Определение № 1359 от 05.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. Варна, 05.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Д. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20223100500609 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр. Варна, подадена чрез процесуални представители, срещу Решение № 262971/20.12.2021 год., постановено по гр. дело № 6920/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от АТ. П. АРГ. от гр. Варна против въззивниците В. ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр.

Варна ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът АТ. П. АРГ. от гр. Варна е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 872 кв. м. от имот с № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-8-1971/24.02.2020 год., идентична с ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“, местност „Свети Никола“, защрихован с червени линии на скицата на л. 62 от гр. дело № 6920/2020 год. на РС-Варна (погрешно изписан в решението като л. 75), приграници на реалната част: път – имот ***; имот ***; имот ***; имот *** и ответниците В.

ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр. Варна са осъдени да предадат на ищеца АТ. П. АРГ. от гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания имот.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила по повод събирането и обсъждането на доказателствата и е необосновано, като са изложени подборни съображения в тази насока. Твърди се също, че в диспозитива на решението не е посочено придобивното основание въз основа на което ищецът е признат за собственик на процесния имот – дали по давност въз основа на 1 упражнявано от нето владение, към което е присъединил и владението на своята наследодателка П. Д., или пък въз основа на наследяване от П. Д. чрез позоваване на изтекла до смъртта и́ през 2012 година придобивна давност.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В писмен отговор подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна АТ. П.

АРГ. от гр. Варна, ищец по ревандикационния иск, оспорва жалбата, считат решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Съдът, като се запозна с делото, констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка.

От ищеца против ответниците е предявен ревандикационен иск за процесния имот, съставляващ реална част с площ от 872 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-8-1971/24.02.2020 год., която реална част е идентична с ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1892/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“ ж. к. „Бриз-юг“, местност „Свети Никола“, при твърдения за придобиване на имота по давност въз основа на осъществявано владение от 24.04.2012 год. до предявяване на иска с присъединено владение на наследодателката му П. П. Д., осъществявано в периода 1988 год. до смъртта и́ на 24.04.2012 год.

Видно от мотивите на съдебното решение съдът е приел, че ищецът е собственик на спорния имот въз основа на давност, но в диспозитива на решението придобивният способ, въз основа на който ищецът е признат за собственик на имота не е отразено.

Мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което и накърненото субективно материално право, заявено от ищците с исковата им молба, защита на което е дадена с първоинстанционното решение задължително следва да бъде надлежно индивидуализирано в диспозитива. При ревандикационните искове това включва и основанието на иска, т. е., придобивния способ. В случая е необходимо в диспозитива на решението да бъде описан придобивния способ, въз основа на който ищецът е признат за собственик на процесната реална част. Липсата на подобна индивидуализация прави невъзможно и определянето на обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

Изложеното налага производството да се прекрати и делото да се изпрати на РС – Варна за провеждане на производство по чл. 247 ГПК, съобразно горните указания.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 609/2022 год. по описа на ОС – Варна;

2

ИЗПРАЩА делото на ВРС за провеждане на производство по чл. 247 ГПК за поправка на допуснатата в решението очевидна фактическа грешка.

След приключване на производството по чл. 247 ГПК, делото ведно с надлежно администрирани жалби против постановения след провеждане на горното производство съдебен акт, в случай, че такива бъдат подадени, да се върне обратно на ОС – Варна за произнасяне по жалбите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3