Решение № 46 от 29.02.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Шумен, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева в присъствието на прокурора Е. Д. Я. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20243600200123 по описа за 2024 година

Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството е образувано въз основа на изпратено Решение за постановяване на финансова санкция № BH-GS/03/236000229450/23 от 24.10.2023 г., в сила от 14.11.2023 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия. Решението за постановяване на финансова санкция е на държава членка на Европейския съюз – Република Австрия и се отнася за деяние, което съставялва административно нарушение и по българското законодателство по ЗДвП – използване на мобилен телефон по време на шофиране без устройство „свободни ръце“.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.

От изготвената служебна справка на НБД население се установява, че с дата на раждане 13.07.1993 год. е лицето Г. Е. А., с ЕГН - **********, с постоянен адрес: *****. Засегнатото лице Г. А. преди това е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава – Република Австрия сочи, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. Засегнатото лице – Г. Е. А. е редовно призован, явява се. Изразява становище, че разбира за какво е санкциониран, но не разполага със средства за да заплати наложената му финансова санкция.

Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено от Република Австрия Решение за постановяване на финансова санкция. Санкцията е наложена за това, че засегнатото лице е 1 извършило нарушение на разпоредбите за движение по пътищата: На 30.09.2023 година в 18:51 часа по време на шофиране използва мобилен телефон без устройство „свободни ръце“. Също е превишил максимално допустимата скорост с 14 км./ч. Допустима максимална разрешена скорост 80 км./ч. Нарушението е извършено на Nickelsdof, A4, StrKm 61,950 Fahrtrichtung Ungarn с лек автомобил с регистрационен номер *****/. Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на codice della strada austriaco /STVO/ i.V.m. legge austreaca sulla protezione da immissioni – aria /IG-L/: & 98 Abs. 1 KFG i.V.m. & 58 Abs. 1 Zif. 2 lit. e KDF; § 134 Abs. 1 Kraftfahrgesetz 1967 /KFG/, BGBI. Nr. 267/1967, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 62/2022 от разпоредбите на Австрия. Решението е влязло в сила на 14.11.2023 година. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава членка на Европейския съюз – Република Австрия и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство по Закона за движение по пътищата. Нещо повече - Съгласно чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал.2, т. 1-32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава: “поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари;”. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.

Изпращащата държава Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. Г. Е. А. не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице Г. Е. А. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р. България.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:

1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 24.10.2023 г., в сила от 14.11.2023г., за налагане на финансова санкция, постановено от Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия;

2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето – 30.10.2023 год. и влизане в сила на решението на 14.11.2023 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство на изтича на 14.11.2026 год., в какъвто смисъл е посочено и в самото Удостоверение. Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.

2

4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква;

8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице Г. Е. А. е било уведомено за правото си да обжалва решението.

Решението е постановено по дело № BH-GS/03/236000229450/23 на 24.10.2023 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия и е влязло в сила на 14.11.2023 година.

Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице – Г. Е. А. - е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.

Производството е било писмено.

Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.

Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 24.10.2023 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 185 EUR в български левове е 361,83 лева /триста шестдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл.

16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава и допуска изпълнение на Решение № BH-GS/03/236000229450/23 от

24.10.2023 г., в сила от 14.11.2023 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Güssing, Австрия, с което по отношение на българския гражданин Г. Е. А., с ЕГН - **********, с постоянен адрес:

***** е наложена финансова санкция в размер на 185,00 евро, равностойна на 361,83 лева /триста шестдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 24.10.2023 г.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАПгр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

3

На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4