Определение № 3570 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3570 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502861 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Е. И.“ЕАД, в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 17743/2024г. на ПдРС, ХХV гр.с. З. З., против постановеното по посоченото дело определение № 11062/28.08.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3075/17.06.2025г. в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която З. З. е осъден да заплати на ответника в първоинстанционното производство „Сити кеш“ООД сумата от 54,20 левасъдебно- деловодни разноски, и сумата от 360 лева- разноски за един адвокат.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с решение по дело С- 714/22 на СЕС, чл.6, параграф 1 и чл.7, параграф 1 от Директива 93/13 и трайната съдебна практика на ВКС, които не допускат да се възлагат в тежест на потребител съдебните разноски в съдебен спор за защита против неравноправни клаузи.

От въззиваемата страна „Сити кеш“ООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 17743/2024г. на ПдРС, ХХV гр.с. е предявен иск от З. З. против „Сити кеш“ООД за признаване за установено, че клаузата на чл.11 от сключен между страните договор за потребителски кредит № ***/27.02.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. С определение № 393/09.01.2025 г. по делото е приет за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД против З. З., предявен с насрещна искова молба, приложена към отговора на исковата молба за присъждане на сумата от 1156 лева- неиздължена главница по същия договор за потребителски кредит.

С постановеното по първоинстанционното дело решение № 3075/17.06.2025г. и двата иска- основният и насрещният, са уважени изцяло, като „Сити Кеш“ ООД е осъдено да заплати на З. А. З. сумата от общо 230 лева съдебно-деловодни разноски, както и да заплати на ЕАД „Е. И. сумата от 360 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело, а З. А. З. е 1 осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от общо 54,20 лева – съдебно-деловодни разноски и сумата от 360 лева с ДДС – разноски за един адвокат.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Същото принципно положение е възприето и в Решение от 21 март 2024 година по дело C‑714 на СЕС, в което се сочи, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. В конкретния случай съдебните разноски в тежест на З. З., който несъмнено има качеството на потребител, са присъдени по уважения, предявен против него, насрещен иск за дължимата, съгласно чл.23 от ЗПК, чиста стойност на потребителския кредит, а не с оглед на частично отхвърляне на негова искова претенция, предявена за защита против неравноправни клаузи по договора за потребителски кредит. Следователно не е налице визираната в цитираните по- горе две решения на СЕС хипотеза. Съдебните разноски по уважения насрещен иск се дължат на общо основание, поради което частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Е. И.“ЕАД, в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 17743/2024г. на ПдРС, ХХV гр.с. З. З., частна жалба против постановеното по посоченото дело определение № 11062/28.08.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3075/17.06.2025г. в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която З.

З. е осъден да заплати на ответника в първоинстанционното производство „Сити кеш“ООД сумата от 54,20 лева- съдебно- деловодни разноски, и сумата от 360 лева- разноски за един адвокат.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2