Решение № 610 от 10.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206295 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36 - 0000624/ 11.10.2022г., издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация”, с което на И.

Г. К. е наложено административно наказание глоба от 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвП, за нарушение разпоредбата на чл. 31, ал.1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Жалбоподателят с жалбата си излага становище по същество и моли да се отмени наказателното постановление, като навежда конкретни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, включително поддържа тезата за наличието на маловажен случай на административно нарушение. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, обективирано в придружителното писмо като сочи, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Не претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 24.04.2022 г. свид. Ф. – мл. полицейски инспектор към 01 РУ Пловдив изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си В.П. като автопатрул 414 за времето от 16,00 часа до 04,00 часа на 25.04.2022 г.

Около 21.05 часа при обход по ул. „Коматевско шосе“ до № 212 на кръстовището с ул. „Захаридово“ забелязали лек автомобил /таксиметров/ „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, който престоявал в района на кръстовището, като от автомобила слизал пътник. Полицейските служители предприели извършването на проверка, като установили водача на автомобила, а именно жалбоподателя – И. Г. К.. В хода на проверката полицейските служители установили несъответствие между надписите на страничните врати на автомобила и предния капак на автомобил, поради което изготвили снимков материал. Жалбоподателят заявил на свид. Ф. и колегата му, че извършва таксиметров превоз на пътници, като при поискване да представи разрешение от община Пловдив за таксиметров превоз на пътници, жалбоподателят заявил, че не може да го представи. В тази връзка на жалбоподателя К. му била съставена призовка за явяване в 01 РУ на 26.04.2022 г. , като за извършената проверка била сигнализирана РД АА – Пловдив.

На 26.04.2022 г. , жалбоподателят К. се явил в 01 РУ Пловдив, като служители на същото го съпроводили до сградата на РД АА Пловдив, където в негово присъствие бил съставен АУАН № 316409, като включително и към този момент К. не представил разрешение от община Пловдив за таксиметров превоз на пътници. Актосъставителя – свид. И. квалифицирал извършеното от страна на жалбоподателя К. като административно нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. АУАН бил подписан от жалбоподателя като в графата за възражения, същият отбелязал, че ще даде допълнителни обяснения. Такива обаче не постъпили в срока по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното Наказателно постановление, с което административно наказващия орган квалифицирал извършеното от К. също като административно нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, и на основание чл.

93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр му наложил административно наказание – „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Т а к а възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща приложените по преписката писмени доказателства, събраните такива в хода на съдебното следствие – включително Справка собственост на ППС касаеща процесното МПС, както и писмо от ОП 2

„Организация и контрол на транспорт“ към община Пловдив видно от което за лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** изобщо не е издавано разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Пловдив за 2022 г.

Съдът кредитира посочените писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.

Така описаните писмени доказателства се намират и в пълно съответствие с показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – актосъставителят И., както и свид. Ф.. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като намира, че същите са добросъвестно дадени и като такива се открояват с последователност и логичност, поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Противно на възраженията на жалбоподателя, при изготвяне съдържанието на АУАН и НП не са допуснати каквито и да било съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са и изискванията на закона за реквизити на АУАН и НП, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. И АУАН , и НП са издадени от надлежно оправомощени, компетентни органи. Нарушението е описано в пълнота, по начин позволяващ санкционираното лице да разбере фактическите параметри на същото и да организира адекватно защитата си срещу него, както е и сторил. Все в тази връзка следва да се подчертае, че изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение е описано коректно, като в тази връзка администрацията и при съставянето на АУАН, и при съставянето на НП се е съобразила с редакцията на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ – ДВ бр. 9 в сила от 02.02.2021 г. според която водачът на таксиметров автомобил е длъжен да притежава, и съответно при поискване от контролните органи същият е длъжен да представи разрешение за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община. Ето защо изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не било ясно в какво качество е санкциониран и че за същият е било налице изискване да носи, а не да притежава валидно за съответната община разрешение. Както в АУАН, така и в НП по ясен и недвусмислен начин е посочено качеството на жалбоподателя – а именно водач на лек таксиметров автомобил и обстоятелството, че същият извършва превоз на пътници без да притежава валидно Разрешение от община Пловдив.

3

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с непосочване в НП на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. В настоящия случай реквизитите п о чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН не са относими поради обстоятелството, че предвиденото за процесното административно нарушение, административно наказание глоба е предвидено в точно фиксиран размер.

Отделно от горното, настоящата съдебна инстанция намира, че по категоричен и безсъмнен начин се установява описаното в Наказателното постановление нарушение, като възраженията в обратна насока не се споделят.

В тази връзка следва да се подчертае, че п равилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят Ф. е категоричен, че именно К . е бил водач на процесния лек автомобил, осъществяващ таксиметров превоз на пътници, тъй като именно той го е управлявал към момента на извършване на процесната проверка и на него впоследствие е съставен АУАН . В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност. Това, че в жалбата се твърди, че собственик на автомобила е Г. К. не променя гореизложените изводи, доколкото от показанията на свид. Ф., разпечатката от фискалната памет и приложената по делото докладна записка с категоричност се установява, че водач на процесния автомобил на 24.04.2022 г. в 21,05 часа в гр. Пловдив е бил именно жалбоподателя. Последният не ангажира каквито и да било доказателства за оборване на това твърдение.

В чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 година /в действащата към датата на нарушението редакция – ДВ бр. 9 в сила от 02.02.2021 г./ е посочено, че при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава и при поискване да представи разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община.

Установява се от представените по делото доказателства – писмени и гласни, че към момента на извършване на проверката К. е извършвал таксиметров 4 превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвПр , т. е. бил е водач (шофьор) на таксиметровия автомобил. В момента на извършената му проверка не е притежавал, поради което и не е представил валидно Разрешение за извършване на таксиметров превоз на територията на Община Пловдив. Това Разрешение е един от документите по чл. 31, ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 година, които водачът на таксиметров автомобил е длъжен да притежава при управлението му и да представя при проверка от контролните органи. Адресат на задължението да притежава и при поискване да представи по време на проверката Разрешението по чл. 31, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба е именно водачът на таксиметровия автомобил. В конкретния случай е безспорно, че К. като водач на таксиметров автомобил не е притежавал в момента на проверката изискуемото Разрешение. Това обстоятелство се потвърждава и от писмото на ОП „Организация и контрол на транспорт“ към община Пловдив видно от което за лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** изобщо не е издавано разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Пловдив за 2022 г. Всичко изложено води до единствено възможния извод за съда, че по безсъмнен и категоричен начин се установяват всички обективни признаци на вмененото административно нарушение.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т. е. жалбоподателят в качеството си на водач (шофьор) на процесния таксиметров автомобил е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че следва да се намират в таксиметровия автомобил, управляван от него, определен набор от документи, включително и Разрешение за извършване на таксиметров превоз, издадено от Община – Пловдив и въпреки липсата на същото е осъществявал таксиметрова дейност по превоз на пътници.