Разпореждане № 190130 от 30.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 190130 гр. София, 30.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110175992 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

414408/19.12.2024 г., от В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.

Кюстендил, с. Червен брег, ул. ......, чрез адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр.

Троян, ул. ...., офис №30 срещу „К Й“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ... 12, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „К Й“ ООД, ЕИК: ...., на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а ЗПК и чл. 19 от ЗПК.

2. Евентуален иск на горния, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да признаете за установено, че чл. 8 от Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „К Й“ ООД, ЕИК: ...., е нищожен поради нарушение на чл. 143, ал.2, т.5 ГПК.

3. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „К Й“ ООД, ЕИК: .... да бъде осъден да заплати на В. Г. К., ЕГН ********** сумата от 232.06 лв., платена по Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г., без основание.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 728595/25.08.2023 г. при следните параметри:

1 главница – 2000 лева, срок за връщане на заема – 9 месеца, с месечна вноска на 25 число на всеки месец, с крайна дата на връщане 25.05.2024 г., месечен ЛП – 3.330 %, договорна лихва в размер на 347.51 лева, ГПР – 48.101 %.

Посочва, че ищецът е следвало да предостави обезпечение на заема, съгласно чл.6, което обезпечение да отговаря на определени условия. Посочва, че страните са се договорили, че ако не предостави обезпечението ще се начисли неустойка 1 243.49 лева, която ще бъде разсрочена с погасителните вноски по договора.

Посочва, че не е предоставил обезпечение и му е начислена процесната неустойка. Твърди, че е платил всички суми по договора.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката за обезпечение се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Като основания посочва, че неустойката противоречи на принципа на добросъвестността, както и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗПотр.

Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато, като предявява искът като евентуален. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност. Не посочва банкова сметка.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. – заверено копие; 2. Погасителен план към Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г.

– заверено копие; 3. 4 бр. платежни нареждания – заверени копия; 4. Платежно нареждане за заплатена ДТ; 5. Пълномощно – заверено копие; 6. Договор за правни защита и съдействие – заверено копие.

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. В какъв размер са извършените погасителни плащания по Договора за потребителски кредит и какво е погасявано с тях по пера? 2.

Какъв би бил размерът на ГПР ако сумата по неустойката при непредоставяне на обезпечение бъде включена в него?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр. Троян, ул.

...., офис №30, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.17-18 от делото).

Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна 2 такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай са предявени два обективно кумулативно съединени иска, чиято стойност е над 1250.00 лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Събира се държавна такса по двата иска.

Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 3591.00 лева (главница, договорна лихва и неустойка), поради което държавната такса е в размер на 143.64 лева.

Материалният интерес по осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е 232.06 лева, поради което таксата е в размер на 50.00 лева.

Общата държавна такса е в размер на 193.64 лева.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на исковата молба и доклада

Липсва реквизита по чл.127, ал.4 и члл.128, т.3 ГПК.

Ответникът е задължителен субект по чл.50, ал.5 ГПК, но е направил отказ от връчване на книжа по електронен път. Ето защо следва да се представят преписи или такси по чл.102з, ал.3 ГПК.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи Исковата молба следва да бъде оставена без движение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

3

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 414408/19.12.2024 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, следва да представи доказателства за отстраняването на нередовностите, като 1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 193.644 лева. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

2. На основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка, на която да се плати процесната сума

3. на основание чл.128, т.3 да представи препис от исковата молба и нейните приложения за противната страна или да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 2.00 лева (два лева) за преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, както и в същия срок да представи доказателства за това. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

4

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

К АТ О ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че ако внесе по-малка сума следва да посочи за кой от двата иска заплаща сумата.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.