Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260008 от 10.02.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Търговско дело 60/2020
Вид
Решение № 260008
Подписан
10.02.2021
В сила
11.03.2021
Състав
ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА СТАМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12, ал.2 т.1 б."б" и ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.12, ал.2 т.1 б."б" и ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.26 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.37 · Закон за правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260008

10.02.2021г., гр.Кюстендил

В

И М Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на петнадесети януари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Окръжен съдия:Евгения Стамова

С участието на секретаря Мая Стойнева, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, т.д.№60/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ДФ”Земеделие”, БУЛСТАТ ***със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Освободител ІІІ” №136, представляван от изпълнителния директор В.Г.чрез Р.Г.– старши юрисконсулт срещу А.В.Б., ЕГН ********** с адрес ***.В исковата молба е посочено, че на 29.03.2011г. между ответника и ДФ”Земеделие” е сключен договор №10182001 за предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи, реколта 2011г.На основание т.11 във вр. с т.3.1.3 от договора А.Б. е получил сума в размер на 40 000 лева, след сключване на договора, с платежно нареждане е наредено заплащане на горепосочената сума по сметка на кредитополучателя.Съгласно т.3.2.5 от договора ответникът дължи възстановяване на получения кредит, заедно с лихвата в срок до 28.02.2012г.Страните по посочения договор са постигнали съгласие да отсрочат възстановяването на отпуснатия кредит, съгласно анекс №1 от 10.05.2012г. срокът е удължен до 10.11.2012г., като е посочено, че лихвата по договора в размер на 2 133.33 лева изчислена до 28.02.2012г. е погасена преди разсрочването.Съгласно анекс №2 от 14.03.2013г. срокът за погасявана на кредита е удължен до 29.11.2013г., като е посочено, че лихвата дължима до 30.11.2012г. е погасена преди разсрочването, следват анекси №3,4, 5,6 и 7 с които срокът за погасяване на кредита е удължен съответно до 25.11.2014г, 25.11.2015г.,25.11.2016г, 27.11.2017г и 27.11.2018г,като е отразено погасяване на дължими лихви съответно до 29.11.2013г. в размер на 2 386,67 лева, до 25.11.2014г. в размер на 1775.00 лева, до 25.11.2015г. в размер на 1595.56 лева, до 25.11.2016г. в размер на 1 595.56 лева и до 27.11.2017г. в размер до 1604,44 лева.Анексите са подписани след подадени заявления за отсрочване на кредита.Ответникът е имал още една възможност да разсрочи задължението си от която не се е възползвал съгласно решение на управителния съвет на ДФ“Земеделие“ по т.1 от Протокол №135 от 22.11.2018г., като заплати дължимата лихва преди подаване на заявление за отсрочване.Заявено е, че на ответника е връчена нотариална покана за доброволно изпълнение изх.№01-100-6500/2#1/08.02.2019г. с която поради неспазване на т.1 от анекс №7 и на основание т.4.2 от договора, на кредитополучателя е даден 14 –дневен срок от получаване на поканата да възстанови средствата по договора в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва към датата на издължаването.Поради неизпълнение на задълженията на ответника по договора е подадено заявление до Кюстендилския районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против ответника, като по ч.гр.д.№847/2019г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 40 000 лева – главница, сумата 1566.67 лв-лихва за периода от 28.11.2018г. до 18.04.2019г., както и законната лихва върху главницата от 19.04.2019 до пълното и изплащане, както и сумата 881.34 лева- разноски по делото, представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.Посочено е, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение, за което ищецът е уведомен на 18.06.2020г, във връзка с което и в указания едномесечен срок е предявен искът.Отправено е искане за постановяване на решение с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, както следва: сумата 40 000 лева – главница, представляваща изискуемо вземане по Договор №10182001 от 29.03.2011г. за предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи, реколта 2011г., сумата 1566.67 лева – лихва за периода от 28.11.2018г. до 18.04.2019г., сумата 4 977,78 лева – законна лихва от 19.04.2019г. до 17.07.2020г., законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2020г. до пълното и изплащане, претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В първото с.з. ищецът уточнява, че дължимата към 27.11.2018г. лихва е платена, както, че ответникът не отговаря на утвърдените изисквания съгласно решение на УС на фонда за разсрочване на задълженията по договора, доколкото реално не е отглеждал картофи.

Препис от исковата молба е връчен на ответника.В определения едномесечен срок е подаден писмен отговор.В отговора е направено възражение за недопустимост на иска, основано на твърденията, че е налице несъответствие между заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и петитума на исковата молба.Налице е разминаване в основанието и размера на претенцията, с тези за които е издадена заповед по чл.417 ГПК.Ответникът твърди, че е налице пряка обвързаност между производството по чл.410 ГПК, свързана с обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковата производство е да се установи вземането на ищеца от ответника – длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение.Идентичността между заявения в заповедното производство дълг и вземането, предмет на иска по чл.422 ГПК се сочи в исковата молба, като предпоставка за допустимост на производството.В отговора е посочена съдебна практика ( решение №169/04.01.2016г. по т.д.№700/2011г. на ВКС, ІІ т.о, решение №43 от 11-03.2013г. на ВКС по т.д.325/2012г. ІІ т.о, решение №171 от 24.04.2012г. на ВКС по гр.д.№801/2011г., ІV г. и др.) и се изтъква изразеното в тези актове разбиране, че в производството по предявен положителен установителен иск, ищецът не може да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези посочени, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Посочването на друго основание ( в случая договор) различно от твърдяното в заявлението, обуславя недопустимост на установителния иск.В отговора се съдържа искане за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба респ. обезсилване на издадената заповед №470 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 19.04.2019г. и изпълнителен лист, издаден на 19.04.2019г. по ч.гр.д.№847/2019г. по описа на КРС.Извън горното се прави възражение, че дължимата лихва съгласно анекс №7 от 31.01.2018г. в размер на 1595,56 лева е заплатена на 19.12.2018г., преди да изтече срока по т.6 от решение на УС на ДФ“Земеделие“, съгласно протокол №135/22.11.2018г. т.е преди изтичане на крайния срок на 21.12.2018г., но от ДФ“Земеделие“ вместо да предложат нов анекс, са постановили отказ, съобщен по телефона, за който липсва писмен документ.Въпреки подадената срещу този отказ жалба с вх.№01-100-6599/1 от 09.01.2019г. в ОД – Кюстендил на ДФ“Земеделие“, му е връчена покана за доброволно изпълнение.Ответникът счита, че е бил лишен от възможността да предоговори кредита за срок от още една година, независимо, че е бил изряден съгласно предоставената му възможност по Решение на УС на ДФ“Земеделие“, съгласно протокол №135/22.11.2018г.В отговора е изразено становище по представените от ищеца доказателства.В отговора се съдържа искане за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:

Видно от намиращо се в изисканото и представено гр.д.№847/2019г. заявление 0465/19.04.2019г. е, че то е подадено от Държавен фонд „Земеделие“ срещу А.В.Б., като длъжник.В заявлението е посочено, като дължимо парично вземане в размер на 40 000 лева главница, законна лихва за периода от 28.11.2018г. до 18.04.2019г. в размер на 1566,67 лева и законна лихва за периода от 19.04.2019г. до изплащане на вземането.Като основание за вземането е посочено, че се касае за вземане по извлечение от партида по Договор №10182001/29.03.2011г. за предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи реколта 2011г.Посочено е, че на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

Въз основа на посоченото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №470 и изпълнителен лист от 19.04.2019г. за дължима на основание договор за кредит №10182001 от 29.03.2011г. главница, лихва в размер на 1566,67 лева за периода от 28.11.2018г. до 18.04.2019г. и законната лихва, считано от 19.04.2019г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 881,34 лева от които 831,34 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

На

29.03.2011г. в гр.София, между Държавен фонд „Земеделие“, като кредитор и А.В.Б.

– земеделски производител е сключен договор с предмет:ДФ“Земеделие“ предоставя на земеделският производител кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи, реколта 2011г, срещу задължение на земеделския производител да възстанови на Фонда отпуснатият кредит по този договор, заедно с 6% лихва, но не по – малко от референтния лихвен процент приложим към датата на сключване на договора, в срок до 28.02.2012г.В т.1.2 е предвидено, че сумата ще бъде преведена от Областната дирекция, в срок до 3 работни дни, след получаване на одобрените заявки по банковата сметка на земеделския производител.Съгласно чл.2.2 кредитът е за закупуване на семена, минерални торове и препарати по избор на земеделския производител в размер на 500 лв/дка.Земеделският производител е поел различни задължения от които релевантни за спора са поетото задължение: да ползва разрешения кредит за целите и при условията, предвидени в договора, да закупи семена, препарати и минерални торове, да използва закупените със средства по този договор семена и/ или минерални торове или препарати за засяване, торене и третиране на декларираните площи – картофи 80 дка – 40 000 лева, да поддържа регистрацията си като земеделски производител по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане регистъра на земеделски производители, да засее декларираните площи с картофи, да предоставя на фонда при поискване различни документи и да оказва съдействие на Фонда при извършване на проверки.Съгласно т.3.2.5 от договора получената в кредит сума следва да се върне, заедно с лихвата по договора в срок до 28.02.2021г., а според чл.4.1 при неизпълнение на тези задължения, кредитополучателят възстановява получените суми по този договор за кредит, лихвата по договора, заедно със законната лихва от деня на забавата.В чл.4.2 е уговорена възможност за обявяване предсрочна изискуемост на кредита при неизпълнение на останалите задължения.Договорът е подписан от ИД на ДФ“Земеделие“ и от ответника, както и от представители на Областна дирекция „Земеделие“.

С анекс №1 от 10.05.2012г. срокът е удължен до 10.11.2012г., като е посочено, че лихвата по договора в размер на 2 133.33 лева изчислена до 28.02.2012г. е погасена преди разсрочването, лихвата по разсрочването е в размер на 6% но не по малко от референтния лихвен процент, приложим към датата на сключване на анекса, която се начислява за периода от 29.02.2021г. до 30.11.2012г.Съгласно анекс №2 от 14.03.2013г. срокът за погасявана на кредита е удължен до 29.11.2013г., като е посочено, че лихвата дължима до 30.11.2012г. е погасена преди разсрочването, следват анекси №3,4, 5,6 и 7/31.01.2018г. с които срокът за погасяване на кредита е удължен съответно до 25.11.2014г, 25.11.2015г.,25.11.2016г, 27.11.2017г и 27.11.2018г,като е отразено погасяване на дължими лихви съответно до 29.11.2013г. в размер на 2 386,67 лева, до 25.11.2014г. в размер на 1775.00 лева, до 25.11.2015г. в размер на 1595.56 лева, до 25.11.2016г. в размер на 1 595.56 лева и до 27.11.2017г. в размер до 1604,44 лева.Лихвата е била определена на 6 %, 4,5 %, 4% и 4% по останалите анекси.Изрично е договорено, че всички клаузи от основния договор са останали непроменени.Анексите също са подписани от изпълнителния директор на Фонда и земеделския производител.