Решение № 21273 от 23.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21273 гр. София, 23.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕ. при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕ. Гражданско дело № 20241110102025 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е.

В. К. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата от 49,62 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 31.07.2019г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 304974, ведно със законна лихва за период от 21.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 14,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 31.05.2023г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.08.2023г. по ч.гр.д. № 41182/2023г. по описа на СРС, 25 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му от съда особен представител- адв. Е. Ж., с който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че претенциите са погасени по давност. Сочи, че в исковата молба не било уточнено за кой точно период се касаят претенциите за потребена топлинна енергия. Не било посочено от коя дата на месец май 2019г. до коя дата на месец юли 2019г. била претенцията. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни, недоказани и погасени по давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Директ“ ЕООД, не е взел становище по основателността на предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следн о т о . Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том Първи, рег. № 373, дело № 28 от 2009г. на нотариус Антони Гетов, от който се установява, че на 27.02.2009г. Е. В. К. е продала на Т.Н.К. и В.В.К. свой собствен недвижим имот- апартамент № 4, находящ се в ***, състоящ се от две стаи, кухня 2 и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,12 кв.м. при граници: изток- двор, запад- стълбище, север- апартамент № 3, юг- апартамент № 5, заедно със зимнично помещение № 9, с полезна площ от 4,59 кв.м. при граници: изток- мазе № 10, запад- мазе № 8, север- коридор, юг- мазета от вх. Б, заедно с 1, 117 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. В т. 2 от нотариалния акт е посочено, че Е. К. запазва правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продавания имот.

Приета е нотариално заверена декларация от 31.07.2019г. от Е. К., с която е декларирала, че се отказва от запазеното в нейна полза с Нотариален акт № 29, том Първи, дело № 28 от 2009г. запазено право на ползване върху следния имот: апартамент № 4, находящ се в *** Приет е препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том VI, рег. № 8565, дело № 940 от 2019г. на нотариус Станислав Филипов, от който се установява, че Т.Н.К. и В.В.К. са продали при равни права на И.И.И. и В.Б.М. следния недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ тяхна съпружеска имуществена общност, а именно- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота: ***.

Прието е заявление-декларация от 14.01.2014г., подадено от Е. К., с което е поискано да бъде открита партида на нейно име за процесния имот.

При така събрания доказателствен материал съдът приема, че се установява, че Е. К. е била собственик на процесния имот, като е прехвърлила собствеността върху него на Т.К. и Васка Караманова преди началото на процесния период /през 2009г./. Ответникът, обаче, е запазила за себе си вещно право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, като на 31.07.2019г. с горецитираната декларация се е отказала от запазеното в нейна полза право на ползване.

С оглед на което Е. К. има учредено вещно право на ползване върху процесния имот за процесния период- 01.05.2019г. до 31.07.2019г. /датата на изготвяне на декларацията, с която се отказва от учреденото в нейна полза вещно право на ползване/. При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл.

56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател. В конкретния случай ответникът Е. К..

С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно установено, че ответникът е вещен ползвател на процесния имот за процесния период, поради което е страна по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото 3 дружество за доставка на топлинна енергия.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от приетата СТЕ и документите, представени от третото лице-помагач. От приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че пълната отопляема кубатура на ап. 4 на процесния адрес е 146 куб.м. Отоплението на стълбището, общи части на ***, било изключено на 05.11.2000г. и на живущите не се начислявала топлинна енергия и суми за отоплението им.

Вещото лице е уточнило, че исковият период включва първите три месеца на отчетен период 2019г./2020г. /м. 05, м. 06 и м. 07 от 2019г./. Експертът е посочил, че „Директ“ ЕООД е извършила дялово разпределение за процесния имот за потребена топлинна енергия в ап. 4 за три подпериода: 05.2019г.- 07.2019г., 08.2019г.- 09.2019г. и 10.2019г.- 04.2020г. От заключението се установява, че за исковия период е разпределяна топлинна енергия само за БГВ, а именно – потребление за трите месеца на периода 2019г./2020г., отчетено по узаконен водомер за топла вода, като от потребителя не били представени възражения/рекламации/ пред фирмата за дялово разпределение. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, бил преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период, като от ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в имота няма работещи отоплителни тела, както и че през трите летни месеца отоплителната инсталация не работила и не били начислени суми за сградна инсталация. От заключението се установява, че цената на доставена топлинна енергия за процесния имот и период е 50,39 лЕ. /31,89 лЕ., начислена сума по фактури по прогнозно потребление на топлинна енергия + 18,50 лЕ., сума за доплащане от изравнителни сметки/.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания от абоната на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е посочил, че за процесния период са начислени суми за топлинна енергия в размер от 31,89 лЕ.. Не били начислени суми за дялово разпределение. Била начислена мораторна лихва в размер на 14,61 лЕ..

По отношение на стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото е взело предвид документите от третото лице-помагач и резултатът от изравнителните сметки, относим към периода, през който титуляр на партидата за процесния имот е била Е. К.. При спазване на принципа за диспозитивно начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот възлиза на 49,62 лЕ..

По делото не се твърди и не се установява плащане на суми, касаещи процесните задължения.

Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 49,62 лЕ., като не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.

4

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 14,61 лЕ..

Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.