Разпореждане № 2203 от 15.04.2022, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2203 гр. София, 15.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20211100902823 по описа за 2021 година

С разпореждане от 04.03.2022 г. на ищеца е дадена последна възможност , в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да изпълни в цялост указанията от 29.12.2021 г., като представи по делото заверени от нотариус в държавата, където е постановено арбитражното решение, препис от арбитражното решение, със заверка на подписите и качеството на лицата, които са ги издали, легализирани чрез удостоверението "Апостил", съгласно чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове или да се представи заверен препис от решението на арбитражния съд, и удостоверение за влизане в сила, заверени от Министерството на външните работи /в случая ищецът е представил доказателства, че представеният препис от решение има нотариална заверка от нотариус К.М., с която се удостоверява, че представеното му копие от документ съответства на представения оригинал, който препис на решение не отговаря на изискването на чл. 119, ал. 2 от КМЧП, доколкото представеното арбитражно решение е частен документ – в този смисъл определение № 743 от 28.12.2015 г. по ч. т. д. № 2415/2015 г., ТК, II ТО на ВКС/. Ищецът следва да представи и заверено по този ред удостоверение арбитражния съд, че решението е влязло в сила /съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 60044 от 16.09.2021 г. на ВКС, І ТО, по т. д. 2775/2019 г., изискването за прилагане на удостоверение, че чуждестранното решение е влязло в сила, издадено от съда, който го е постановил, изключва необходимостта в производството по чл. 119 от КМЧП, съдът да следи и събира доказателства за връчването на това решение на ответника, като липсата на издаденото от чуждестранния съд удостоверение представлява 1 формална пречка пред признаването/. Тези указания са съобщени на ищеца на 21.03.2022 г. и не са изпълнени в указания от съда срок /изтекъл на 28.03.2022 г./. С подадена на 23.03.2022 г. молба ищецът не изпълнява указанията на съда, а изразява своето становище, че към момента е представил всички изискуеми за редовността на иска документи, с които е успял да се снабди.

Посочва, че особеностите на чуждия правопорядък то поставя в обективна невъзможност да представи други документи. Поддържа, че предмет на иска е признаване на арбитражно, а не на съдебно решение и противно на дадените от съда указания, приложение не намира изискването за представяне на удостоверение за влизане в сила на арбитражното решение, както и изискването за заверка от МВнР с оглед на вече поставения „апостил“.

При съобразяване с изложените от ищеца в молбата от 23.03.2022 г. доводи, настоящият съдебен състав, не намира основания да приеме, че пречките за администриране на процеса са отстранени с представените до момента от ищеца документи. По отношение на иска за признаване и допускане до изпълнение на решение на чуждестранен арбитражен съд се прилагат съответно разпоредбите на чл. 118 – чл. 122 от КМЧП, с изключение правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането /чл.

51, ал. 3 от ЗМТА/. Съгласно чл. 119, ал. 2 от от КМЧП, към молбата се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от министерството на външните работи на Република България. В случая Съдът е констатирал, че представеният от ищеца препис от документ има нотариална заверка от нотариус от нотариус К.М., с която се удостоверява, че представеното му копие от документ /процесното арбитражно решение/ съответства на представения оригинал.

Върху документа има удостоверение „Апостил“ по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. на подписа на нотариуса от Държавната канцелария на Кантон Женева. Съдът изрично е посочил, че така представеният препис на документ не отговаря на изискванията на чл. 119, ал.2 от КМЧП. С посочената в разпореждането на Съда от 04.03.2022 г. практика на ВКС е прието, че изискването на чл. 119, ал. 2 КМЧП за надлежно заверяване на преписа от чуждестранното решение би било изпълнено, когато посочените документи са легализирани чрез удостоверението "Апостил", съгласно чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни 2 публични актове, към която България е присъединена, считано от 30.04.2001 година. Заверката на преписи от чуждестранното арбитражно решение и удостоверението за влизането му в сила от Министерството на външните работи на РБ в производството по чл. 51, ал. 3 ЗМТА не би била задължителна, ако са налице изключения от правилото на чл. 119, ал. 2 КМЧП. В случая обаче удостоверението „Апостил“ по Хагската конвенция касае удостоверяване на подписа на чуждестранния нотариус, който е заверил препис от арбитражното решение, а не нотариус, извършил заверката на подписите и качеството на лицата, които са издали представеното арбитражно решение. Така не се изпълнява целта на разпоредбата на чл. 119, ал.2 от КМЧП – да се гарантира автентичността на решението и представените документи. Нотариус Месали е удостоверил верността на преписа, а именно, че съответства на представения от молителя в нотариалното производство оригинал, а не е удостоверил подписите на арбитрите, издали процесното арбитражно решение. Изрично в определение № 743 от 28.12.2015 г. по ч. т. д. № 2415/2015 г., ТК, II ТО на ВКС е посочено, че когато се иска признаване в Република България на частни документи, каквито са решенията на чуждестранния арбитражен съд и неговите удостоверения, издадени в държава, която също е обвързана от правилата на Хагската конвенция, е необходима заверка от нотариус на подписите и качеството на лицата, които са ги издали. Следователно, доколкото няма нотариална заверка на подписа и качеството на арбитъра издал представеното в настоящето производство решение, при което този нотариално заверен документ би придобил публичен характер, което да обуслови приложението на чл. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ищецът е задължен да представи препис от арбитражното решение със заверка от Министерството на външните работи. Това не е изпълнено и предвид обстоятелството, че неизпълнението засяга документ, представляващ част от задължителните приложения към исковата молба по иска по чл. 51, ал.3 от ЗМТА, то са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба следва да бъде върната. В този смисъл са и постановените от Софийски апелативен съд определения № 744/22.11.2021 г. на 9-ти търг. състав, по в. ч. т. д. № 1049/2021 г. и № 3185/02.12.2021 г. на 1-ви гражд. състав, по ч. гр. д.

№ 3262/2021 г.

Мотивиран от горното, Съдът

3

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. № 34713/22.12.2021 г., във връзка с която е образувано т. дело № 2823/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.

Разпореждането да се съобщи на ищеца, като може да бъде обжалвано от него, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4