Определение № 667 от 09.04.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667 гр. Плевен, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500264 по описа за 2024 година Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена на основание чл.121 от ГПК от Г. В. В., с настоящ адрес в Затвора Ловеч, против определение № 407 от 26.01.2024г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 5154/2023г. по описа на същия съд, с което е изпратено делото по подсъдност на Административен съд - Ловеч. В частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на определението, като жалбоподателят счита, че РС неправилно е преценил, в нарушение на изявената от него воля, че исковата претенция не е насочена към ответника И.В като служител на Затвора Плевен, а към администрацията на затвора, в който той е служител. Възражението му се изразява в това, че не иска да съди и няма претенция спрямо ГДИН, тъй като е зависим от административния орган по изпълнение на наказанията. Доводите са изложени подробно в частната жалба. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение, а делото – разгледано от РС-Плевен.

Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 5154/23г. на Плевенски РС, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

1

Частната жалба е редовна и допустима, тъй като обжалваемостта на определението във връзка с подсъдността е изрично предвидена в закона чл.121 ГПК. Подадена е в срок, от лице с правен интерес, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Гражданско дело № 5154/2023г. по описа на Плевенски районен съд е образувано на 11.09.2023г. по искова молба на Г. В. В., с настоящ адрес Затвора –Ловеч против И.В, с петитум : да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., причинени му от противоправно поведение на ответника, който в деня на превеждането на ищеца от Затвора - гр. Плевен в Затвора - гр. Ловеч, на 28.07.2022г., в качеството му на служител на надзора към Затвора Плевен, е разпоредил да се извърши нерегламентирано претърсване на личните му вещи и да му бъде отнта машинка за подстригване. В исковата молба е изложено, че за извършените от ответника действия не е била представена заповед на началника на затвора, съгласно установения ред и не му е била издадена разписка за отнемането. Счита действията на ответника за незаконни и неморални, позовава се на нарушение на разпоредбите на чл. 122 от ЗИНС, и чл. 1 от протокол № 1 към ЕКПЧОС и на чл. 17, ал.2 от Конституцията на РБ.

Ищецът твърди, че вследствие на действията на ответника е претърпял претендираните вреди.

Ответникът е взел становище, че иска е недопустим, тъй като е предявен спрямо него в качеството му на служител на Затвора, за действия по изпълнение на служебните му задължения, които ищецът счита за незаконосъобразни. Няма лични отношения с ищеца и счита за неприемливо, даже за абсурдно, предявяването на претенции от осъден спрямо служители на Затвора, за действия в това им качество, поради което счита че не е надлежна страна по делото.

За да постанови обжалваното определение, Плевенски РС е приел, че с оглед фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, искът е подсъден на административните съдилища и на основание чл. 118, ал.2 ГПК е изратил делото по подсъдност на Административен съд-Ловеч, тъй като ищецът се намира в Затвора Ловеч, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“.

Въззивният съд споделя

2 напълно изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното определение. В исковата молба ищецът Г. В. В. твърди, че вредите, за които претендира заплащане на обезщетение са му причинени от противоправното поведение на ответника И.В, по време на изпълнение на служебните му задължения и в качеството му на член на надзорно-охранителния състав към администрацията на Затвора Плевен. Органите по изпълнение на наказанията извършват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, която дейност е административна и затова вредите от такава дейност се търсят по реда на чл.1 ЗОДОВ, от държавата. Не са изложени факти или обстоятелства за извършени противоправни действия на ответника в лично качество или извън обхвата на служебните му задължения, респ. извън работното му място.

Извършеният обиск от надзорно-охранителния състав е регламентиран в чл.85 и сл. от ППЗИНС и тази дейност се осъществява от служителите в това им качество, а не като самостоятелни физически лица. Съобразно твърдяното от ищеца, вредите му са произлезли от нарушения на ЗИНС, респ. на ППЗИНС. Съгл. т.8 от Тълкователно постановление № 2/2014г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, при и по повод изпълнение на наказанията «лишаване от свобода», са подсъдни на административните съдилища. Тъй като дейността е административна, то и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл.1 от ЗОДОВ, която разпоредба сочи като приложим закон АПК и косвено компетентния съд, за разлика от отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, която сочи като компетентни гражданските съдилища, правораздаващи по реда на ГПК.

Изрично в чл. 284, ал.1 ЗИНС е посочено, че държавата отговаря за вредите причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл.3. В разпоредбите на чл.284, чл.285 и чл.286 ЗИНС е разписана процудурата за разглеждане на тези дела от административните съдилища. Доколкото отговорността за извършените в служебно качество действия на служителите в администрацията на затвора е на държавата, то и съответните физически лица не могат да бъдат ответници и към тях не може да бъде насочена претенция за заплащане на обезщетение за тези вреди. Такъв иск би бил недопустим. Ето защо правилно, според настоящия състав на въззивният съд, 3 е преценено, че следва да бъде прекратено производството по делото и то да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд-Ловеч, по настоящия адрес на увредения.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи. При произнасянето си по чл. 118 от ГПК РС-Плевен не е нарушил принципа на чл.6 от ГПК относно диспозитивното начало в процеса, тъй като съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка дали започнатото пред него дело му е подсъдно. При тази преценка, правилно е изхождал от твърденията на ищеца относно релевантните факти, които сочат, че реализирането на претенцията му по чл. 284 и сл. от ЗИНС следва да се извърши по реда на чл.1 от ЗОДОВ, и то пред Административен съд/ чл.1, ал.2 от ЗОДОВ/, поради изтъкнатите по-горе доводи, очертаващи основанието на иска и съобразно петитума му. Доколкото ищецът има право на иск, то той е осъдителен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на затвора при или по повод изпълнение на наказанието «лишаване от свобода», а не на пряк иск спрямо съответния служител.

При тези съображения, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№

407/26.01.2024г. на

Плевенски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 5154/2023г. по описа на съда и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Ловеч.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5