Решение № 1404 от 28.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Варна, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. П.а

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. П.а Въззивно гражданско дело № 20223100500500 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Е. С. П. и С. В. П. чрез адвокат А. Д. срещу решение № 262293 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 6836 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Д. Т. С. и ЕТ „Дионисий – Е. Д.“, представлявано от Е. Д. Т., обективно кумулативно и евентуално съединени искове, с които се претендира разваляне на договор с нотариална заверка на подписите с peг.№ 464 от 21.02.2012 г. на нотариус Марина Ташева, вписан в служба вписвания с вх.рег.№ 3593 от 23.02.2012 г., сключен между Е. Д. Т. и Д. Т. С. за аренда на следните земеделски земи: поземлен имот /ПИ/, находящ се в ***, с идентификатор № *** и с площ от 6 000 кв.м, местност ***; ПИ, находящ се в село С., с идентификатор № *** и с площ от 7 500 кв.м, местност ***; ПИ, находящ се в село С., с идентификатор № *** и с площ от 5 820 кв.м, местност „П."; ПИ, находящ се в село С., с идентификатор № *** и с площ от 9 520 кв.м, местност ***; ПИ, находящ се в село С., с идентификатор № *** и с площ от 1

3 000 кв.м, местност „Х.“, поради забавяне плащането на арендното плащане за повече от три месеца, на основание член 28, алинея 2 във връзка с алинея 1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, и в условията на евентуалност поради неполагане на дължимата грижа на добър стопанин по отношение на отдадените под аренда обекти, на основание член 9, алинея 5 във връзка с алинея 1 от ЗАЗ, както и за осъждане на основание член 30, алинея 1 от ЗАЗ на ЕТ „Дионисий - Е. Д.“ да върне на Е. и С. П.и описаните по-горе земеделски имоти във вида и в състоянието, в които са били 1 приети; както и са осъдени Е. С. П. и С. В. П. да заплатят на Д. Т. С. сумата от 1 000 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага се, че въпреки наличието на процесуална преклузия първоинстанционният съд е приел писмени доказателства, с които ответникът – едноличен търговец - е разполагал към момента на депозиране на отговора на исковата молба. Районният съд е отхвърлил искането на ищците за приемане на електронен документ – видеозапис и снимки – в нарушение на член 184 от ГПК във връзка с § 1, точка 3 от ДР от ГПК и член 3, параграф 35 от Регламент № 910 от 2014 г. на ЕС. Въпреки своевременното оспорване на заключението на вещото лице по съдебно-агротехническата експертиза, е отказана и повторна такава. Сочи се, че е неправилен изводът на решаващия състав, че е изпълнено задължението за заплащане на цената по арендния договор, доколкото Е. Т. е направил признание по друго дело, че не е получавал плащане по договора. Също така се оспорва и заключението, че ответниците са се освободили от собствената си забава, поради което и договорът не може да бъде развален на това основание, тъй като предявеният в настоящото производство иск не е осъдителен и съгласно ЗЗД развалянето на договор може да бъде предотвратено само, ако неизпълнението на неизрядната страна е незначително, какъвто не е настоящият случай. Твърди се, че е налице и друго основание за разваляне на договора за аренда – поради неполагане на грижата на добър стопанин, като това обстоятелство се установява безспорно от събраните по делото доказателства, като се акцентира, че е ирелевантно какво е било състоянието на имотите към датата на отдаването им под аренда.

2

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба и от двамата ответници, с които същата се оспорва. Д. С. излага, че решението е 2 правилно и законосъобразно и е постановено при обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Моли се за изцяло потвърждаване на обжалваното решение. Възразява против поисканото събиране на нови доказателства като неотносими и недопустими. ЕТ „Дионисий – Е. Д.“, представлявано от Е. Д. Т., също намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване. Към отговора прилага доказателства за изпратена парична сума на ищците чрез ЕКОНТ и отказана от тях, като моли да бъдат задължени да посочат банкова сметка.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Твърди се в исковата молба, че с договор за аренда от 21.02.2012 г., сключен между Е. Д. Т. - собственик към датата на сключване на арендното правоотношение като арендодател - и Д. Т. С. като арендатор, са предоставени под аренда процесните поземлени имоти в землището на село С., община А., за срок от 15 години, считано от 31.10.2011 г., като арендният договор е вписан в Службата по вписванията на 23.02.2012 г. Сочи се, впоследствие с договор от 22.02.2013 г., Д. С. е преотдал арендуваните имоти на ответника ЕТ „Дионисий – Е. Д.“, като срока е определен на 15 години, считано от 31.10.2012 г. Излага се, че по силата на договори за покупкопродажба и замяна от 15.04.2019 г. ищците Е. П. и С. П. придобили собствеността върху процесните имоти. Счита се, че договора за преандуване на имотите има сила до 31.10.2026 г., тъй като преарендаторът не може да има повече права от арендатора. Твърди се, че след придобиване на собствеността ищците са установили, че имотите не се обработват, обрасли са с огромни храсти, гъста зеленина, включително и саморасли дървета, не са извършани агротехнически и мелиоративни мероприятия, не са спазвани установените санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми, респективно са физически увредени. Заявява се, че ищците уведомили арендатора Д. Т. С. и преарендатора ЕТ „Дионисий - Е. Д." за придобиването на собствеността върху арендуваните имоти с нотариална покана от 29.07.2019 г., връчена на 16.09.2019 г., в която било обективирано и уведомление за прекратяване на договора за аренда поради трайно неизпълнение на задълженията като 3 арендатори по член 9, алинея 1 от ЗАЗ. Излага се, че до момента на предявяване на иска ищците не са получили плащане на арендната цена по договора, като падежът на задължението за заплащането й за стопанската 2018/2019 година е настъпил на 01.10.2019 г. Поради неизпълнение на задължението на арендатора договорът следва да бъде развален, като се претендира и връщане на имотите - предмет на договора - от преарендатора.

В съдебно заседание ищците чрез процесуален представител настояват, че ответниците не са ангажирали допустими доказателтсвени средства за извършено арендно плащане на съответната стопанска година, чиито падеж е настъпил на 02.10.2019 г., като опит за плащане бил извършен десет месеца след падежа - на 28.08.2020 г.-, след като договорът вече бил развален.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Д. Т. С., с който същият оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита се, че ищците не са страна по договора за аренда, поради което не могат да претендират развалянето им. Намира, че исковете противоречат на добрите нрави, тъй като ищците бил наясно при придобиване на имотите, че има вписани арендни договори. Счита се, че сделките, с които е придобита собствеността върху имотите, били симулативни с цел заобикаляне на съгласието на съсобственика Е. Т.. Не се оспорва, че на 16.09.2019 г. е получил нотариална покана за наличието на нови собственици. Намира, че сключеният договор за аренда обвързва преобретателите и има сила до 2027 г., като оспорва правата на ищците по него с довод, че същите не са страни по същия. Сочи, че с договора за аренда са поети задължения по европейски програми, извършвани са плащания и други дейности съобразно ЗАЗ. Твърди се, че е заплатил авансово плащания по арендния договор до 2024 г. на арендодадтеля, поради което счита, че не се дължи на новите собственици. Не желае да се прекратява договорът поради сторени инвестиции в имота. В съдебно заседание подчертава, че ищците са закупили имотите в лошо състояние, имали са възможност да се запознат с тях фактически и следва да поемат тежестите от това. Сочи се, че имотите са по програма БИО, за което няма определена дата за резитба, като са поети ангажименти по тези програми.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника от ЕТ „Дионисий - Е. Д.“, с който се оспорват предявените искове като неоснователни по идентични съображения, изложени 4 в отговора на исковата молба, депозирана от Д. С.. Навеждат се съображения за симулативност на сделката от 15.04.2019 г., с които е придобита собствеността, както и, че ищците са били наясно със състоянието на имоттите и следва да понесат последиците. Подчертава се, че арендната цена е заплатена авансово и за стопанската 2023/2024 г. Намира за неоснователно твърдението на ищците за нестопаснване на имотите с грижа на добър стопанин, позовавайки се на приемо-предавателен протокол, съобразно който същите били предадени в занемарено и изоставено състояние. Настоява, че договорът има действие за още 7 стопански години, поради което не желае прекратяването му. В съдебно заседание ответникът излага, че Д. Т. е изряден платец и твърденията на ищците са неоснователни. Настоява се, че ищците са закупили имотите в лошо състояние. Подчертава се, че не желае прекратяване на договора, тъй като са направени крупни инвестиции и участва в програма „Биоземеделие“ – Мярка 11 на ДФЗ и е обвързан с тях още 6 години.

В хода на производството пред въззивната инстанция е починал ответникът Д. Т. С., поради което и на основание член 227 от ГПК са конституирани правоприемниците му – Е. Д. Т. и А. Д. Т..

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не са спорни между страните следните факти и обстоятелства:

1/ Че е сключен договор за аренда от 21.02.2012 г., между Е. Д. Т. като арендодател и Д. Т. С. като арендатор за аренда на имоти в землището на с ело С., община А., за срок от 15 години, считано от 31.10.2011 г., а именно: ПИ с идентификатор № *** и с площ от 6 000 кв.м в местност ***; ПИ с идентификатор № *** и с площ от 7 500 кв.м в местност ***; ПИ с идентификатор № *** и с площ от 9 520 кв.м в местност ***; ПИ с идентификатор № *** и с площ от 5 820 кв.м в местност „П."; ПИ с идентификатор № *** и с площ от 3 000 кв.м в местност „Х.";

2/ Че е сключен договор от 22.02.2013 г., по силата на който Д. С. е преотдал арендуваните имоти на ответника ЕТ „Дионисий – Е. Д.“ със срок на преарендуване от 15 години, считано от 31.10.2012 г.;

5

3/ Че с договори за покупко-продажба и замяна от 15.04.2019 г. Е. П. и С.

П. са придобили собствеността върху процесните поземлени имоти;

4/ Че с нотариална покана от 29.07.2019 г., връчена на 16.09.2019 г. на ответниците, последните са уведомени за прехвърляне на собствеността.

Видно от представената по делото разписка от 07.10.2015 г. Е. Д. Т. е получил от Д. Т. С. сумата от 14 459,70 лева като рента съгласно договор за аренда от 23.02.2012 г. за периода от стопанската 2015/2016 г. до стопанската 2024/2025 г.

По делото са представени пощенски записи за заплащане на суми от по 95,04 лева на Е. П. и С. П. от Е. Д. Т. от 28.08.2020 г. за арендната цена по договор от 23.02.2012 г.

По делото е представен препис от отговор на исковата молба по гр.д.№ 2805/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, тридесет и първи състав, както и препис от протокол от 09.07.2019 г. по посоченото дело, от които е видно изявление на Е. Д. Т., че не е получавал суми за арендуваните земи, поради което с решение от 22.07.2019 г., постановено по делото искът на С. Щ. с правно основание член 30, алинея 3 от ЗС е отхвърлен.