Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4708 от 31.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 21384/2024
Вид
Решение № 4708
Подписан
31.10.2025
В сила
02.12.2025
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4708 гр. Пловдив, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330121384 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. А. Т., ЕГН: **********, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречието му със закона, както и за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ****** г., сключен между ищеца и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредисимо” ЕАД бил сключен договор за Договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който ищецът усвоил сумата от 3000 лева, при лихвен процент от 39,29 % и ГПР 47,20 %.

На ****** г. ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът, вписвайки ГПР от 47.20 % е заблудил потребителя. Това довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на клаузата за ГПР. Твърди уговореното възнаграждение за фирма - поръчител да е разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР.

1

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което е нарушил принципа заложен в чл. 5 от Директива 93 /13/ ЕИО. Намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като чл. 8 от договора не изпълнявал законовите изисквания, съгласно които потребителят имал право да се откаже от договора. Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Навежда самостоятелни доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в правоотношението съгласно чл. 143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва, че за ищеца е било задължително да сключи договор за поръчителство с другия ответник. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не е включено и не следва да се включено в размера на ГПР по процесния кредит. Признава че единствения разход включен при изготвяне на ГПР е възнаградителна лихва. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор. Прави възражение, че същият е неоснователен.

Сочи се, че за ищеца не е съществувало задължение за сключи договора за поръчителство. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност потребителят сам да избере дали кредит да бъде обезпечен или необезпечен, като и в двата случая искането му се разглежда и преминава през процес на оценка. Сключването на договора било възможност, а не задължително условие. Неоснователно било твърдението, че уговореното възнаграждение за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР като разход по кредита. Твърди, че наличието на свързаност между двамата ответника не водило до скрито оскъпяване на кредита. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните доказателства безспорно се установява, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******г., по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на К.

Тинкив в заем парична сума от 3000 лв., при посочен в договора лихвен 2 процент от 39, 29%. Съгласно договора за кредит ГПР бил в размер на 47, 20%. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза, ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от ****** г., сключен между ищеца и дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя. Последното се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ******г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.

Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение 3 относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми.

Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.

На още по-голямо основание следва да се посочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е се явява нищожен и като лишен от основание, с оглед недействителността на договора за кредит. Исковете са основателни и ще се уважат.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат в полза на ищеца. Ищецът е направил разноски в общ размер на 253, 55 лева за заплатена държавна такса. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцеца е посочено, че той се представлява безплатно от ЕАД Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на ЕАД Е. И. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Предявени са два кумулативно съединени иска, като 4 по отношение на размера на хонорара, който следва да се определи, съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, идентичността на осъществяваната в полза на ищеца защита, огромния брой аналогични казуси в съдилищата в Република България, включително и в РС – Пловдив, ясната и непротиворечива практика по тях, съдът счита, че на основание чл.

38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е. И. следва да се определи възнаграждение в размер от 600 лева с ДДС, което да бъде заплатено от ответниците.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. А. Т., ЕГН:

********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, че сключеният помежду и м Договор за потребителски кредит № ******г . Е НЕДЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречието му със закона.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. А. Т., ЕГН:

********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на поръчителство от