Определение № 772 от 11.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Стара Загора, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500448 по описа за 2026 година Производството е на осн. чл.118, ал.2 и чл.121 от ГПК във вр. с чл.127, ал.3 от СК и § 1, т.15 от ДР на ЗЗДет.

Обжалвано е в законния 1- седмичен срок по чл.121 във вр. с чл.276, ал.1 от ГПК с ч.жалба вх.№ 11299/17.04.2026г. постановеното в о.с.з. протоколно Определение № 746/17.04.2026г. по висящото гр.д.№ 650/2026г. по описа на РС - Ст.Загора, в частта му, с което е било оставено без уважение искането й производството по делото да бъде изцяло прекратено пред първоначалния РССт.Загора поради настъпила местна неподсъдност на правния спор по чл.127, ал.3 от ГПК съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 и 2 от ГПК. Частната жалбоподателка /майката/ Д. Б. К. от гр.В. счита, че Определението на първоинстанционния съд било неправилно и незаконосъобразно, тъй като тя и малолетното й дете Д.Д.С. на 1 г. /родено в гр.В./ вече били с настоящ адрес в гр.В., като излага редица фактически и правни съображения в подкрепа на становището си. Моли в атакуваната му част Определението да бъде изцяло отменено, като делото се изпрати на надлежния според нея вече местно компетентен РС- гр.Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, със законовите последици.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.2 от ГПК ответникът /баща/ Д. В. С. от гр.С.З. е подал писмен Отговор вх.№ 16273/01.06.2026г., в който оспорва изцяло направените в ч.жалба на майката /ищца/ фактически и правни оплаквания и счита, че в случая настъпилата след образуването на делото промяна в настоящия адрес на детето по смисъла на чл.120 от ГПК не следвало да води до промяна на местната подсъдност на спора, независимо от редицата фактически аргументи на ч.жалбоподателка /майката/ в тази насока.

Моли да се потвърди изцяло в атакуваната му част Определението на РССт.Загора, със законните последици.

Въззивният съд, като обсъди направените в частната жалба и в отговора 1 на ч.жалба фактически и правни оплаквания, като съобрази представените до момента по делото писмени доказателства и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора /ищцата - майка/, в законния 1- седмичен срок, в надлежната писмена форма и против подлежащ на институционален контрол първоинстанцонен съдебен акт.

Разгледана по същество тя се явява напълно неоснователна и недоказана, тъй като при извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваната част от първоинстанционното определение, в рамките, поставени от частната жалба оплаквания, настоящата въззивна инстанция препраща своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на определението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на приетата фактология, тъй като правилно са приложени относимите материаноправни разпоредби.

Безспорно в периода 04.07.2025г. - 23.03.2026г. и майката-ищца /ч.жалбоподателка/ Д. Б. К., и малолетното дете на страните Д.Д.С. са били с настоящ адрес в гр.С.З. съгласно нормата на чл.94, ал.1 от ЗГР, който адрес е такъв и за малолетното дете по смисъла на чл.127, ал.2 от СК във вр. с § 1, т.15 от ДР на ЗЗДет. Поради което мястото на пребиваване на детето е в гр.С.З. до 08.03.2026г., който адрес то и майката са имали при завеждане на исковата молба с вх.№ 5667/23.02.2026г. Следователно настъпилите след това фактически и правни промени в настоящия адрес и мястото на фактическо пребиваване на малолетното дете на страните по делото - родителите му /в случая само майката/ по смисъла на чл.120 от ГПК не водят до необходимост от промяна на първоначалната, избрана от самата майка местна подсъдност на спора по чл.126 и чл.127 от СК.

Поради което в атакуваната му част това Определение на РС- Ст.Загора се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, ч.жалба на ищцата /майка/ против него е напълно неоснователна и недоказана, следователно то следва да бъда изцяло потвърдено, ведно със законните последици от това.

Въззивното определение не прегражда пътя на делото, не съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо предвид всичко гореизложено и на осн. чл.118, ал.2 и чл.121 от ГПК във вр. с чл.127, ал.3 от СК и § 1, т.15 от ДР на ЗЗДет., въззивният ОССт.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част постановеното в о.с.з. протоколно Определение № 746/17.04.2026г. по гр.д.№ 650/2026г. по описа на 2

РС - Ст.Загора, относно отказа за изпращането на делото по местна подсъдност на РС - гр.Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3