Решение № 11577 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11577 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110167983 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 35970/09.02.2023 г./ на „****“ ЕАД срещу П. Г. П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в *****, с абон. № ****, а именно: 1 144.41 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането; 165.03 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г.; 10.34 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането; 2.25 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67308/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че през исковия период е било налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като той не е заплащал дължимата от него 1/2 от цената, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

Претенцията си за стойността на услугата дялово разпределение основава на клауза от приложимите Общи условия.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че 1 имотът, в който е доставяна топлинната енергия, е бил собственост на баща му Г.Т. П., починал на 13.03.1986 г., като негови законни наследници са ответникът и още седем лица.

Излага, че е извършил отказ от наследство, вписан в особената книга на СРС под № 880/20.04.2023 г. Поради това счита, че няма качеството на клиент на топлинна енергия, както и че не отговаря за 1/2 от задълженията за имота. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски за заповедното и исковото производства.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67308/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно, когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през исковия период в качеството си собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот.

С Определение № 16707/09.05.2023 г. е обявено за безспорно придобиването на процесния имот от Г.Т. П. през 1978 г., както и че ответникът е негов син и законен наследник. От Удостоверение за наследници с изх. № РИЛ23-УГ01-1722/13.04.2023 г., 2 издадено от ****, се установява, че след смъртта си на 13.03.1986 г. Г.Т. П. е оставил като законни наследници Л. Г.а М. – дъщеря, А. Г. П. – син, ответника П. Г. П. – син, и Ц.Д.М. – съпруга, като последната е починала на 30.11.1997 г. и е оставила законни наследници, сред които ответникът не е. От Съдебно удостоверение с изх. № 33886/21.04.2023 г., издадено по гр. д. № 20487/2023 г. по описа на СРС, 37 състав, се изяснява, че ответникът е подал молба с вх. № 108676/20.04.2023 г., с която се отказал от наследството на наследодателя Г.Т. П. и която е вписана в специалната книга на съда под № 880/20.04.2023 г.

Съдът намира, че с вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство, доколкото в случая не се твърди и не се доказва същото да е било прието преди това, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство ответникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения, с което той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 от ТР № 148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.

Предвид изложеното твърдението на ищеца, че ответникът е бил собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот през исковия период, е недоказано, поради което не може да се обоснове качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ. Нещо повече дори – в случая се установява, че трето лице е имало такова качество – А. Г. П., който на 13.02.2001 г. е подал молба-декларация за откриване на партида за процесния имот, имаща характер на предложение за сключване на договор, което очевидно е прието от ищеца, като липсват доказателства така възникналото договорно правоотношение между тях да е прекратено в момент, предхождащ началото на процесния период.

След като ищецът не е доказал качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период и съответно наличието на облигационна връзка с него, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за 1/2 от цената на доставената в имота топлинна енергия през този период е неоснователен, респ. неоснователни са и исковете срещу него за 1/2 от мораторната лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, за 1/2 от стойността на услугата дялово разпределение и за 1/2 от мораторна лихва върху нея.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за ответника. На същия се дължи сумата от 433 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство, което не надвишава нормативно установения минимум, поради което възражението на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Относно претенцията на ответника за разноски за заплатено възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното: адвокатско

В случая поради подаденото възражение от П. /като длъжник по заповедното 3 производство/ срещу вземанията по заповедта са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като така образуваното исково производство е продължение на заповедното производство. Следователно възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо съдът намира, че по заповедното производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ делото, и не е налице основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение длъжник.

Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на ответника не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: *****, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в *****, с абон. № ****, а именно: 1 144.41 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането; 165.03 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г.; 10.34 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането; 2.25 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67308/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 433 лв. – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4