Решение № 2744 от 06.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2744 гр. София, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100502385 по описа за 2024 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Напоителни системи“ ЕАД-ответник в първоинстанцинното производство срещу решение от 11.09.2023 г., постановено по гр. д. №37646/2019 г. по описа на СРС, ГО, 44 св състав в частта, с която е уважен предявен срещу него иск за дължимост на сумата 4894.04 лв., непогасено задължение по фактура №14349/22.02.2018 г., представляваща дължимо възнаграждение за предоставени услуги по договор за охрана със сигнално-охранителна техника №Д-53-73-171/27.10.2017 г. за периода 01.01.2018 г. до 21.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба в предоставения й от съда срок.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Асо Панема“ ООД срещу „Напоителни системи“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ТПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуването на вземания на ищеца от ответника съответно за сумата от 8795,28 лв. - главница, представляваща неплатено възнаграждение за предоставени услуги по Договор за охрана със сигнално охранителна техника № Д-53-73171/27.10.2017 г., формирано като сбор от дължимите суми по фактура № 14202/17.01.2018 г. на стойност 3901,24 лв. и по фактура № 14349/22.02.2018 г. на стойност 19862,84 лв., от които не са погасени 4894,04 лв., ведно със законната лихва считано от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, и за сумата от 1200 лв. - неустойка за забава, начислена върху сумата от 19862,84 лв. по фактура № 14349/22.02.2018г. за периода от 10.03.2018г. до 23.03.2018 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46985/2018г. по описа на СРС, 44 св.

В исковата молба и молба- уточнение към нея ищецът излага, че по възлагане от ответника съгласно сключен между страните Договор за охрана със сигнално охранителна техника № Д-53-73-171/27.10.2017 г. е поел задължение за предоставяне на охранителни услуги за посочени в Приложение № 1 към договора обекти. Твърди, че в чл. 3, ал. 1 от процесния договор е уговорено възнаграждение в размер от 166,84 лв. без ДДС или 200,21 лв. с ДДС, платимо на месец за един охраняем обект, като общият дължим размер на възнаграждението се определя ежемесечно според броя на охраняваните обекти и режима на охраната им въз основа на двустранно съставени приемопредавателни протоколи. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора месечните плащания са дължими от ответника в срок до 15 дни от получаването на издадена фактура, като в чл. 12 е предвидена неустойка в случай на просрочие в размер на 0,5% от дължимото месечно възнаграждение за всеки ден забава, но не повече от 10%. Ищецът поддържа, че за извършени по договора услуги, приети без възражение от ответника, е издал фактура № 14202/17.01.2018 г. за сумата от 3901,24 лв. с ДДС за периода от 28.10.2017 г. до 31.10.2017 г. и фактура № 14349/22.02.2018 г. за сумата от 19862,84 лв. с ДДС за периода от 1.01.2018 г. до 21.01.2018 г. Посочва, че ответникът не е заплатил сумата по фактура № 14202/17.01.2018 г., както и част от дължимата по фактура № 14349/22.02.2018г. сума в размер от 4894,04 лв. Поради забавата за плащане в 2 полза на ищеца е възникнало и вземане за неустойка съгласно договорената неустоечна клауза върху общата дължима сума по фактура № 14349/22.02.2018 г., която претендира за 13 дни забава — за периода от 10.03.2018г. до 23.03.2018г. Ищецът излага, че по подадено от него заявление по реда на чл. 410 ГПК за вземанията му срещу ответника е издадена заповед за изпълнение, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника, с оглед което има интерес от водене на искове за вземанията си по чл. 422, ал. 1 ГПК. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е изразено становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен соченият от ищеца договор за охранителни услуги. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора всяко месечно възнаграждение е дължимо след съставяне на двустранно подписан протокол за приемане на изпълнената услуга и издаване от страна на възложителя на фактура за начислена съобразно договорените условия сума.

Твърди, че ищецът не е предоставил услугите, за които е издадена фактура № 14202/17.01.2018 г., поради което не са съставени изискуемите протоколи по приемане на изпълнението. В тази връзка поддържа, че представените от ищеца протоколи обективират приемане на услуги за м.10.2017 г. по друг, предходно сключен между страните договор от 2014 г. със същия предмет, действал до 27.10.2017 г. По отношение претенцията за дължима сума по фактура № 14349/22.02.2018 г. ответникът не оспорва вземането на ищеца за непогасения остатък от 4894,04 лв., възразява срещу дължимостга на неустойка за забава в претендирания размер.

С решение от 11.09.2023 г., постановено по гр. д. №37646/2019 г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в състав, районният съд е признал за установено, че „Напоителни системи“ ЕАД дължи на „Асо Панема“ ООД сумата 4894.04 лв., непогасено задължение по фактура №14349/22.02.2018 г., представляваща дължимо възнаграждение за предоставени услуги по договор за охрана със сигнално-охранителна техника №Д-53-73-171/27.10.2017 г. за периода 01.01.2018 г. до 21.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като е отхвърлил останалите претенции.

Срещу така постановеното решение в уважителната му част е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на 3 императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото е представена фактура №14349/22.02.2018 г. на обща стойност 19862.84 лв. с ДДС, издадена от ищеца с получател/задължено лицеответникът, с посочено основание дължими суми за извършени услуги по процесния договор за периода 01.01.2018 г. до 21.01.2028 г., без положени подписи.

Ответникът не е оспорил предоставянето на съответната услуга за този период, а доводите във въззивната жалба касаят период, за който е издадена друга фактура, която не е предмет на настоящото произнасяне.

Не е спорно, а напротив- от приетите доказателства-извлечения и заключение на съдебно-счетоводна експертиза е видно, че от извършени от ответника плащания по процесната фактура са отнесени 4968.80 лв., като непогасеният остатък, за който други доказателства не са ангажирани, възлиза на 4894.04 лв. Извършеното частично погасяване на дължима по процесната фактура сума съставлява извънсъдебно признание за дължимост от страна на ответното дружество, което се потвърждава и от обективираното в отговора на исковата молба волеизявление на същия- признание в този смисъл.

Поради всичко изложено следва несъмнен извод за дължимост на процесната сума от страна на ответника, до който извод е стигнал и първоинстанционният съд, а възраженията на въззивника са неоснователни.

4

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания, които в настоящия случай са неоснователни.

Следователно решението следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 11.09.2023 г., постановено по гр. д. №37646/2019 г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в в частта, с която е признато за установено, че „Напоителни системи“ ЕАД дължи на „Асо Панема“ ООД сумата 4894.04 лв., непогасено задължение по фактура №14349/22.02.2018, представляваща дължимо възнаграждение за предоставени услуги по договор за охрана със сигнално-охранителна техника №Д-53-73-171/27.10.2017 г. за периода 01.01.2018 г. до 21.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане

В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5