Решение № 126 от 29.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВКА ДИМИТРОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20254000600225 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.12 ал.11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

С Решение №89 от 09.07.2025г. постановено по ЧНД№134/25г. по описа на ОС-Ловеч е прието за изпълнение Решение 2 KLs 3/23 на Окръжен съд Саарбрюкен от 01.03.2024 г., влязло в законна сила на 03.10.2024 г. , с което на българския гражданин А. М. М., ЕГН *********** е наложено наказание от 1918 дни лишаване от свобода за престъпление представляващо „измама във връзка с обявяване на търговско дружество в несъстоятелност в 58 случая и деяние на измама с държавна помощ.

Със същото решение престъпленията са квалифицирани по чл 212 ал. 4, пр. 1 от НК на Република България и е определено наказание лишаване от свобода, което А. М. М., ЕГН *********** следва да изтърпи в размер на 1918 дни.

На основание чл. 57 ал. 1 т.1 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг режим“ за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода, времето на арест на М. преди екстрадицията му от 38 дни,досъдебния арест в Германия от 294 дни,изтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода в Р.Германия от 03.10.2024г. до 16.05.2025г. в размер на 226 дни и от 16.05.2025г. до фактическото предаване на лицето на властите в Република България.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал осъденият А. М. М., който чрез защитника си адв.Н. Б. го обжалва с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност.Изтъкват се доводи, че окръжният съд неправилно е квалифицирал престъплението посочено в немското съдебно решение като измама във връзка с обявено търговско дружество в несъстоятелност като такова по чл.212 ал.4 вр. ал.1 от НК на 1

Р.България.Счита, че правилната квалификация на престъплението е тази по чл.227в ал.1 т.1 и т.2 от НК, тъй като е налице разпределение на суми от патримониума на имуществото на задълженото лице в полза на неговия собственик.По отношение на престъплението измама с държавна помощ излага съображения, че правилната квалификация е тази по чл.212 ал.6 от НК, тъй като мотивите описани в немското решение съответстват в най-пълна степен на този състав.В жалбата се правят оплаквания и за неправилно определения строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от НК на приспособената за изтърпяване в България присъда,с която е наложено наказание лишаване от свобода, като се аргументира, че осъденият до момента е изтърпял около 1 година и 9 месеца лишаване от свобода, не е с висока степен на обществена опасност,имал е добро поведение и е награждаван в Затвора в гр.Саарбрюкен,Р.Германия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на АП-Велико Търново пледира съдебният акт да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован.

Защитникът на осъденото лице,адв.Б.,поддържа подадената жалба с наведените в нея доводи и искане.

Великотърновският апелативен съд,след като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите и съображенията на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

В рамките на проведеното производство по реда на чл.12 ал.1-8 от специалния закон окръжният съд е допуснал непълноти и пороци, както в диспозитива на постановеното решение така и в неговите мотиви.В решението не се съдържа информация за времето и мястото на извършване на престъпленията, за които се признава присъдата на немския съд.Окръжният съд не е изпълнил задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл.12 ал.7 от специалния закон, като съвсем декларативно е приел, че не са налице основанията за отказ по чл.15 от закона, без да обсъди всяко едно от тях.Това е пречка за изпълнение на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода от българска страна.Неясната воля на първоистнационния съд и съзряните съществени пороци в съдебния акт налага, и с оглед спецификата на настоящото производство, въззивният съд да отмени изцяло постановеното решение, като се произнесе с нов съдебен акт, съобразно изискванията на чл.12 ал.8 от специалния закон и след проверка на всички условия предвидени в чл.12 ал.7 от закона.

Апелативният съд намира, че е спазена процедурата по признаване на изпълнението на присъдата на територията на Република България предвид изразеното от осъдения български гражданин А. М. М. желание да бъде трансфериран на територията на Република България и приложената към материалите по делото нарочна молба от него в този смисъл, подадена чрез упълномощения му защитник в лицето на адв.Н. Б. от САК.

От обстоятелствата посочени в Удостоверението, както и от съдържанието на постановеното решение на немския съд, на който бе назначен превод на български език от въззивния съд, е видно, че с Решение 2 KLs 3/23 на Окръжен съд Саарбрюкен от 01.03.2024 г., влязло в законна сила на 03.10.2024 г. на българския гражданин А. М. е било наложено общо наказание лишаване от свобода от 1918дни, равняващо се на 5 години и 3 месеца, за престъпление представляващо измама във връзка с обявяване на търговско дружество в несъстоятелност в 58 случая,квалифицирано като престъпление по параграф 283 от НК на Р.Германия и деяние измама с държавна помощ- престъпление по параграф 264 от НК на Р.Германия.

2

В Удостоверението е описано, че осъденият М. е бил собственик на едноличното дружество "Е Ем И А. М.", което извършвало работи по разрушаване на сгради.На 31.12.2017г. дружеството било обявено в несъстоятелност. Поради това осъденият съставил план да отнеме достъпа на кредиторите на дружеството до реализираните от него обороти и да пренасочи същите към себе си.В изпълнение на този си план в периода от януари 2018 г. до февруари 2019 г. в гр.Заарбрюкен, Германия осъденият в 57 случая изтеглил в брой от фирмената сметка на дружеството парични суми от 20 до 21 550евро или превел по банков път средства по регистрираната и водена на негово име спестовна сметка парични средства с общ размер 365 085 евро,които преди това били преведени от възложителите на дружеството "Е Ем И" (E.M.I.) по фирмената сметка на същото,за да изтегли по-късно средствата оттам в брой.След като фирмената сметка на дружеството била запорирана от кредиторите на "Е Ем И" поради съществуващи задължения на дружеството към тях, в периода от март 2019 г. до юли 2019 г. той, чрез другата осъдена Л. (L.), пренасочил други постъпващи от възложителите на "Е Ем И" средства с общ размер 100 335,70 евро по сметка на другата осъдена Л., като по-голямата част от тях след това му били изплатени в брой чрез Л.. За тази цел по поръчение на осъдения М. другата осъдена Л. съставила фактури, въз основа на които били извършени плащанията и ги изпратил на възложителите на "Е Ем И".

Относно деянието измама с държавна помощ е описано, че осъденият М. премълчал,че по отношение на активите на дружеството вече било открито производство по несъстоятелност и знаейки, че това е от значение за отпускането на държавна помощ - на 04.05.2020г. подал заявление за отпускане на така наречената ликвидна помощ за дружества, засегнати от пандемията SARS-CoV-2. Въз основа на това заявление, в което са били деклариране неверни данни относно липсата на затруднения по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване/AGVO/, Министерството на икономиката на провинция Саарланд одобрило ликвидна помощ в размер на 10 800 евро,която била изплатена на 03.06.2020 г. по сметка открита от М. в банка „N 26", малко след подаването на заявлението за обявяване на дружеството в несъстоятелност.

От съдържанието на извършения превод в цялост на посоченото немско съдебно решение се установява, че първото престъпление,чието изпълнително деяние се е изразило в отчуждаване на имуществените активи на дружеството,с което осъденият М. е препятствал достъпа на кредиторите до принадлежащите към масата на несъстоятелността имуществени активи,е квалифицирано като „престъпен банкрут“ по параграф 283 от Наказателния кодекс на ФРГ.За това престъпление на осъдения са му наложени наказания, както следва: – за деянията изразяващи се в превод по банков път на средства на дружеството по регистрираната и водена на името на осъдения спестовна сметка от 100евро -до 1000евро – 6 месеца лишаване от свобода, за деянията с банкови преводи от 1000евро до 5000евро - 9 месеца лишаване от свобода, за деянията от 5 000евро до 10 000евро - 1 година лишаване от свобода, за деянията от 10 000евро до 20 000евро - 1 година и 5 месеца лишаване от 3 свобода, за деянията с преводи от 40 000евро нагоре – 3 години и 3 месеца лишаване от свобода.

Апелативният съд намира, че деянията, за които българският гражданин А. М. е осъден на територията на Федерална Република Германия се явяват престъпления и по българския НК, но не такива по чл.212 ал.4 пр.1 от НК, както неправилно е приел Ловешкият окръжен съд.От съдържанието в превод на немското съдебно решение е видно, че описаните обективни и субективни признаци на деянията не очертават състав на престъплението документна измама.Извършените разпоредителни действия от осъдения М., изразяващи се в отчуждаване на имуществените активи на дружеството,с което е препятствал достъпа на кредиторите до принадлежащите към масата на несъстоятелността активи е квалифицирано от немския съд като „престъпен банкрут“, което съответства в пълна степен на предвиденото в Глава VI, Раздел Iа от НК на Р.България престъпление против кредиторите по чл.227в ал.1 т.2 от НК,наказуемо с лишаване от свобода до 3 години за умишлен банкрут.В тази връзка настоящият съдебен състав намира доводите в жалбата на защитата за основателни.

Видно от представеният превод на Решение 2 KLs 3/23 на Окръжен съд Саарбрюкен от 01.03.2024г.,Р.Германия,А. М. е осъден и за това, че въпреки,че е знаел,че дружеството е в производство по несъстоятелност на 04.05.2020г. е подал заявление за отпускане на така наречената ликвидна помощ за дружества, засегнати от пандемията SARS-CoV-2., в които е декларирал неверни сведения относно липсата на затруднения от дружеството по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване/AGVO/, в резултат на което Министерството на икономиката на провинция Саарланд одобрило ликвидна помощ в размер на 10 800 евро,която била изплатена по сметка на осъдения,открита след обявяването на дружеството в несъстоятелност.Това престъпление е квалифицирано от немския съд по параграф 264 от Наказателния кодекс на Р.Германия – измама при получаване на субсидия.Обективните и субективните елементи описани в съдебния акт на това престъпление не съответстват на дадената от окръжния съд правна квалификация по чл.212 ал.4 от НК на Р.България за извършено престъпление документа измама, а на фактическия състав на специалния текст по чл.248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК на Р.България – представяне на неверни сведения,за да бъде получена субсидия от фондове.Това престъпление е наказуемо по българския наказателен кодекс с лишаване от свобода от две до осем години, а по немския наказателен кодекс – с лишаване от свобода до 5 години.За това престъпление на А. М. му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда на немския съд на осъдения А. М. е определено общо наказание в размер на 5 години и 3 месеца лишаване от свобода, което според немското законодателство представлява самостоятелен акт,който по силата на параграф 54 ал.1 изр.2 от Наказателния кодекс на Р.Германия се извършва чрез увеличаване на най-тежкото отделно наказание и не следва да 4 се ориентира нито по сумата на отделните наказания,нито по чисто аритметични правила, а с оглед общата тежест на подлежащите на разглеждане факти и обстоятелства при индивидуализацията на наказанието.

Наложеното най-тежко окончателно наказание на осъдения М. за престъпленията, за които е осъден в Р.Германия в размер на 5 години и 3 месеца, по правилата на немския наказателен кодекс, не следва да бъде редуцирано на основание чл. 13 ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като същото не надвишава максималния срок на наказанието за престъплението по чл.248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК на Р.България, което е лишаване от свобода от две до осем години.Определеното общо наказание от немския съд е по правилата на наказателния кодекс на Р.Германия и не представлява сумиране на отделните наказания , нито прилагане на чисто аритметични правила, както е посочено в мотивите към постановената присъда.Окончателното общо наказание,според постановената присъда,е определено с оглед специфичните критерии,предвидени в немския наказателен кодекс за индивидуализацията на наказанието при отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и с оглед направената преценка от чуждия съд за цялостната престъпна дейност на осъдения М..