Решение № 16 от 28.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500610 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 64 от 31.03.2023 год., постановено по гр.д. № 644/2022 год. по описа на РС-Сливница, АД „А. И." АД, ЕИК ............., с адрес: гр. С., ул. „Ш. П.“ № .. е осъдено да заплати на С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., на основание 394, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 5520 лева, ведно със законната лихва от датата 28.09.2022 г., до погасяване на вземането, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка „М.“, модел „.............“ с рег. № ............. - скоростна кутия, ляв фар и десен калник, вследствие настъпило на 16.04.2022 г. в гр. С., бул. Б., застрахователно събитие и на основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 409 от КЗ сумата в размер на 225,40 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 04.05.2022 г. до 27.09.2022 г., като е отхвърлен иска за мораторна лихва за разликата над 225,40 лева до пълния предявен размер от 228 лева. „А. И.“ АД е осъдено да заплати на С. Р. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер 1204,37 лева, 1 представляваща разноски по производството съобразно уважената част от иска, а С. Р. П., е осъден да заплати на ЗАД „А. И." АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер 0,24 лева, представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗАД „А. И." АД, чрез юрк. Х. И. с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

Жалбоподателят излага, че заключението на вещото лице не обосновава по безспорен начин наличие на причинно следствена връзка между настъпилото на 16.04.2022 г. ПТП и констатираното увреждане на скоростната кутия на автомобила. Категоричен бил извода на автоексперта, че няма данни за настъпил директен механичен удар в скоростната кутия при ПТП. Няма данни и за удар по радиатора на охладителната система, а същите са в резултат на експлоатация на автомобила. Видно било от снимковия материал, че увреждането на скоростната кутия, изключва възможността да бъде следствие от навлизане на антифриз в нея и сместването му с маслото на скоростите. Позовава се на т. 107.5 от Раздел „Специални изключения“, Клауза „Р“ – Разширено Каско от Общите условия по застраховка „Каско“ на дружеството. Излага, че уврежданията на ляв фар и преден десен калник на автомобила били описани в съставения Протокол за извършен оглед към застрахователната полица от 26.11.2021 г., при наличие и на снимков материал. Съставеният протокол удостоверявал уврежданията на ляв фар - за подмяна и преден десен калник – с лека степен на деформация 1, за боя.

Възприетото от съда изявление на автоексперта за допълнително увреждане при ПТП на щипките за закрепване на фара, налагащо неговата подмяна, намира за неоснователно. Възразява и по определяне размера на претендираните вреди, които вещото лице е приело за пазарни, но липсва калкулация съобразно видовете, количеството и стойността на отделните ремонтни дейности, на вложените части и материали. Излага, че неправилно била определена и датата на изпадане в забава за изплащане на застрахователно обезщетение, която следвало да бъде 13.05.2022 г., а не посочената в решението 03.05.2022 г. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове отхвърлени.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по въззивна жалба С. Р. П..

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Сливница решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Сливница е сезиран с искова молба от С. Р. П. против ЗАД “А. И.” АД, с която е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл. 394 от КЗ, за заплащане на сумата от 5520 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 16.04.2022 г. в гр. С., бул. Б. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 409 от КЗ за заплащане на сумата от 228 лева - лихва за забава за периода от 03.05.2022 г. до 27.09.2022 г.

В срока по чл.131 ГПК, ЗАД “А. И.” АД е депозирало отговор, с който оспорва иска. Излага, че е заплатил на ищеца обезщетение за действително претърпените имуществени щети, които са резултат от ПТП. Твърдените от ищеца имуществени вреди - повредена скоростна кутия не били следствие от процесното ПТП, а ляв фар и преден десен калник са били повредени към датата на сключване на застраховката.

3

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Основните възражения във въззивната жалба, които очертават и предмета на спора са, че настъпилите вреди по лек автомобил марка „М.“, модел „.............“ с рег. № ............., изразяващи се в повредена скоростна кутия, повреден ляв фар и преден десен калник не са в резултат от процесното ПТП.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че увреждането на скоростната кутия, изключва възможността да бъде следствие от навлизане на антифриз в нея и сместването му с маслото на скоростите, поради което въззивникът не дължи заплащане на обезщетение за тези вреди.

От приетото заключение на автотехническатата експертиза, което съдът кредитира като обективно и пълно се установява, че получените щети - скоростна кутия, ляв фар и преден десен калник на лекия автомобил са настъпили в резултат на ПТП и съществува причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите вреди, описани в исковата молба. Няма данни, че при настъпилото ПТП предавателната кутия е получила директно механичен удар, но вещото лице е разяснило, че при процесния лек автомобил охлаждането на маслото на трансмисията се осъществява от радиатора на охладителната система на двигателя. В горната част на радиатора на охладителната система се намира камерата за охлаждащата течност на двигателя, а в долната част камерата за охлаждане на трансмисионното масло. Според вещото лице ако се появят пукнатини между двете камери, охлаждащата течност ще се смеси с трансмисионното масло и ще повреди скоростната кутия. В резултат на смесването на масло и антифриз се получава смес, която започва да 4 разрушава частите на кутията, като тефлоновите и гумените пръстени и уплътненията вътре в кутията се раздуват и започват да се разпадат, фрикционните дискове се разслояват и така се нарушава структурата на трансмисията. Вещото лице е достигнало до извод, че доколкото е бил подменен радиатора на охладителната система на двигателя, който е и радиатор за охлаждане на маслото на автоматичната трансмисия, това прави напълно вероятно попадане на антифриз в маслото на трансмисията, което е довело до нейното повреждане при продължително престояване или кратковременна работа. На база на тези констатации, въззивният съд достига до категоричен извод, че увреждането на скоростната кутия на автомобила е резултат от реализираното ПТП на 16.04.2022 г. От показанията на свидетеля Румен П. също се установява, че преди настъпване на ПТП автомобилът не е имал проблеми с трансмисията. Свидетелят е посетил мястото на инцидента и е видял щетите по автомобила.

Съобразявайки тези доказателства се налага извод, че за настъпилото застрахователно събитие, при което е причинена вреда на скоростната кутия на автомобила, застрахователят дължи застрахователно обезщетение.

Неоснователни се явяват и възраженията относно уврежданията на ляв фар и преден десен калник на автомобила, които били описани в съставения Протокол за извършен оглед към застрахователната полица от 26.11.2021 г., при наличие и на снимков материал.

Съгласно т. 6 . 1 8 , раздел IV от общите условия към застрахователния договор, застраховката не покрива щети констатирани, описани и/или заснети при сключване на застрахователния договор. От изследваните снимки на левия фар от 26.11.2021 г. и от 19.04.2022 г. вещото лице е достигнало до извод, че посочената „V“ образна пукнатина на стъклото в долната лява част на левия фар с приблизителен размер 4-5 см. дължина и 2-3 см. височина е идентична по вид и размер в двете снимки. В съдебно заседание, проведено на 28.02.2023 г. уточнява, че при този модел автомобили фаровете се закрепят с изработени заедно с корпуса на фара пластмасови щипки, които защипват към корпуса на автомобила в предната му част. Когато фара са измести най-вероятно щипките са счупени. Според вещото лице тази повреда налага подмяна на целия 5 фар, тъй като щипките на фара са изляти с корпуса и в случай, че се повредят не могат да се ремонтират отделно. Това се потвърждава и от представения по делото опис към щета № 10022002098 от 18.04.2022 г., видно от който ляв фар е отбелязан за подмяна. Ето защо съдът намира, че районният съд е достигнало до правилен извод, че тази повреда също подлежи на обезщетяване от застрахователя.

Относно увреждането на предния десен калник, вещото лице инж. Милчо Славков дава заключение, че на снимката на преден десен калник от 26.11.2021 г. на стр. 77 от делото е показана драскотина с приблизителен размер 2 см. дължина, констатирана и отразена в Протокол за извършен оглед към застрахователната полица, а на снимката на преден десен калник от 26.11.2021 г. на стр. 44 от делото е показано надиране в предна дясна част на калника, което показва, че то не е идентично с това от предната снимка и е напълно възможно да е получено при процесното ПТП. Ето защо, възраженията на жалбоподателя са напълно неоснователни и щетата подлежи също на обезщетяване. Видно от фактура № 0000003058 от 27.09.2022 г., стойността за боядисване на преден десен калник на процесния лек автомобил е 180 лева с ДДС.

На следващо място следва да се изясни въпроса за размера на дължимото обезщетение.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о, решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о, решение № 109/14.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о, решение № 153/22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г. В тези 6 решения е прието, че Методиката по Наредба №24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.