Решение № 210 от 23.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000151 по описа за 2024 година

С решение № 420/06.11.23 г. по т.д. № 419/22 г. на Окръжен съд П. ЗК „Л.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на С. С. О. ЕГН ********** 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.11.2020г. около 12.55 часа в град П. на бул. „И.“ №**, причинено от Т.Н.Р. при управление на автобус на градски транспорт, марка и модел „Т.А.Л.“, с рег. №**********, ведно с обезщетение за забава в размер н а законна лихва върху главницата от 04.06.2021 г. до изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 2 487.60 лв.

ЗК „Л.“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС П. направени разноски за СМЕ от 118 лв.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗК „Л.“ АД, което го обжалва изцяло с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Моли решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло, евентуално да бъде намалено. Претендира разноски по представен списък на разноските.

1

Въззиваемата страна С. С. О. моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и отговарящо на принципа за справедливост. Разноски не се претендират.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от С. С. О., срещу ЗК „Л.“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 06.11.2020г. около 12.55 часа в град П. на бул. „И.“ №**, причинено от Т.Н.Р. при управление на автобус на градски транспорт, марка и модел „Т.А.Л.“, с рег. №**********, застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Прието е, че в случая е налице валидно валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил с ответното застрахователно дружество по полица №******************/18-08-2020, както и на виновно и противоправно поведение на водача му. Прието е за установено, че произшествието се дължи на виновно и противоправно поведение на Т.Н.Р. като водач на автобус на градски транспорт, марка и модел „Т.А.Л.“, с рег. №**********, който е нарушил изискванията на чл. чл.132, т.2 от ЗДвП, за което има и влязло в сила наказателно постановление, както и на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Прието е, че като пряка последица от инцидента ищцата е получила описаните в решението увреждания.

Горните изводи не се оспорват от страните във въззивното производство, включително и от дружеството-жалбоподател.

Оплакванията във въззивната жалба са в две насоки:

Първо, жалбоподателят счита, че независимо от наличието на валидна застраховка „ГО“ по отношение на увреждащото МПС, неговата отговорност в случая се изключва поради обстоятелството, че към момента на инцидента ищцата е била в трудовоправни отношения с „А.п. П.“ ЕООД, по време на инцидента е изпълнявала трудовите си задължения като кондуктор в автобуса, във връзка с което инцидентът е признат по реда на чл.55 от КСО за трудова злополука с Разпореждане № Ц 5104 - 15 - 208 от 18.11.2020 г. В тази връзка счита, че имуществената отговорност се носи от работодателя по реда на КТ, при което процесният инцидент не е обект на застраховане по застраховка „ГО“.

Второ, оспорва се определеният размер на обезщетението като 2 несъответстващ на принципа на справедливостта и съдебната практика във връзка с конкретното установените увреждания и претърпените като резултат болки и страдания.

Обстоятелствата, че пострадалата ищца към момента на възникване на произшествието е била в трудовоправни отношения с „А.п. П.“ ЕООД, че към момента на инцидента е изпълнявала трудовите си задължения като кондуктор по силата на сключения с това предприятие трудов договор, както и че инцидентът е признат по надлежния ред за трудова злополука, са безспорно установени по делото.

В тази връзка, на първо място, следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство ответното застрахователно дружество не е направило правоизключващи възражения, свързани с горните обстоятелства. Напротив, в подадения отговор на допълнителната искова молба е застъпено становище, че същите са неотносими към спора по делото, тъй като процесът не е за изплащане на обезщетение за вреди при и по повод на извършвана работа и от настъпила трудова злополука, респ. и всички представени доказателства в тази насока са неотносими.

Независимо от горното, изложените оплаквания в жалбата следва да бъдат разгледани по същество, тъй като касаят и правилната правна квалификация на исковата претенция. Същата е с правно основание по чл.

432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, както правилно е квалифициран и от първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че при наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпени от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по чл. 200 и сл. от КТ, при което по отношение на тях не са приложими тези на гражданския закон, вкл. на чл.

45-54 от ЗЗД. Развиват се съображения, че трудовоправната отговорност не е обект на застраховане по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“, поради което в случая за застрахователното дружество не е възникнало задължение да обезщети пострадалата ищца за претърпените от нея вреди от процесния инцидент.

С така формулираните оплаквания е допуснато смесване между трудоправната отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ и деликтната отговорност на прекия причинител на увреждането по чл. 45 от ЗЗД, който в случая е водач на МПС с валидна застраховка „“ГО на автомобилистите“.

За вреди от трудова злополука работодателят носи имуществена отговорност по чл. 200 от КТ. Тази отговорност е самостоятелна, като са налице съществени различия от общия гражданскоправен режим и изключва възможността за тези вреди да се търси отговорност от работодателя алтернативно по чл. 49 от ЗЗД, включително и по аргумент от чл. 212 от КТ, съгласно който за неуредените въпроси по имуществената отговорност на 3 предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. Именно в този смисъл е приетото становище по т.3 от ТР № 45/1990 г. на ОСГК по гр.д. №**/1989 г. на ВКС, според което пострадалият работник при условията на чл. 200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл.

49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Горното обаче не изключва отговорността на прекия причинител на увреждането по отношение обезщетяване на вредите, настъпили от деликта. Отговорността на прекия причинител е гражданска и се реализира по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД. В случая увреждането е причинено от водач на МПС, за което е налице валидна застраховка „ГО“.

Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ действително не е обект на застраховане по застраховка „ГО на автомобилистите“ , но същата има за обект гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, който отговаря пред пострадалия по чл. 45 от ЗЗД. Именно поради това при плащане на обезщетение от страна на работодателя последният има и право на регресен иск срещу виновните работници или служители /чл. 202 от КТ/.

Имуществената отговорност на работодателя е обект на друг вид застраховка, а именно застраховка "Трудова злополука", която работодателят е задължен да сключи за определени категории работници и служители. Със сключването на такава задължителна групова застраховка работодателят обезпечава собствената си обезщетителна отговорност по чл.

200 от КТ за вреди, причинени на негов работник или служител при и по повод изпълнението на задълженията му.

Т.е. законът не изключва повече от едно лице да носи отговорност за едни и същи вреди – работодателят по реда на чл. 200 от КТ, респ. застрахователят по застраховка „Трудова злополука“, както и прекият причинител на увреждането по реда на чл. 45 от ЗЗД, респ. застрахователят по „ГО на автомобилистите“, доколкото в случая увреждането е причинено при управление на МПС с валидна застраховка от този тип.

По принцип, настоящият въззивен състав приема,че евентуално получени суми от пострадалия от непозволено увреждане при условия на трудова злополука, които са изплатени по задължителна застраховка "Трудова злополука", сключена от работодателя, подлежат на приспадане от обезщетението по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите / в този смисъл и решение № 116/3.7.17 г. по т.д. № 1921/16 г. на ВКС, І т.о./ Същото се отнася и до суми, платени от самия работодател като обезщетение по чл. 200 от КТ. Но в настоящия казус възражения за наличие на подобни плащания не са правени в нито един етап от първоинстанционното производство, съответно не са били направени и доказателствени искания в подобна насока. Поради това тези обстоятелства не са били предмет на изследване и в обжалваното първоинстанционно решение. Предвид 4 настъпилата преклузия, във въззивното производство са оставени без уважение и направени в тази насока доказателствени искания във въззивната жалба.

Предвид посоченото първата група оплаквания, свързани с обстоятелството, че инцидентът е признат за трудова злополука, се преценяват изцяло като неоснователни.

Във връзка с установяване на получените увреждания и претърпените от ищцата болки и страдания по делото е приобщена медицинска документация, подробно описана в обжалваното решение, прието е заключение на СМЕ и са събрани гласни доказателства.

От медицинската документация и заключението на СМЕ е установено е, че след инцидента О. е приета по спешност в болница, където след преглед от хирург, ортопед, неврохирург, интернист, направени рентгенови снимки и ехографии, са установени травматични увреждания, поради което е приета по спешност в Клиника по гръдна хирургия след първична хирургична обработка на рана на главата. След наблюдение и медикаментозна терапия и контролни рентгенови графии е установен наличие на хемопневмоторакс, като се оперира под обща анестезия на 10.11.2020г. торакотомия вляво, евакуация на въздух под налягане и 250 мл кръв, поставен е дрен. Лекувана с болкоуспокоителни, антибиотици и антикоагуланти. След отстраняване на дрена е изписана на 18.11.2020г. с указан домашен режим, по решения на комисия на ЛКК е била в отпуск по болест 6 месеца. Получените увреждания от ищцата при процесния удар, които са пряк и непосредствен резултат от ПТП, са: фрактура на ребра в лява гръдна половина от второ до пето – което е затруднило трайно движението на снагата травматичен хемопневмоторакс - разстройство на здравето, временно опасно за живота контузия на главата; разкъсно - контузна рана на главата; контузия на гръдно - коремната област, като посочените контузии са предизвикали болки и страдания без разстройство на здравето.

При осъществен личен преглед на 09.03.20203 г. от вещото лице е установено, че при ищцата има раздвижени горни и долни големи стави, липсва видим белег в областта на теменната част на главата; О. се оплаква единствено от болки в гърба в дясната половина и наличие на кашлица, която не се повлиява от медикаменти.

Обичайният период на възстановяване за посочените травми, според вещото лице, е около 100 ден, но в случая поради наличие на политравма, възрастта на лицето и придружаващите заболявания, 5 възстановителният период е удължен на 5 - 6 месеца. Причинена й е била болка със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Изтърпявани са силно изразени страдания поради засягане на главата и гръдния кош и продължителното спазване на постелен и поведенчески режим.