Определение № 1579 от 16.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1579 гр. София, 16.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501495 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на

„Миджур

Манеджмънт Кънстракшан“ ЕООД срещу определение от открито съдебно заседание на 22.02.2023г., СГС, ГО, 10 състав, постановено по гр.д. № 3687/22г., с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че не е съгласен, че съдът е следвало да даде указания за уточняване на главния и евентуалния иск от негова страна и при неизпълнението им да върне исковата молба. Счита, че същата е редовна като е направено достатъчно за уточнението на претенциите. Поддържа, че съдът е насрочил две съдебни заседания, постановил е определение по реда на чл.140 от ГПК, в което указанията са били дадени. В първото заседание на 07.12.2022г. ход на делото не е даден, тъй като процесуалният му представил е отсъствал по обективни медицински причини и то е отложено за втора дата.

Това води до извод, че съдът е приел, че въпреки указанията делото следва да бъде разгледано. Поради липса на активност на предходния му процесуален представител представителната му власт е прекратена и съдът е уведомен на 13.03.2023г. Налице е била обективна невъзможност за жалбоподателя – ищец да узнае по – рано за дадените указания и да ги изпълни.

Жалбоподателят моли да се вземе предвид процесуалното поведение на пълномощника му от встъпването му до момента, насочено към 1 продължаване на съдопроизводствените действия.

Затова моли въззивния съд да отмени определението на СГС и върне делото за продължаване на процесуалните действия.

В депозиран писмен отговор „Нитроинженеринг“ ЕООД оспорва частната жалба като я счита за неоснователна.

Третото лице – помагач „Терем И.“ ЕООД в депозиран писмен отговор счита частната жалба за неоснователна.

Третото лице помагач „Терем – Цар Самуил“ ЕООД счита частната жалба за неоснователна.

Съдът след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намира, че същата е допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания и не е отстранил нередовността на исковата молба, която е установена.

Разпореждането на СГС е валидно и допустимо.

По правилността му.

Жалбоподателят, като ищец пред първоинстанционния съд, е предявил с първоначалната искова молба искове за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, както и за мораторна лихва. На основание чл.7 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Този принцип на служебното начало намира своето продължени в разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК, според която съдът проверява редовността на исковата молба и ако констатира, че тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности.

Указанията на съда във връзка с проверката за редовността на исковата молба трябва да бъдат ясни, точни и конкретни така, че страната, до която са адресирани да може да ги разбере и отстрани, респективно нейният 2 процесуален представител.

В съответствие на това свое правомощие първоинстанционният съд е оставил исковата молба на „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ЕООД без движение с разпореждане от 29.04.2022г. като му е дал ясни и точни указания да посочи дали поддържа твърдението за наличието на договорно отношение между него и ответника и дали има договорно неизпълнение, както и за обосноваване на правен интерес от иска за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, както и да посочи периода, за който е лишен от ползване на имота и периода на лихвата за забава. Дал му е указания да обоснове правен интерес от привличането на „Видекс“ АД като трето лице помагач. Те са съобщени валидно на ищеца по реда на чл.46, ал.2 от ГПК и на адреса, посочен в исковата молба на 10.05.2022г. В дадения едноседмичен срок пълномощникът на ищеца е депозирал молба- уточнение, за която съдът е установил, че не изпълнява указанията му и исковата молба продължава да е нередовна. Затова с разпореждане от 25.05.2022г. е дал последна възможност да поправи исковата молба като е дал и нови указания, които са съобщени валидно на ищеца на 22.06.2022г. С молба от 30.06.2022г. е направено второ уточнение на исковата молба като е посочено, че се предявява иск за реално изпълнение и при условията на евентуалност такъв по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Конкретизиран е периода на лихвата за забава. В молбата е посочена нов размер на иска, различен от този по исковата молба. С определението от 08.11.2022г. съдът е дал нови указания до ищеца във връзка с депозираните молби –уточнения. Тези указания са съобщени на жалбоподателя чрез пълномощника му на 25.11.2022г. и те не са били изпълнени. Въззивният съд констатира, че с двете молби –уточнения не са изпълнени указанията на съда, а са въведени нови обстоятелства, различни от релевираните в първоначалната искова молба. По този начин не са отстранени констатираните нередовности. Ищецът не е посочил период на иска за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, има разминаване в размера му, посочен в исковата молба и в молбата уточнение от 30.06.2022г. В нея се твърди, че искът е предявен като частичен без да е посочен пълният размер на притезанието. Обстоятелството, че съдът е изготвил доклад и е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание не е пречка той да установи, че исковата молба е нередовна и неизпълнение на указанията му по чл.129, ал.2 от ГПК и да я върне. Следва 3 да се посочи, че процесуалният закон не познава прекратяване на делото по силата на закона, а съдът е този, който като намери, че са налице предпоставките за това може да го прекрати.

Въззивният съд приема, че жалбоподателят, като ищец в процеса, не е проявил необходимата процесуална активност и не е поправил в срок исковата молба. С бездействието си е пропуснал възможността да изпълни указанията на съда. Ангажирането на последващ процесуален представител, стриктно спазващ процесуалните правила, не може да санира вече осъщественото процесуално бездействие. Процесуалният закон вменява в задължение на страните да извършват процесуалните действия своевременно и добросъвестно без да злоупотребяват с тях.

Въззивният съд намира, че исковата молба е неясна в обстоятелствената си част, поради което не може да се установи какъв иск се предявява. С последващите уточнителни не е внесена конкретизация претенцията- дали основанието й е договорно или извъндоговорно, от какво произтича искането за реално изпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД, като то предполага наличието на договор между страните. Дали посочените в молбатауточнение от 19.05.2022г., възстановяване направени разходи от ищеца във връзка със съхраняване на взривни вещества, представляват претърпени загуби и в какъв размер.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна.

Определението на СГС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от открито съдебно заседание на 22.02.2023г., СГС, ГО, 10 състав, постановено по гр.д. № 3687/22г., с което е върната исковата молба на„Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ЕООД и производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5