Решение № 102 от 21.03.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Несебър, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100589 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 4912/30.05.2024 г. на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., район М., ж.к. „М.“ ***, чрез адвокат В. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. С., п.к. ***, ул. „Ш.П.*, срещу С. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: с. ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 73,18 лева – незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение от 03.09.2021г. към Договор за мобилни услуги от 02.02.2021г., за отчетен период 05.10.2021г. – 04.02.2022г.; сумата от 88,43 лева – неустойка, начислена във фактура № 7331443871 от 05.02.2022г.; сумата общо в размер на 243,98 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.09.2021г., за отчетен период 05.10.2021г. – 04.02.2022г.; сумата от 91,84 лева – разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура № 7331443871 от 05.02.2022г., ведно със законната лихва върху общо дължимата сума от 497,43 лева, считано от 20.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 1049/2023 г. по описа на НРС. Претендират се разноските, сторени в исковото и заповедното производство.

Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи основателността на претенцията, като се посочва, че ответницата била клиент на ищеца и между страните били сключени Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок от 24,99 лева; и свързан с него Договор за лизинг от 03.09.2021 г. с предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9T 64GB Dual Grey срещу обща лизингова цена от 327,57 лева, разсрочена на 23 месечни вноски от по 11,09 лева и с първоначална вноска от 72,50 лева. Твърди се допуснато от отвеницата договорно неизпълнение по посочените съглашения и за периода 05.10.2021 г. – 04.02.2022 г., обосноваващо претендираните вземания за абонаментни такси, 1 потребени услуги и лизингови вноски, както и начисляването на договорни неустойки в размер на не повече от три абонаментни такси и разликата цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. Претендираните суми били индивидуализирани в издадени от ищеца четири броя фактури №№ 73275340116/05.11.2021 г.;

7328849187/05.12.2021 г.; 7330098907/05.01.2022 г.; 7331443871/05.02.2022 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител – адв. Н. З. от БАК, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Дава се становище за нищожност и неравноправност на включените в договорите неустоечни клаузи, като противоречащи на закона и добрите нрави, покривайки критериите на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД.

Ищецът не изпраща представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. С молба-становище вх. № 1387/10.02.2025 г. поддържа исковата молба, излага допълнителни доводи за основателността , като пояснява, че претендираните неустойки са за договорно неизпълнение, а не за прекратяване на договора по вина на абоната. Взима отношение по възраженията на особения представител на ответницата, не излага възражения по доклада на съда, претендира разноски по представен списък.

Ответницата не се явява в съдебно заседание по делото. Представлява се от упълномощен представител – адв. Н. З. от БАК, който оспорва исковата молба, поддържа дадения отговор, като възразява изрично, че ответницата не е била редовно уведомена за прекратяване на процесните договори, предвид което недоказано се явява основанието на претендираните неустойки. Моли за отхвърляне на претенцията и претендира възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 1049/20232 г. по описа на Несебърския районен съд, по което е издадена заповед № 476 от 18.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми: сумата от 73,18 лева – незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение от 03.09.2021г. към Договор за мобилни услуги от 02.02.2021г., за отчетен период 05.10.2021г. – 04.02.2022г.; сумата от 88,43 лева – неустойка, начислена във фактура № 7331443871 от 05.02.2022г.; сумата общо в размер на 243,98 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.09.2021г., за отчетен период 05.10.2021г. – 04.02.2022г.; сумата от 91,84 лева – разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура № 7331443871 от 05.02.2022г., ведно със законната лихва върху общо дължимата сума от 497,43 лева, считано от 20.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Последната е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са събрани данни, че длъжницата е настанена в психиатрия. Предвид връчването съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, при което в тежест на ищеца е възложено пълното и главно доказване на следните 2 обстоятелства: наличието на облигационни правоотношения по посочените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг; неизпълнение от страна на ответницата по договорите; едностранно прекратяване на договорите от ищеца; размера на задълженията на ответницата; наличието на валидни неустоечни клаузи в процесните договори; размера на претендираните неустойки, а в тежест на ответницата при условията на непълно насрещно доказване - обстоятелствата относно факта на изпълнение на паричното задължение, както и направените възражения.

С определение № 64/15.01.2025 г. по делото съдът е указал на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори, като на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК им е дал възможност да вземат отношение по релевантните правни въпроси.

С приетия без възражения на страните окончателен доклад по делото съдът е указал изрично на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за едностранното прекратяване на договорите с ответницата и датата на прекратяването им.

От приобщените писмени доказателства, приложени по ч.гр.д. № 1049/20232 г. по описа на Несебърския районен съд, се установява, че между страните по делото са били сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 02.02.2021 г. и Допълнително споразумение към него от 03.09.2021 г. при Общи условия, с последно уговорен срок от 24 месеца, при абонаментен план „Тотал +“ и при месечна такса от 24,99 лева. Съгласно допълнителното споразумение и Договор за лизинг от 03.09.2021 г. /сключен при ОУ/ ищецът предоставил на ответницата за ползване мобилно устройство XIAOMI Redmi 9T 64 GB Dual Grey с обща лизингова цена от 338,66 лева, разсрочена на 23 месечни вноски за периода на абонамента за мобилни услуги и с дата на последна вноска – 03.08.2023 г., с дадена отстъпка от цената в размер на 131,24 лева. Тези обстоятелства не са оспорени и от особения представител на ответницата с отговора и в хода на производството.

Не е спорно също, че по договора за мобилни услуги са потребени такива от ответницата и за исковия период 05.10.2021г. – 04.02.2022г., като в тази връзка ищецът е представил и неоспорени от ответната страна фактури в приложение на исковата молба /л. 69 от делото/, установяващи стойността им за отчетения период 05.10.2021г. – 04.02.2022 г., която съответства на претендираната.

Както Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 02.02.2021 г., така и Допълнително споразумение към него от 03.09.2021 г., съдържат идентични неустоечни клаузи, съгласно които при прекратяването им по вина на потребителя и преди изтичане на срока, последният дължи неустойки в следните размери- три абонаментни такси и дадената отстъпка от цената на предоставени за ползване устройства. Съгласно клаузите по т. 19б и т.

19в от ОУ ищцовото дружество има право едностранно – с едномесечно писмено предизвестие - да прекрати срочен индивидуален договор с потребител, ако не е платил дължими суми след изтичане сроковете на плащане или е допуснал съществено или системно неизпълнение на ОУ.

Ищецът представя фактура № 7331443871/05.02.2022 г. /л. 9 от делото/, от която се установява, че към месец февруари 2022 г. ответницата е била задължена за стойността на потребени за предходен период по процесните договори услуги, предвид което със същата са начислени „неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги“ в общ размер на 180,27 лева и лизингови вноски в размер на 210,71 лева /предсрочно изискуеми с оглед датата на начисляване/.

3

Така, съобразявайки писмените доказателства и изричното възражение на ответната страна, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан досежно претендираните суми за абонаментни такси и ползвани услуги, доколкото не се спори, че услугите са потребени от ответницата и са на претендираната обща стойност от 73,18 лева съответна на установената по фактури. Основателна и доказана се явява и претенцията за лизингови вноски в размер на 243,98 лева, доколкото всички вноски по лизинга са падежирали /последната вноска по лизинга е станала изискуема на 04.08.2023 г. и преди предявяване на иска/ и няма спор, че устройството по договора за лизинга е било предоставено фактически за ползване на ответницата. Същевременно отсъстват доказателства да са извършвани плащания по посочения погасителен план за заявения от ищеца период и на основание договора за лизин.

Във връзка с предаването на устройството като разписка следва да се цени и Допълнително споразумение от 03.09.2021 г. – раздел II, т. 1, удостоверяваща изрично това обстоятелство.

Що се касае до възражението на особения представител за настъпила в полза на ответницата погасителна давност по отношение на посочените вземания за абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски, съдът намира същото за неоснователно.

Действително се касае до периодични плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая видно от фактурите вземанията са станали изискуеми най-рано с изтичане срока за плащането им, а именно – на 21.11.2021 г., 21.12.2021 г., 21.01.2022 г. и 20.02.2022 г. Същевременно заявлението по чл.

410 от ГПК, с което са предявени пред съд, е депозирано на 18.09.2023 г., чрез поща, и помалко от две години преди настъпилия падеж по първата по време процесна фактура. При това положение се налага извод, че давността по отношение на процесните суми е била прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 18.09.2023 г., като е щяла да изтече най-рано, както следва: по фактура от 05.11.2021 г. на 21.11.2024 г., по фактура от 05.12.2021 г. на 21.12.2024 г., по фактура от 05.01.2025 г. на 21.01.2025 г. и по фактура от 05.02.2025 г. на 21.02.2025 г. По тези съображения, направеното възражение се явява неоснователно.