседмични погасителни вноски в размер на 66,25 лева, при договорен лихвен процент от 50,00 % и ГПР в размер на 62,41 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № ***** г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнение на задълженията по 3 договора за паричен заем, сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 913,50 лева, разсрочено на вноски.

От приложената по делото справка за извършени плащания по Договор за паричен заем № ***** г., се установява, че ищцата е заплатила на ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД общо сумата в размер на 1192,50 лева, от която 1000 лева – главница и 192,50 лева – лихва.

Представена е и справка за извършени плащания по Договор за предоставяне на гаранция № ***** г., видно от която ищцата е заплатила на ответника „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 913,50 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Предвид изложеното, с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № ***** г., сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат 4 разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция за сумата в размер по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно от 1192,50 лева, или одобрено от заемодателя дружество гарант (което обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране от кредитна институция в сравнително нисък размер (1000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 1192,50 лева (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес - „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.