Решение № 317 от 06.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Русе, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520102596 по описа за 2025 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „ Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р у с е твърди, че в периода от 30.09.20 23г. до 25.09.2024г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 749,58 лева по 24 бр. фактури в имота на ответника Р. С. Т. с ЕГН:**********, находящ се в ****** с абонатен N:17000200020.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 749,58 лева по 24 бр. фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 55,70 лева за периода от падежа на фактурата до датата на депозиране на заявлението в съда – 04.12.2024г.

Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед №3529/05.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6787/2024г. по описа на Р усенски районен съд.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира 1 деловодните разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначеният особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с която се признават задълженията на ответника. По тези съображения особения представител моли съда да не назначава СТЕ по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.

Видно от представения по делото Договор N: 26/23.01.1995г. етажната собственост (домсъветът) на ЖСК “Г.Г.“, сключила договор с ищеца Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.

Видно от Договор N:101/22.08.2002г. м/у етажната собственост на бл.“Г.Г.““ и „Топлоснабдяване-Русе“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе за процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.

Видно от Договор N:5702-Р/01.11.2011г. за процесния период м/у етажната собственост на бл.“Г.Г.“ и фирма „Техем Сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София за процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.

При така установените по делото доказателства и направеното признание на иска, съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен до претендирания в исковата молба размер от 749,58 лева по 24 броя фактури.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 55,70 лева за периода от падежа на фактурата до датата на депозиране на заявлението в съда – 04.12.2024г.

По разноските:

2

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото и заповедното производства.

Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски по исковото производство в общ размер на 294 евро, от които 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение, 38,35 евро платена държавна такса и 204,52 евро възнаграждение за назначаване на особен представител.

Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 38,35 евро.

Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 332,35 евро.

Мотивиран така, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. Т. с

ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата о т 749,58 лева (383,25 евро) представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 24 бр.

Фактури за периода от 30.09.2023г. до 25.09.2024г. в имота на ответника Р. С.

Т. с ЕГН:********** находящ се в гр.***** с абонатен N:17000200020, както и сумата 55,70 лева (28,48 евро), представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една фактура до датата на депозиране на заявлението в съда – 04.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6787/2024г. по описа на Русенски районен съд е издадена Заповед №3529/05.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. С. Т. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, сумата от 332,35 евро разноски по заповедното и исковото производства.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския 3 окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4