Решение № 36 от 28.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Благоевград, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501050 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. Я. М., ЕГН ********** и Е.

З. М., ЕГН **********, и двамата чрез адв.Г.Ю., против Решение № 332/23.04.2025 г. по гр.д. № 1609/2022 г. по описа на РС-Благоевград.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК. Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв от другата страна по делото, с който въззиваемите оспорват въззивната жалба като неоснователна.

С атакуваното Решение № 332/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1609/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград са отхвърлени предявените от въззивниците искове с правно основание чл. 109 ЗС.

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След извършване на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е установил правилно релевантната фактическа обстановка, обсъдил е всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя.

По делото не е спорно, че страните са съсобственици в многофамилна жилищна сграда, като въззивниците обитават жилище на втория етаж, а въззиваемите – на първия, както и че в двора на сградата ответникът Б. Ш. използва сервизно помещение като работилница, разположена в частта от дворното място, предоставена му за ползване съгласно сключен между страните договор за разпределение на ползването на общите части и двора. Не е спорно и че въззиваемите са изградили и експлоатират сградна газова инсталация за 1 отопление и битови нужди.

Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо кумулативното наличие на неоснователно въздействие върху обекта на правото на собственост и създаване на пречки за упражняването му, които надхвърлят обикновените. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на иска.

От събраните писмени доказателства и от приетите по делото съдебно-технически експертизи безспорно се установява, че сградната газова инсталация е изградена и се експлоатира в пълно съответствие с нормативните изисквания, като не са установени технически неизправности, нито нива на шум и вибрации над допустимите. Възраженията във въззивната жалба срещу експертизите не съдържат конкретни научни или методологични аргументи, които да обосноват съмнение в тяхната правилност, поради което правилно се отказва допускане на повторна експертиза, тъй като не са налице предпоставките по чл. 195 ГПК – заключенията не са нито неясни, нито противоречиви, нито необосновани. Представеният от въззивниците частен протокол за измерване на шум не може да обори изводите на съдебните експертизи, тъй като представлява доказателствено средство с по-ниска доказателствена стойност.

По отношение на използването на работилницата въззивният съд намира, че районният съд е обсъдил подробно всички наведени твърдения и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Самият факт, че работилницата се намира в част от двора, предоставена за ползване на ответника Б. Ш. по силата на договор по чл. 32 ЗС, изключва възможността извършваната в нея дейност да бъде квалифицирана като неоснователна или противоправна.

Допълнително от показанията на свидетеля Г. се установява, че между страните дълги години е съществувало разбирателство и търпимост относно функционирането на работилницата, като при възникване на проблеми същите са били обсъждани. Това обстоятелство правилно е отчетено от първоинстанционния съд като индиция за липса на противоправност в поведението на ответника.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба относно твърдяното наличие на прекомерен шум от извършваната ремонтна дейност. От свидетелските показания на М. и К., които въззивният съд кредитира като обективни и безпротиворечиви, се установява, че шумът от изпробване на машините е краткотраен, с продължителност от секунди до минутадве, като общо не надвишава няколко минути дневно и се осъществява в рамките на допустимия часови диапазон. Правилно районният съд е отчел и обстоятелството, че този шум не се възприема като прекомерен дори от лица, които ежедневно ползват съседни кътове за отдих, включително с малко дете. Тези доказателства обосновано опровергават твърденията на въззивниците за постоянен и интензивен шум през по-голямата част от денонощието.

По отношение на твърденията за замърсяване на двора с части, отпадъци и петролни продукти правилно е прието, че същите не са доказани. Свидетелските показания на М. и К. установяват, че дворът е поддържан, чист и подреден, с ясно обособени кътове за отдих и за двете семейства, което е в пряко противоречие с изложените във въззивната жалба твърдения. Дори да се приеме, че в определени моменти в ползваната от ответниците част от двора са били разположени машини или части, правилно е прието, че това обстоятелство само по себе си не представлява неоснователно действие и не създава пречки за упражняване правото на собственост от страна на въззивниците. Освен това по делото е установено, включително от свидетеля Г., че след завеждане на делото дворът е бил подреден, като този нов факт законосъобразно е бил съобразен от районния съд на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Не се доказаха и твърденията за съхранение и разливане на петролни продукти, както и за наличие на миризми, които да възпрепятстват ползването на двора или жилището. Дори свидетелят Г. не твърди наличие на миризма в жилището на родителите си, а показанията в тази част са разколебани от показанията на останалите свидетели. При тези данни 2 правилен е изводът на районния съд, че липсват и двете предпоставки за уважаване на негаторния иск.

По отношение на твърденията за достъп на трети лица до двора въззивният съд намира, че правилно е прието, че такъв достъп, доколкото се осъществява в частта от двора, предоставена за ползване на ответниците, и е свързан с оставяне или получаване на инструменти за ремонт, не представлява неоснователно действие и не ограничава правата на въззивниците. В този смисъл са и показанията на свидетеля Г., от които се установява, че предприетите от ответника мерки са довели до преустановяване на евентуални неудобства.

Правилен е и изводът за неоснователност на исковата претенция по отношение на ответницата Д. Ш., доколкото по делото не се установи тя да извършва каквато и да било ремонтна дейност или да има отношение към твърдените от въззивниците последици.

Неоснователни са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения. От съдебния доклад е видно, че доказателствената тежест е била правилно разпределена, а на страните са били дадени необходимите указания. Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни доводи и доказателства и е изложил ясни и логични мотиви.

При тези съображения въззивният съд намира, че районният съд е достигнал до правилен краен извод за липса и на двете кумулативни предпоставки на исковите претенции по чл.

109 ЗС, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като се присъдят сторените от въззиваемите разноски пред въззивната инстанция, съобразно списък по чл. 80 ГПК и в размер на общо 2 400 лв.

Воден от гореизложеното, БлОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 332/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1609/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Б. Я. М., ЕГН ********** и Е. З. М., ЕГН **********, двамата с адрес *********, да заплаят на Б. Х. Ш. и Д. Л. Ш., и двамата с общ адрес *********, сумата от 2 400 лв. – разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3