Решение № 97 от 23.01.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 515/2025
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- Светлана Изева, Светлана Станева, Радостина Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Изева
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500515 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на В. Г. Ч.,ЕГН-********** от гр.Пловдив чрез особения представител адв.Хр.Д. против решение № 5263/28.12.2024г.,постановено по гр.д.
№ 12772/22г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните,че В.
Г.
Ч. дължи на “Водоснабдяване и канализация”ЕООД,ЕИК-115010670,със седалище гр.Пловдив следните суми:
823,22лв.главница,представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 19.12.2018г.-17.12.2021г.за имот,находящ се в гр.Пловдив,ул.“***2 и 95,86лв.обезщетение за забава за периода 28.02.2019г.-21.12.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда28.01.22г.до окончателното погасяване,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 684/31.01.22г.по ч.гр.д.№ 1260/22г.на ПдРС и е осъден В. Г. Ч. да заплати на “Водоснабдяване и канализация”ЕООД разноски в общ размер на 1286,86лв.в исковото производство и общо 75лв.разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1260/22г.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно по изложени във въззивната жалба съображения.Иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг,с който да се отхвърлят предявените претенции.
Въззиваемото дружество-“Водоснабдяване и канализация”ЕООД,ЕИК-115010670 в писмен отговор е изразило становище за неоснователност на жалбата.Излага доводи,че възраженията в жалбата са недоказани,съответно неоснователни.Претендира разноски във въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
1
Пред ПдРС са предявени от «Водоснабдяване и канализация»ЕООД-гр.Пловдив против В. Г. Ч. искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,че ответникът Ч. дължи на ищцовото дружество претендираните суми-главница и мораторни лихви за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 19.12.19г.-17.12.21г.за имот,находящ се в гр.Пловдив,ул.***,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1260/22г.на ПдРС.
С атакуваното решение районният съд е уважил претенциите,като е намерил за установено от приетите по делото писмени доказателства,че ответникът В. Г. Ч. е собственик на имота,находящ се в гр.Пловдив,ул.***,за който се твърдяло да са предоставяни В и К услуги за исковия период.
Исковата молба обаче е била нередовна. В нея изрично се поддържа,че сумите се дължат за предоставяне от ищцовото дружество на услуги за имот,находящ се на ул.***,за водомер № 00104726008,който номер на измервателното устройство се подчертава,че представлява системен номер в справката за задължения на потребителя,а не физически номер на измервателно устройство.Твърденията в исковата молба са,че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги,тъй като е собственик/ползвател на водоснабдения имот,като в тази връзка се представят писмени доказателства.
От представените писмени доказателства,както и от изготвената по делото СТЕ се установява обаче,че на административен адрес гр.Пловдив,ул.*** се намират както къща,така и осеметажен блок.От представената по делото справка за водомери на абонат от ищеца е видно,че водомер № 00104726008 се намира на адрес ул.***-къща.В представените карнети липсва това уточнение и фигурира само адрес ул.***.От представена декларация по чл.14 от ЗМДТ от 2013г. от А.А. Ч.а е видно,че същата декларира имот,оставен в наследство от Г.К. Ч.,находящ се в гр.Пловдив,ул.***,***,който е съсобствен между няколко лица,включително ответникът.Представен е и НА № 197/12.07.1984г.за собственост на наследодателя Г. Ч. върху апартамент,находящ се на 5-ти етаж,вх.А в комплекс Дружба,за който не става ясно дали е идентичен с посочения в декларацията.Във връзка с твърденията,че ответникът е собственик на водоснабдения имот се представя и справка от АВ,от която е видно,че през 2018г.ответникът В.Ч. е закупил апартамент на ул.***,***,както и е длъжник на ВиК за 1/5 ид.ч.от апартамент на ул.***,***.
От така събраните писмени доказателства не може да се установи кой в крайна сметка е водоснабдения имот,на който се води водомер № 00104726008 и за който се твърди,че негов собственик/ползвател е ответника.Доколкото в исковата молба е посочен само адрес ул.***,а от събраните доказателства се оказва,че ответникът е собственик (или съсобственик) на два различни обектана същия адрес- ул.***,но единият представлява къща,а другият-апартамент 13 на 5 етаж в жил.блок,то въззивният съд е констатирал,че ищецът не е конкретизирал в исковата си молба за кой точно от двата имота на един и същи адрес, при посочения № на водомер,се претендират исковите суми.Поради което с определение № 1981/20.06.25г.е оставил исковата молба без движение до конкретизация на исковата молба в горния смисъл.Въпреки дадената на два пъти възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определния от съда срок и предупреждението за последиците от неотстраняването, “Водоснабдяване и канализация”ЕООД не е изпълнило указанията на ПдОС,поради което исковата молба е останала нередовна.
При това положение настоящата инстанция приема,че постановеното по първоинстанционното дело решение,предмет на въззивното обжалване е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и като такова същото следва да се обезсили,а производството по делото-да се прекрати.
С оглед на което съдът
2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5263/28.12.2024г.,постановено по гр.д.№ 12772/22г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска и по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3