Определение № 4512 от 05.12.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4512 гр. Варна, 02.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100502499 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 60259/02.09.2022г. от „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище гр. София, чрез пълномощника му адв. П. Т. от ВАК , срещу решение № 2422/21.07.2022г., постановено по гр. дело № 16827/2021г. на ВРС, X-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск от въззивника срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............, за приемане да установено в отношенията между страните, че „Изток Инвест 96“ ЕООД не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 2162,87 лв., представляваща начислена и незаплатена сума за ползвана електрическа енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.05.2021г., за която е издадена фактура № 0309461366 от 14.06.2021г., както и е прекратено производството в частта, с която е предявен иск от „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............, сумата от 1081,44 лв. с ДДС, представляваща начислена сума междинно плащане за месец 06.2021г. – 50 % от стойността на задължението за месец 05.2021г., за която е издадена фактура с номер ********** от 14.06.2021г., поради недопустимост.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, педвид допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в непълно и неправилно тълкуване и прилагане на относимите законови норми, както и на действащи между страните договорни клаузи.

По отношение прекратителната част на решението, намира, че искът за установяване недължимостта на сумата от 1081,44 лв. е допустим. Излага 1 доводи, че вземането за тази сума произтича от един и същи факт, както и другото сума, а именно отчетено количество ел.енергия за месец 05.2021г., а в образуваното гр.д. № 12525/2021г. на ВРС се оспорва размера на отчетено количество ел. енергия за месец 06.2021г.

По отношение на отхвърлителната част от решението счита, че районният съд е разрешил погрешно спорния въпрос между страните, а именно – къде следва да се намира СТИ и налице ли са съглашения между страните или техните праводатели по този въпрос. Твърди, че обектът е следвало да се захранва с ел. енергия чрез изтегляне на кабел от ТП 1118до ел. табло тип ТЕПО, в което следвало да се постави СТИ, монтирано на фасадата на сградата на ползвателя. Намира, че границата на собственост между съоръженията на страните се намира именно в ел. таблото. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че приложение следва да намери чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ, съгласно който мястото на измерване съвпада с мястото на присъединяване. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая, въззивникът желае да се приемат нови писмени доказателства. Доказателственото искане се явява несвоевременно направено и преклудирано, доколкото страната е имала възможност да поиска събирането на посочените доказателства от първоинстанционния съд и липсват твърдения за допуснати процесуални нарушения от последния. По изложените съображения направеното от въззивната страна доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №

60259/02.09.2022г. от „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище гр. София, чрез пълномощника му адв. П. Т. от ВАК , срещу решение № 2422/21.07.2022г., постановено по гр. дело № 16827/2021г. на ВРС, X-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск от въззивника срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............, за приемане да установено в отношенията между страните, че „Изток Инвест 96“ ЕООД не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 2162,87 лв., представляваща начислена и незаплатена сума за ползвана електрическа енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.05.2021г., за която е издадена фактура № 0309461366 от 14.06.2021г., както и е прекратено производството в частта, с която е предявен иск от „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Изток Инвест 96“ ЕООД, ЕИК ............, не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ............, сумата от 1081,44 лв. с ДДС, представляваща начислена сума междинно плащане за месец 06.2021г. – 50 % от стойността на задължението за месец 05.2021г., за която е издадена фактура с номер ********** от 14.06.2021г., поради недопустимост.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане събирането на писмени доказателства.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2499/2022г. на ВОС на 17.01.2023г. от 14,00ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3