Решение № 396 от 25.05.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Шумен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630100731 по описа за 2023 година

Предявен иск, с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ.

Искова молба от Д. С. Д., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***. Ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника, за длъжността “юрисконсулт“, прекратено със заповед № 5/24.03.2022г.. С влязло в сила решение уволнението било признато за незаконно, като било присъдено обезщетение за оставане без работа, за периода 25.03.2022г. – 07.06.2022г.. Претендира осъждане на ответника, да заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, в периода 08.06.2022г. – 24.08.2022г., /част от 6 месечния/, в размер на 5562,67 лева и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на които се основават. Признава, че между него и ищцата е съществувало твърдяното в исковата молба правоотношение, прекратено на посоченото основание, отмяната на уволнението и присъждането на обезщетение, за част от 1 шестмесечния период. Не оспорва размера на иска, но го счита неоснователен, като иска отхвърлянето му и присъждане на разноски. Твърди, че за периода 08.04.-07.06.2022г., ищцата е работила по трудово правоотношение, при друг работодател, прекратено на основание чл. 71 от КТ, поради което не ѝ дължи обезщетение.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, прекратено от ответника със заповед № 5/24.03.2022г.. С Решение № 223/01.11.2022г. на ШОС, уволнението било признато за незаконно и отменено. Решението влязло в сила на 30.03.2023г.. С него на ищцата било присъдено обезщетение, на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, за периода 25.03.2022г. – 07.06.2022г., в размер на 3875,38 лева, при отчитане /посочено в мотивите/, че за периода 08.04.2022г. – 07.06.2022г., работила при друг работодател. По настоящото, този факт се установява от приложените на л. 35 – 37, от делото, трудов договор № 016/.07.04.2022г., между ищцата и „Ауто клима75“ ЕООД и заповед № 014/07.04.2022г. за прекратяване на трудово правоотношение, считано от 08.04.2022г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Според записите в него трудовия договор с втория работодател е за неопределено време и срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на двете страни.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

За уважаване на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ е нужно да се установи признаване на уволнението на работника и служителя за незаконно; вреда, подлежаща на обезщетяване, съизмерима с пропуснато брутно трудово възнаграждение или разликата между него и по ниско такова, при друг работодател, и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В случая, не са налице всички елементи на 2 фактическия състав. Невярно е твърдението на ищеца, че следва да се установи само обективно състояние на безработица, в шестмесечния срок след незаконното уволнение. Такъв подход елиминира елемента причинна връзка, между незаконността на уволнението и оставането без работа, изрично подчертан в законовия текст, със записа „поради това уволнение“. Както се посочи ищцата, в периода 07.04.2022г. – 07.06.2022г., се е намирала, в трудово правоотношение с друг работодател, прекратено в шестмесечния срок, след първото и уволнение от ответника и оставането без работа, в исковия период 08.06.2022г. – 24.08.2022г., не е в резултат на признатото за незаконно уволнение, а е в резултат на уволнението извършено от следващия работодател, трудовото правотношение, с когото е по трудов договор за неопределено време, с клауза за изпитване. В този смисъл Решение № 321 от 30.01.2018 г. на ВКС, по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о., ГК .

Посочената от ищеца съдебна практика има отношение към настоящия случай, само доколкото разяснява разликата между срочен трудов договор и договор, с клауза за изпитване, първото/Р № 376/26.10.2011г. на ВКС, по ГД №1405/2010г., IVг.о./, и невъзможността на прекратен, но само срочен трудов договор, с друг работодател, в шестмесечния срок, след незаконно уволнение, да прекъсне причинно-следствената връзка, между незаконното уволнение и оставането без работа, второто/Р № 154/20.05.2013г. на ВКС по ГД № 899/2012г., IVг.о./.

Изложеното налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 100 лева разноски в производството на настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Д., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск, с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за сумата от 5562,67 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение извършено със заповед № 5/24.03.2022г., за периода 08.06.2022г. – 3

24.08.2022г., /част от 6 месечния/, в едно със законната лихва върху главницата от 5562,67 лева от 04.04.2023г. до окончателното плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да заплати на “***” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 100 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 23.02.2018г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4