Определение № 1703 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1703 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20268002900766 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Александровска” ЕАД, представлявано от юрк. И. А., срещу решение № 638 от 15.12.2025г. по в.т.д.

№ 590/2025г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено решение № 689 от 19.05.2025г. по т.д. № 2534/2024г. на СГС, ТО, VI-3 състав.

С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против НЗОК иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.45, ал.1, т.15 ЗЗО за сумата 26 093,60 лева, представляваща незаплатена и дължима сума по Споразумение № РД-14-210 от 21.12.2022г. и фактура № 0200015825 от 15.01.2020г., сключено във връзка със заповед № РД-Е 113-01-677 от 21.10.2019г. на управителя на НЗОК.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че в нарушение на задължението му по чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд не е подложил на самостоятелна съвкупна преценка всички доказателства по делото и доводите на ищеца, поддържани в процеса пред двете инстанции. Намира за необоснован извода на въззивния съд, че съгласно сключеното между страните споразумение дължимата сума е 1 в размер на 136 908 лева, както и че съгласно нормата на чл.67, ал.2 ЗДДС ДДС е включен в договорената цена. Сочи, че от съдържанието на заповед № РД-Е113-01-677/21.10.2019г. на НЗОК е видно, че от страна на НЗОК е било налице знание, че цената на лекарствения продукт е без включен ДДС и същият подлежи на заплащане отделно. Поддържа, че въззивният съд неправилно е анализирал чл.45 ЗЗО, като е приел, че НЗОК следва да възстанови направения от болницата разход за конкретния лекарствен продукт и лечението с него, като дължи и заплатения от лечебното заведение ДДС, но само в случай, че той е включен в договорения размер. Сочи, че доколкото ЗЗО е специален по отношение на ЗДДС в случая не може да бъде приложена хипотезата на чл.67, ал.2 ЗДДС, тъй като чл.45, ал.1, т.15 ЗЗО и чл.39 от Наредба № 2 от 27.03.2019г. предвиждат заплащане в цялост на приложените лекарствени продукти и на извършеното лечение, стига да е спазена предвидената в Наредбата процедура. Поддържа, че въззивният съд не е отчел обстоятелството, че искането на болницата за заплащането на лекарствения продукт и на лечението на пациента следва да бъде изпълнено на база на представените от болницата документи – план-сметка за лечение, фактура № 3005920973/09.01.2020г. на „Софарма трейдинг” АД и фактура № 0200015825/15.01.2020г.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 131 от 14.08.2023г. по гр.д. № 769/2020г. на ВКС, IV г.о., решение № 14 от 03.05.2019г. по т.д. № 937/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т.д. № 205/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 45 от 05.03.2019г. по гр.д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г.о., решение № 77 от 25.06.2019г. по гр.д. № 2332/2018г. на ВКС, II г.о., решение № 149 от 28.12.2017г. по т.д. № 1604/2016г. на ВКС, II т.о.

2. При изпълнение на изискванията, предвидени в чл.39 от Наредба № 2 от 2

27.03.2019г. вр. чл.45, ал.1, т.15 ЗЗО, има ли право НЗОК да заплати на лечебното заведение цена, по-ниска от стойността на проведеното лечение, респективно на вложения продукт? Касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът излага и доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът Национална здравноосигурителна каса, представляван от гл.юрк. Захаринка Истаткова, представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Приел е за безспорно, че страните в производството са страни по представеното споразумение от 21.12.2022г. и съответно - че процесната заповед на управителя на НЗОК е издадена по реда и при условията на Наредба № 2 от 27.03.2019г., издадена е на основание чл.45, ал.9 ЗЗО и във връзка с чл.45, ал.1, т.15 ЗЗО, както и че във връзка с тях ответникът е извършил плащане за посочената в исковата молба сума от 139 737 лева. Приел е за безспорно и че лекарственият продукт е приложен на пациента, както и съответното лечение, т.е. ищецът действително е изпълнил дейностите, за които е поискано възстановяване на средствата от НЗОК; че лекарственият продукт е доставен от болничната аптека на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като е начислен ДДС над стойността от 136 908 лева, който данък е съответно заплатен от лечебното заведение.

Въззивният съд е приел, че този разход по силата на цитираните законови и подзаконови норми представлява разход, който НЗОК следва да възстанови на лечебното заведение, но при определен ред и условия, в 3 изпълнение на което е издадена и процесната заповед. Посочил е, че няма данни същата да е отменена при оспорване по реда на АПК. Взел е предвид, че според вещото лице по назначената ССчЕ се касае до освободена доставка по смисъла на чл.39 ЗДДС, по която не се начислява или заплаща ДДС.

Изложил е съображения, че на основание чл.45 ЗЗО НЗОК следва да възстанови направения от лечебното заведение и признат разход за конкретния лекарствен продукт и лечението с него, като тя дължи да плати и заплатения от лечебното заведение ДДС, но само в случай, че то е включено в договорения размер. Посочил е, че според императивната разпоредба на чл.67, ал.2 ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

Намерил е, че в настоящия случай волята на страните в споразумението е ясна и конкретна – същите са посочили, че се дължи сума в размер на 136 908 лева, без изрично да е упоменато дали в този размер е включен или не ДДС, а освен това е записано, че основание за сключване на споразумението е разпоредбата на чл.268, т.3 АПК, както и заповедта от 21.10.2019г. и писмо на ищеца от 05.12.2022г. Намерил е, че волята на страните е ясна и конкретна, че в подлежащата на заплащане/възстановяване сума от НЗОК в размер на 139 737 лева се включва стойността на лекарствения продукт от 136 908 лева и лечението с този лекарствен продукт в размер на 2 829 лева. Изтъкнал е, че тъй като споразумението е подписано освен от законните представители на двете страни, също и от главните им счетоводители, е изключен извод да е допусната поддържаната от жалбоподателя „техническа грешка“ както в споразумението, така и в заповедта на управителя на НЗОК. Приел е, че макар болницата да е представила на НЗОК всички отчетни документи, необходими за заплащане на приложения лекарствен продукт - фактура №0200015 825/15.01.2020г. на обща стойност 165 830.60 лева, в която са включени двете дължими от НЗОК суми за лечението на пациента - 164 289.60 лева - стойност на лекарствения продукт с ДДС и 1 541 лева - лечение съгласно изготвена план-сметка, НЗОК няма основание и задължение да заплати по-голяма сума от тази, уговорена в споразумението и заповедта, на чието основание е издадена. Изтъкнал е, че реално плащане по споразумението и фактурата от страна на НЗОК е извършено на 29.12.2022г., непосредствено след подписването на процесното споразумение, който факт не е спорен между страните, с което НЗОК е изпълнила задължението си по чл.45, ал.1, т.15 от 4

ЗЗО, респ. чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №2/2019г. да заплати на болницата лекарствения продукт, приложен за лечението на нейния пациент, както и стойността на проведеното лечение така, както е уговорено между страните.

Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос се отнася до правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС може да бъде уточнен по следния начин: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“. Този въпрос е релевантен, тъй като се явява обуславящ изводите на въззивния съд, поради което осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК.

5

В настоящия случай касаторът е обосновал довода си за допускане на касационен контрол по поставения въпрос с твърдение, че въззивният съд не е подложил на съвкупен анариз всички доказателства по делото поотделно и в тяхната логична свързаност и не се е произнесъл по доводите му, че ЗЗО е специален по отношение на ЗДДС, поради което при установеното в процеса спазване на изискванията на Наредба № 2 от 27.03.2019г. на лечебното заведение следва да се възстанови направеният и признат разход за лекарствения продукт, както и не е формирал собствен правен извод дали е налице допусната „техническа грешка” при изписване на дължимата за плащане сума, като се вземе предвид посоченото основание за издаване на заповед № РД-Е113-01-677/21.10.2019г. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС.