Определение № 3198 от 20.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3198 гр. Бургас, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501678 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.211 от ГПК.

С определение № 414/07.08.2023г., постановено по гр. д. № 800/2022г., Районен съд Поморие не приема за съвместно разглеждане подадения от М.Д.Н. насрещен иск против Етажната собственост на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс“ с адрес в гр. Поморие, ул.

„Морска“ № 52, БУЛСТАТ: 177060250 с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК да се приеме за установено по отношение на етажната собственост, че „Таблица за определяне на съответните идеални части от общите части на жилищна сграда с 12 секции и покрит паркинг – гараж с КОО, построена в ПИ с идентификатор ***“ е неистински документ досежно верността му. Със същото определение съдът не приема за съвместно разглеждане подадения от М.Д.Н. евентуален насрещен иск против Етажната собственост на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс“ с адрес в гр. Поморие, ***, БУЛСТАТ:

177060250 с правно основание чл.26 от ЗЗД да се приеме за установено по отношение на етажната собственост, че „Таблица за определяне на съответните идеални части от общите части на жилищна сграда с 12 секции и покрит паркинг – гараж с КОО, построена в ПИ с идентификатор ***“ е нищожен документ. Едновременно с това, съдът прекратява производството по предявените насрещни искове.

Подадена е частна жалба от М.Д.Н., БУЛСТАТ: 175483674 с адрес в гр. Поморие, ул.

„Морска“ № 52, сграда F (E), ап.14 против определение № 414/07.08.2023г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 800/2022г. в частта, в която не са приети за съвместно разглеждане предявените главен и евентуален насрещни искове.

Частният жалбоподател оспорва извода на районния съд, че правото му да оспори таблицата е преклудирано с влизане в сила на решенията на общото събрание, взети на 14.07.2016г. М. Н. подчертава, че предявеният насрещен иск и евентуалният такъв са допустими и трябва да бъдат разгледани. Той заявява, че съгласно чл.17, ал.1 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в сградата имат право на глас, който съответства на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, а идеалните части в таблицата не са правилно определени. С предявения насрещния иск, Н. цели да установи със сила на присъдено нещо, че липсва правно основание за издаване на процесния документ.

Той допълва, че в нотариалните актове на собствениците има данни за идеалните части от общите части на всяка сграда, които са описани съобразно площообразуването и сборът от тези идеални части е равен на 100. М. Н. иска от въззивната инстанция да отмени 1 определението на районния съд обжалваната част.

Ответната страна Етажна собственост на комплекс „Хелиос“ с адрес в гр. Поморие, ***, БУЛСТАТ: 177060250, представлявана от председателя на УС Д. П. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответната страна твърди, че определението е правилно, тъй като вземането, за установяването на което е предявен иск по чл.422 от ГПК се основава на влязло в сила решение на общото събрание на собствениците в комплекса, взето на 10.08.2021г.

Таблицата, в която са преизчислени идеалните части в комплекс „Хелиос“ представлява частен документ, чието оспорване не се подчинява на режима, въведен в чл.124, ал.4 от ГПК. В подкрепа на твърденията си, Етажната собственост се позовава на ТР № 5/14.11.2012г. на ВКС, според което искът по чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК е недопустим, когато ищецът цели да се позове на влязло в сила решение по установителен иск, в производството по постановяване на което е представен документ, който страната е пропуснала да оспори в срока по чл.193, ал.1 от ГПК. Ответникът подчертава, че с предявяването на насрещния инцидентен установителен иск се цели преразглеждане на спора по влязло в сила съдебно решение, постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 410/2016г. Ответната страна иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 22.08.2022г. Етажна собственост „Хелиос“ – гр. Поморие подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М.Д.Н. за следните суми: 3 168 лева, представляваща сбор от годишните такси за управление, обслужване и поддържане на общите части и фонд „Ремонт“ на комплекс „Хелиос“ за 2019г. (792 лева), за 2020г. (792 лева) и за 2021г. (972 лева); 252,56 лева, представляваща лихва за периода от 01.07.2019г. до изплащане на вземането; 172,04 лева – лихва за периода от 01.07.2020г. до изплащане на вземането и 91,74 лева – лихва за периода от 01.07.2021г. до изплащане на вземането. На 23.09.2022г. Районен съд – Поморие издава заповед № 245/23.09.2022г., с която разпорежда на длъжника М. Н. да заплати на ЕС „Хелиос“ заявените суми. На 07.11.2022г. длъжникът подава възражение по чл.414 от ГПК, с което оспорва вземането. Н. твърди, че председателят на УС на ЕС не притежава право на собственост в комплекса и няма право да изисква от него плащане на оспорените суми. Според Н., вземанията не са изискуеми, тъй като всички решения на т. нар. „единна“ етажна собственост са отменени от съда.

На 15.12.2022г. Етажната собственост на комплекс „Хелиос бийч апартмънтс“ предявява иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.422 от ГПК. Ищецът твърди, че вземането се основава на влязло в сила решение на общото събрание, проведено на 10.08.2021г. Ищецът подчертава, че е легитимиран да заяви спорните суми, тъй като е избран за член на управителния съвет с влязло в сила решение на общото събрание. Относно възражението за „единна“ етажна собственост твърди, че същата е утвърдена с множество решения на Районен съд – Поморие и Окръжен съд – Бургас.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на иска, а при условията на евентуалност, за неоснователност на същия. В отговора, ответникът въвежда възражение, че „единната“ етажна собственост съществува в нарушение на ЗУЕС.

Едновременно с отговора на исковата молба, М.Д.Н. предявява насрещен иск против ЕС на комплекс „Хелиос бийч апартмънтс“, с който иска да бъде установено по отношение на етажната собственост, че документът „Таблица за определяне на съответните идеални части от общите части на жилищна сграда с 12 секции и покрит паркинг – гараж с КОО, построена в поземлен имот с идентификатор *** по смисъла на чл.17, ал.4 от ЗУЕС“ е неистинска, тъй като отразеното в таблицата съдържание е невярно и не отговаря 2 на удостовереното в нея фактическо положение, евентуално нищожна, поради липса на правно основание за изготвянето й.

С разпореждане № 646/10.05.2023г. Районен съд – Бургас оставя без движение исковата молба, с която е предявен насрещния иск и дава указания на Н. да уточни дали предявява иск, с който цели да установи, че процесният документ е неистински по смисъла на чл.124, ал.4 от ГПК като изрично посочи в какво се състои неистинността – невярно съдържание или неавтентичност. Освен това, ищецът по насрещния иск трябва да обоснове правния си интерес от предявяване на иска като се има предвид, че соченият документ е частен такъв. Ищецът по насрещния иск трябва да посочи и дали евентуалният иск е за установяване на нищожността на документ като се има предвид, че съгласно ТР № 5/2012г. на ВКС частните документи могат да бъдат съставяни свободно, без за това да е необходимо изрично предвидено в закона основание (за разлика от сделките, съобразно нормата на чл.26, ал.2 от ЗЗД).

В изпълнение на указанията, М. Н. заявява, че с насрещния иск иска да се установи със сила на присъдено нещо липсата на правно основание за издаване на процесния документ и че този документ е неистински досежно верността му. Правният си интерес, Н. обосновава с обстоятелството, че въз основа на този документ се формира кворума на общото събрание, което взема решение за заплащане на годишни такси и се определя сумата, която всеки собственик дължи. Ищецът по насрещния евентуален иск уточнява, че иска да се установи със силата на присъдено нещо нищожност на документа на основание чл.26 от ЗЗД.

Ответната страна ЕС „Хелиос“ представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на предявения иск, а при условията на евентуалност - за неоснователност на същия.

С определение № 414/07.08.2023г., Районен съд – Поморие не приема за съвместно разглеждане подадения от М.Д.Н. насрещен иск против Етажната собственост на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс“ с адрес в гр. Поморие, ***, БУЛСТАТ:

177060250 с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК да се приеме за установено по отношение на етажната собственост, че „Таблица за определяне на съответните идеални части от общите части на жилищна сграда с 12 секции и покрит паркинг – гараж с КОО, построена в ПИ с идентификатор ***“ е неистински документ досежно верността му. Със същото определение съдът не приема за съвместно разглеждане подадения от М.Д.Н. при условията на евентуалност насрещен иск против Етажната собственост на комплекс „Хелиос Бийч Апартмънтс“ с адрес в гр. Поморие, ***, БУЛСТАТ: 177060250 с правно основание чл.26 от ЗЗД да се приеме за установено по отношение на етажната собственост, че „Таблица за определяне на съответните идеални части от общите части на жилищна сграда с 12 секции и покрит паркинг – гараж с КОО, построена в ПИ с идентификатор ***“ е нищожен документ. Едновременно с това, съдът прекратява производството по предявените насрещни искове. За да постанови това определение, съдът приема, че правото на ответника да оспори таблицата за определяне на съответните идеални части от общите части на жилищната сграда, е преклудирано с влизане в сила на решенията, взети на проведеното на 14.07.2016г. учредително общо събрание. Обратното на това, означава съдът да допусне ново разглеждане на въпроси, по които има влезли в сила съдебни решения като заобиколи преклузивния срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС, което е недопустимо. По отношение на евентуалния иск, съдът приема, че искът е недопустим, тъй като редът за установяване на неистинността на документ е по чл.124, ал.4 от ГПК (алтернативно чл.193 от ГПК), а исковете по чл.26 от ЗЗД имат за предмет установяване недействителност на правни сделки, каквато таблицата не е.

Въз основа на изложените факти, Окръжен съд І Бургас достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбите на чл.211, ал.1 и ал.2 от ГПК ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния 3 иск или ако може да стане прихващане с него. Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

Според т.7 от мотивите на ТР № 1/9.12.2013г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/20133г., определението, с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е сред определенията, чието обжалване е изрично посочено в закона. С това определение не се преклудира възможността на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страната не е лишена от правото на защита, а само от процесуалната възможност да разреши спора със сила на присъдено нещо в исковото производство, образувано по главния иск. Неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не се отразява върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск.