Решение № 5669 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5669 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110100179 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Б. С. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес *************, съдебен адрес: **************, чрез адв. Л. Б., срещу „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес: *************, с която се иска да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 06.10.2023 г. между Б. С. П. и „***********“ ЕАД.

При условията на евентуалност иска да бъде установено, че клаузите в чл. 7.2.3 и чл.

19 от Договор за кредит №**********, сключен на 06,10.2023 г„ които предвиждат заплащане на застрахователна премия, която е включена в главницата по договора в размер на 2 199,23 лв. за нищожни съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.10.2023 г. е сключил процесния договор, по силата на който „***********“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 7 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41.09 % и ГПР от 48.51 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 35 месечни вноски по 448,44 лв. и една последна вноска от 448,56 лв., като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била на стойност 2 199,23 лв. и била присъединена към главницата, съгласно чл. 7.1 от Договора.

Сочи се, че ГЛП е 41.09 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. В конкретния случай ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена застрахователната премия, което е още едно основание за нищожност на договора. Излагат се доводи за приложимостта на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че на практика при предоставен кредит от 7 000 лева ищецът следва да върне сумата от 16 143,96 лева, което де факто означава оскъпяване на кредита с 1 над 200 %.

Твърди се, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. Това е така, защото клаузите на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която искът се оспорва като неоснователен. Излагат се фактически твърдения и теоретични постановки относно ГПР. Твърди се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва.

Оспорват се твърденията, таксата за застрахователна премия се явява нищожна както и че сумите нея следва да бъдат включени при изчислението на ГПР. Сочи се, че със Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, попълнено от ищеца, във връзка със сключването на процесния договор, последният е заявил изрично сключването на договор за застраховка. Твърди се, че в случай че застраховката е била задължителна за сключването на договора за кредит, то следва и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят да няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това (увеличена лихва, предсрочна изискуемост или друго). Незадължителният характер на застраховката се обуславя от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит.

Обобщава се, че застраховката не е била условие за сключването на процесния договор за кредит, за което в хода по кандидатстване клиентът е бил уведомен няколко пъти и все пак същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя. Набляга се на факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и § 1. т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи се, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че между Б. С. П. и „***********” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ********** на 06.10.2023 г., като по силата на същия от страна на „***********“ ЕАД на Б. С. П. е предоставен заем в чист размер на 7,000 лв., при следните условия: фиксиран ГЛП от 41,09% и ГПР от 48,51%. Съгласно погасителния план (чл. 11.2 от договора), кредитът следва да бъде погасен на 36 месечни вноски (35 вноски по 448.44 лв. и една последна вноска от 448.56 лв.). За целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 16,143.96 лева.

Видно от съдържанието на чл. 7.1 от Договора, общият размер на кредита е посочен като 9,199.23 лв., като към сумата за усвояване от 7,000.00 лв. е включена и финансирана застрахователна премия в общ размер на 2,199,23 лв. (състояща се от Застраховка „***********” в размер на 359.65 лв. и Застраховка „*********+ *******” в размер на 1,839.58 лв.). Съгласно чл. 7.2.3 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка премия, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател.

2

При така установената фактическа обстановка, настоящият

Софийския районен съд достига до следните правни изводи: състав на

Процесният договор за кредит е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва кредитната сума за свои лични нужди), и финансова институция - търговец по смисъла на §13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 7.1 от договора, страните са уговорили, че към размера на чистата главница се прибавя и застрахователна премия в размер на 2,199.23 лв., като върху тази обща сума от 9,199.23 лв. се начислява възнаградителна лихва от 41,09%. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора или допълнителни услуги, които са свързани със самия кредитен продукт, съдът да изследва релациите в отделните казуси не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. В конкретния случай застраховката е директно включена в размера на главницата по погасителния план към датата на сключване на договора.

Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в размер на 7000 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на главница. Това се отнася и за застрахователната премия в размер на 2199.23 лв., Съдът намира, че начислената застрахователна премия следва да се включи към ГПР по кредита, а база на изчисляване не е главница от 9199.23 лева., както е посочено, а главница в размер на 7000 лева. Застрахователната премия се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, включително разходите за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи от 48.51% по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На първо място не е добра практика ви неравноправно застрахователната премия е капитализирана в главницата. На следващо място размера на застрахователната премия – 3

2199.23 лева спрямо главницата – 7000 лева е прекомерен и води до значително неравновесие между страните. Житейски нелогично е лице теглещо потребителски кредит от банка/ бивша финансова институция, неизоставила недобросъвестните практики за включване на неравноправни клаузи в потребителски договори, която предлага найвисоките лихви по потребителски кредити на пазара/ да иска освен потребителския кредит в нисък размер да сключи и застрахователен договор за цена близо 1/3 от дължимата главница.

При преглед на клаузите на т.н. застрахователен договор, които са включени на предварително изготвена бланка с логото на „Ти Би Ай“ се установява, че дори при неработоспособност или нежелана безработица на кредитополучателя застрахователя няма да поеме всички задължения по договора за кредит, а само сума до 5000 лева. При уговорена застрахователна премия в размер на 2199.23 лева изобщо сключването на такава застраховка противоречи на каквото и да е икономическа логика. Доколкото се касае и за потребител за съда следва извода, че застраховката е принудително представена на потребителя по договора за кредит, като единствената цел е ответната банка да си набави допълнителна печалба.

При служебно изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на calculator.bg при задаване на главница в размер на 7000 лева, в която не е включена застрахователната премия като част от главницата, ГПР е 89.30% Както бе посочено по-горе процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по „***********” в размер на 359.65 лв. и Застраховка „*********+ *******” в размер на 1,839.58 лв, която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.09%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участват и вземанията за сумата от 2199.23 лева, формално уговорени като клауза „***********” в размер на 359.65 лв. и Застраховка „*********+ *******” в размер на 1,839.58 лв.Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумата от 2199.23 лева, формално уговорени като клауза Застраховка „***********” в размер на 359.65 лв. и Застраховка „*********+ *******” в размер на 1,839.58 лв ,изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването им размера на ГПР става различен от посочения в договора- 48.51 %, а именно 89.30 %.