Определение № 1242 от 28.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1242 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20261800500514 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.299, ал.2, вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. П. Т. срещу определение № 117 от 10.02.2026 година, постановено по гр.д.№ 2756/2025 г., по описа на Районен съд Ботевград (БРС), с което на основание чл. 299, ал. 2, вр. чл. 298, ал. 2, вр. чл.130 ГПК е прекратено съдебното производство по гр.д. № 20251810102756, по описа на Районен съд - Ботевград, като недопустимо, поради наличие на пререшен с влязло в сила решение предходен спор за същия имот, със същия предмет и страни, като настоящият ищец се явява частен правоприемник на предходния ищец.

Частният жалбоподател моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, тъй като счита, че в случая спорът не е пререшен, съгл.чл.299, ал.1 и а л.2 ГПк, тъй като по цитирания от съда и ответника по казуса правен спор съдът е отхвърлил ревандикационния иск по чл.108 на друго основание – липса на идентичност на имотите, а в случая се претендират права на други, неизследвани до момента основания.

1

Ответникът по частната жалба и ответник в производството пред БРС изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното прекратително определение на първоинстанционния съд да бъде потвърденот, като правилно и законосъобразно. Излага доводи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред окръжния съд.

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, от 18.11.2025 г., уточнена с молби от 01.12.2025 г. и от 05.02.2026 г., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на „П.-**“ **, че К. П. Т. е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, дело № *** от 30.08.2012 г. на нотариус Т. Ф., рег. № 408 с район на действие РС - Ботевград, н а 1/25 /една двадесет и пета/ идеални части, съставляваща 292,64 кв. м.

/двеста деветдесет и две цяло и шестдесет и четири стотни квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** /н. п. х. о. и п., точка, т. и т., точка, д.и д./, с адрес: гр. Б., ул. „Ц. И. Ш.“, с площ от 7316 кв. м. при съседи: поземлен имот с идентификатор *****.***.***, поземлен имот с идентификатор *****.***.***, поземлен имот с идентификатор *****.***.***, поземлен имот с идентификатор *****.***.***, поземлен имот с идентификатор *****.***.***; номер по предходен план: **** /д. х. п. д. и т./ в квартал: *** /д. и ч./, парцел: ** /в./ по плана на гр. Б. с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване и трайно предназначение на територията: урбанизирана, както и на 1/25 /една двадесет и пета/ идеални части, съставляваща 26,16 кв. м./ двадесет и шест цяло и шестнадесет стотни квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** /н. п. х. о. и пе., точка, т. и т., т., с. ч. и д./, целият с площ 654 кв. м., при съседи: поземлен имот с идентификатор *****.***.***; номер по предходен план:

**** /д. х. п. д. и т./ в квартал: *** /д. и ч./, парцел: ** /в./ по плана на гр. Б., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване и трайно предназначение на територията: урбанизирана и да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том **, рег. № 2

****, дело № *** от 21.12.2022 г. на нотариус Данаил Главинов, рег. № ***, с район на действие РС - Ботевград, с който „П.-**“ ** е признато за единствен собственик на процесния ПИ с идентификатор *****.***.*** и на имот с идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., община Б..

С влязло в сила на 20.06.2011 г. решение № 355/19.07.2010 г., постановено по ВГД № 574/2008 г., по описа на Софийски окръжен съд, правото на собственост на праводателя на настоящия ищец - Н. И. И., претендирано на основание наследствено правоприемство от Дона Николова Тодоровска и давностно владение, както и по силата на ЗСПЗЗ, е било отречено.

Правилно районният съд е приел, че в мотивите на решението съдът изрично е посочил, че към 12.04.1956 г. и към 1957 година – внасянето на имота в ТКЗС, наследодателката Д. Т. не е била изключителнен собственик, поради отсъствие на предпоставките за възстановяването му с оглед реализирането върху имота на мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ. В договора за дарение е посочено, че нотариалният акт е съставен след като нотариусът се е уверил, че дарителят е собственик на имотите, предмет на дарението, като за целта са представени нотариален акт № ***, том ** по дело 1994/1997 г. на БРС и удостоверение за наследници № ****** от 01.08.2012 г.

Същият нотариален акт е бил съобразен от съда при постановяване на отхвърлителното решение по иска по чл. 108 ЗС, поради което БРС е счел, че основанието, на което праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик при даряването процесните идеални части от имотите, е същото, заявено по ВГД № 574/2008 г., по описа на Софийски окръжен съд и е налице идентитет по отношение и на имотите, доколкото договорът за дарение касае идеални части от имота, правото на собственост върху който е предмет на въззивното дело, а на осн. чл. 298, ал. 2 ГПК, като частен правоприемник на Н.

И. И. настоящият ищец К. Т. е обвързан от силата на пресъдено нещо на решение № 355/19.07.2010 г. по в. гр. дело № 574/2008 г., влязло в сила на 20.06.2011 г.

Безспорно силата на пресъдено нещо се явява процесуална пречка за допустимостта на предявения положителен установителен иск за собственост, тъй като въпросът за притежаваните от ответника права е пререшен и 3 обхванат от пределите на спорния предмет в производството по предходния ревандикационен иск.

Ето защо правилно и законосъобразно районният съд на основание чл.

130 и чл. 299, ал. 2 ГПК е прекратил съдебното производство, като недопустимо.

Жалбоподателят навежда оплаквания, като се позовава на различни мотиви на съда по предходното дело, с които е обосновано отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС. В случая обаче е налице безспорно хипотезата на чл. 298, ал. 2 ГПК, тъй като влязлото в сила предходно решение има действие и спрямо правоприемника – настоящ ищец и частен жалбоподател, като обстоятелството дали съдът бил обсъдил и изчерпал всички основания, за да отхвърли ревандикационният иск се явяват неоснователни, защото силата на пресъдено нещо несъмнено очертава и включва в своите предели настоящото притезание, като в противен случай би се застрашила правната сигурност и след всяко частно или универсално правоприемство на имот биха се инициирали безкрайно във времето съдебни искове за собственост от страни, които са загубили предходни дела и за да преодолеят негативния за тях резултат, след всяко прехвърляне на спорния имот на трето лице, ще се започнат нови дела за собственост на същото правно основание, но от името на следващия приобретател на имота. Горното би представлявало опит за заобикаляне на закона, което не следва да се толерира от съда.

В тази насока са и трактовките, възприети в съдебната практика по сходни казуси, обективирани в: Решение № 245 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1430/2016 г., IV г. о., ГК; Определение № 35111 от 25.08.2025 г. на СРС по гр. д. № 59928/2023 г.; Определение № 76 от 12.02.2018 г. на ВКС по гр. д.

№ 1972/2017 г., II г. о., ГК и др.

По разноските :

С оглед изхода са спора пред въззивния съд, на ответника по частната жалба се дължат разноски, на осн.чл.81, вр.чл.78, ал.4 от ГПК, но тъй като в случая се претендира сума за юрисконсултско възнаграждение, но липсват доказателства за учредена процесуална представителсна власт в тази насока, такива не следва да се присъждат.

4

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 117 от 10.02.2026 година, постановено по гр.д.№ 2756/2025 г., по описа на Районен съд Ботевград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „П.-**“ ** за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5