Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 330 от 19.06.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 251/2026
Вид
Определение № 330
Подписан
19.06.2026
В сила
19.06.2026
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. В., 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500251 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413 ал.1 от ГПК (обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските ).

Със заповед за изпълнение на парично задължение по Чл.410 ГПК- Заповед № 1032 от 10.10.2025г., постановена по ч.гр. дело № 2264/2025г. по описа на В.ски районен съд е разпоредено длъжниците Д. П. А., ЕГН: **********, постоянен адрес гр. ВТ, ул. ***, общ. ВТ, обл. ВТ и М. П. А., ЕГН:

**********, постоянен адрес гр. ВТ, ул. ***, общ. ВТ, обл. ВТ, да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора Е. С. С АДРЕС ГР. ВТ, УЛ.

***, сумата: 527,99 (петстотин двадесет и седем лева и 99 стотинки) лева, представляваща главница за периода от 01.01.2023 г. до 09.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 25,00 (двадесет и пет лева) лева, адвокатско възнаграждение в размер на: 400,00 (четиристотин лева) лева.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Паричното вземане представлява суми за управление и поддържане на общи части в Етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновление“ за периода м. 01.2023 г. до м.

10.2025 г. включително за ап. № 7В в сградата.

Същите са дължими на основание чл. 6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 от ЗУЕС и решения на общото събрание на собствениците от длъжниците в качеството им на 1 собственици за самостоятелен обект- апартамент № 7В в сградата, представляваща Етажна собственост с адрес гр. Велико Търново, ул.

„Мармарлийска“ № 37, вх. „В

Срещу разпореждането е подадена частна жалба Рег.№ 5468 /02.04.2026г. от Д. и М. А.и, в която заявяват, че не дължат, сумата в размер на 527.99 лв. тъй я заплатил на 15.10.2025г., а за осъждането си със Въпросната Заповед е уведомен на 26.03.2026г.

Възразява срещу присъденото във Заповед за изпълнение на парично Задължение по чл.410 от ГПК рег.№1032/10.10.2025г. по ч. гр. дело 2264 по описа на съда за 2025г., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., Счита декларираните като реално заплатени пари за адвокат,че не са платени, тъй като видно от годишния отчет на Етажната собственост в касата на същата към 07.10.2025г. е разполагало със сумата в размер на 360.75 лв..

На следващо място на Етажната собственост професионалният д. е търговецът "А - Д." ООД с ЕИК *** и се представлява от лицето ХЗД, за който след справка в Регистър на лицата, придобили юридическа правоспособност ,установил, че лицето ХЗД от 19.09.2014г. е придобил такава.

Поради това се твърди, че същият можел да подаде заявлението по чл.410ГПК , а не да преупълномощава трети лица. Отделно липсвало решение на етажната собственост да се упълномощи адвокат за представителство в заповедното производство.

Оспорва извършеното плащане на сума в размер на 400 лв. заплатен адвокатски хонорар по делото, като недостоверен документ, с оглед липсата на пари по касата на Етажната собственост.

Представя касовата книга на Етажна собственост в гр. ВТ, ул. *** водена от "А - Д." ООД с ЕИК ***, с цялостното движение на приходите и разходите на Етажната собственост за отчетната 2025г. обхващаща периода от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. от която книга е видно, че Етажната собственост не е осчетоводила разход за адвокатски услуги в размер на 400 лв.

Поддържа възражение за прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар и моли същия да се намали на 15 евро.,

С оглед горното моли Съда да отмени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК рег.№1032/10.10.2025г. по ч.гр.дело 2264 по 2 описа на съда за 2025г. на PC В., в частта, с която е осъден да заплати сумата от 400 лв. представляващи разноски за адвокатски хонорар, както и ДТ в размер на 25 лв., като неправилна и незаконосъобразна, алтернативно поради прекомерност да намали размерът на адвокатският хонорар на 15 евро.

Постъпил е отговор на Частна жалба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ С АДРЕС ГР. ВТ, УЛ. ***, представлявана от Национална агенция

„Д.“ЕООД като законен представител, чрез адв. Й. А. И., от ВТАК, срещу Частна жалба, подадена от Д. П. А. и М. П. А. срещу Заповед за изпълнение № 1032/10.10.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 2264/2025 г. по описа на Районен съд - В. в частта за разноските.

Счита, че подадената частна жалба е допустима и подлежи на разглеждане, но неоснователна.

Сочи се, че задълженията за главница към Етажната собственост са заплатени след образуване на производството по ч.гр.д. № 2264/2025 г. по описа на Районен съд - В. и след издаване на заповедта за изпълнение по него.

Длъжниците по делото многократно са търсени на адреса си, за да им бъде връчена заповедта за изпълнение, но същата не е била получена в период повече от 6 месеца от издаването й. Считат, че това поведение от тяхна страна е недобросъвестно и не следва да бъде толерирано. Информацията за конкретните задължения и начините за заплащането им им е била известна много преди фактическото получаване на заповедта за изпълнение на 26.03.2026 г., поради което считат, че извършеното плащане е именно в резултат на образуваното заповедното производство.

Твърди, че размера на адвокатския хонорар по делото , не е прекомерен и съответства на фактическата и правната сложност по делото.Не споделят изложения от длъжника начин за изчисляване на заплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сочи се, че за защита на правата на страните в производствата пред съд следва да се използва професионална правна помощ, предоставяна от квалифицирани и оправомощени за това лица, каквито са адвокатите, които не само упражняват съответните материални и процесуални права на страните, а и носят отговорност за качеството на предоставянето на правната помощ.

Поддържа се,че заплатеният адвокатски хонорар в размер на 400 лева е минималният съгласно правилото на чл. 7, ал. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от 3

Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и е изчислен на базата на половината от претендираната сума. Правната и фактическата сложност на настоящата производство напълно съответства на тази по останалите производства от този вид. Длъжникът е подал възражение по чл. 414а с документи за извършени плащания в хода на заповедното производство.

Подадено е и становище от заявителя на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК. Със защитата по чл. 414а и настоящото оспорване правната и фактическата сложност на делото надхвърля тази по останалите заповедни производства.

Следва да се има предвид, че в производството по оспорване не се претендира допълнително адвокатско възнаграждение, каквато възможност предоставя Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7. Предвид изложеното считат, че заплатеното възнаграждение не е прекомерно. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Разпореждане № 4012/11.08.2025 г. по ч.гр.д. № 2220/2025 г. на ВТРС и Определение № 1451/07.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 918/2025 г. на ВТОС. Молят съда да отхвърли като неоснователна и недоказана подадената от Д. П. А. и М. П. А. частна жалба срещу Заповед за изпълнение № 1032/10.10.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 2264/2025 г. по описа на Районен съд - В. в частта за разноските

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства, прие за установено следното :

Със заповед за изпълнение на парично задължение по Чл.410 ГПК- Заповед № 1032 от 10.10.2025г., постановена по ч.гр. дело № 2264/2025г. по описа на В.ски районен съд е разпоредено длъжниците Д. П. А., ЕГН: **********, постоянен адрес гр. ВТ, ул. ***, общ. ВТ, обл. ВТ и М. П. А., ЕГН:

**********, постоянен адрес гр. ВТ, ул. ***, общ. ВТ, обл. ВТ, да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора Е. С. С АДРЕС ГР. ВТ, УЛ.

***, сумата: 527,99 (петстотин двадесет и седем лева и 99 стотинки) лева, представляваща главница за периода от 01.01.2023 г. до 09.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 25,00 (двадесет и пет лева) лева, адвокатско възнаграждение в размер на: 400,00 (четиристотин лева) лева.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Паричното вземане 4 представлява суми за управление и поддържане на общи части в Етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновление“ за периода м. 01.2023 г. до м.

10.2025 г. включително за ап. № 7В в сградата.

Същите са дължими на основание чл. 6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 от ЗУЕС и решения на общото събрание на собствениците от длъжниците в качеството им на собственици за самостоятелен обект- апартамент № 7В в сградата, представляваща Етажна собственост с адрес гр. Велико Търново, ул.

„Мармарлийска“ № 37, вх. „В

В.ският окръжен съд приема, че адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. или 204.52 евро се явява прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност.

Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване на решението на СЕС по дело С438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения може да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, , подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. (сочат се съдебно Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1990/2023 г, II т.о., ТК, докладчик председателят КН, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. П., Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ЕА).

В случая претендираното вземане е за нисък материален интерес от 527.99 лв. или 269.96 евро, а извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразява в следното: посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане в съответните полета в изготвен образец на заявлението, утвърден от министъра на правосъдието с Наредба № 5

6/20.02.2008 г., който съдържа указания за попълването му. В тази връзка настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, което да обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение, в размер над 240 лева или 122.71 евро.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, било прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от

ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. (съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1908/2022 г., I т.о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева и Определение № 3535 от 12.03.2024 г. по ч.гр.т.д. №20241100502429 на СГС).