Решение № 136 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.а

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова при участието на секретаря Елена Ив. Чотова в присъствието на прокурора К. Д. Х. като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604544 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК

С Присъда от 12.06.2025 год. на Софийски районен съд, НО, 11 състав по НОХД № 11554/2024 год. по описа на СРС, подсъдимият Р. Г. С., ЕГН: ********** е признат за виновен по повдигнатото му от С. районна П. обвинение за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 НК. С присъдата, Софийският районен съд се е произнесъл по веществените доказателства, както и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимия.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Р. С.. С нея се обжалва изцяло присъдата, като се излагат доводи, че същата е необоснована, незаконосъобразна и неправилна, тъй като основното доказателство не било събрано по реда на НК и НПК, както и че подсъдимият не е извършил деянието, тъй като се е намирал на друго място. Иска се постановената присъда на Софийски районен съд да бъде отменена, като вместо нея се постанови друга, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.

В съдебно заседание подсъдимият Р. С. се явява лично и с упълномощен защитник адв. Х.К.. Последният поддържа въззивната жалба, а в хода на съдебните прения поддържа 1 тезата, че разпитаните свидетелки свидетелките М.Г. и С.Д. дават противоречиви показания, които разколебават обвинителната теза.. С оглед на гореизложеното моли да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде оправдан подзащитния му.

Подсъдимият Р. С. в лична защита заявява, че не е заплашвал с убийство свидетелката С. и няма вина по случая. Твърди, че не живея с нея от шест години и половина. В последната си дума моли да бъде оправдан и присъдата да бъде отменена, защото е невинен.

Представителят на С. Г. П. намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна и обоснована.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXI от НПК. Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 319 НПК от процесуално легитимирано лице. Поради това жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за събиране и проверка на доказателства. Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни доводи при анализа на доказателствената съвкупност като е посочил кои конкретно доказателствени източници следва да бъдат поставени в основата на изводите му и кои не следва да бъде възприемани, както и съображенията за това. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствата като верният доказателствен анализ е довел до правилно установени фактически положения .

Въззивният съдебен състав приема за установено от фактическата страна следното:

От средата на 2006 г. до средата на 2018 г. св. И.Л.С. и подс. Р. С. живеели на семейни начала - обитавали жилище, собственост на обвиняемия, находящо се в гр.София, ж.к. ****, заедно с дъщерята на С. - М.Г.. В хода на съвместното съжителство на свидетелката С. и 2 подсъдимия С. им се родило общо дете - Г.С.. Отношенията между свидетелката С. и подсъдимия С. се влошили, след раждането на детето им, като той проявявал и вербална (псувал, обиждал и се заканвал на С.) и физическа (нанасял й удари) агресия, спрямо И. С..

Назад във времето, в рода на С. имало житейска трагедия, тъй като леля й била застреляна от мъж, който бил приятел на дъщеря й. Това обстоятелство било известно на подсъдимия С., който неведнъж предупреждавал С., че ще я последва съдбата на леля й. Заради нанесени й побои от С., докато живеели на семейни начала, С. била освидетелствана от съдебни лекари. По повод физическата агресия, упражнявана спрямо нея в периода на съвместно съжителство, С. уведомявала компетентните органи, но впоследствие отказвала съдействието им. В началото на 2023 г. свидетел С. живеела в жилище, находящо се в гр.****. През този период тя ползвала МПС „Фолксваген Гигуан“, ДК № ****, което паркирала на паркинг, находящ се зад бл. 555 в същия квартал. На 05.03.2023 г., привечер, И.

С. се прибрала в дома си, като преди това паркирала автомобила си на обичайното място на паркинга. На 06.03.2023 г., около 09:00 ч., тя излязла от дома си и се отправила към паркинга. Стигайки до автомобила си, го отключила, качила се в него и седнала на шофьорското място, когато видяла подсъдимия С. да тича към нея. Изненадана от видяното, тя не успяла да реагира достатъчно бързо и да заключи вратата на автомобила. В резултат на това, подсъдимият С. отворил шофьорската врата и започнал да й нанася удари с ръце по тялото и главата, като й се заканвал с убийство, крещейки „Ще те убия, заслужаваш съдбата на леля ти“. И. С. викала за помощ, но на паркинга нямало други хора, освен тях двамата. Не след дълго, подсъдимият С. преустановил физическата и вербалната агресия, а С. видяла силует на мъж, който преминал наблизо. Използвала момента и успяла да потегли с автомобила си, като подсъдимият, удряйки по него с ръка и използвайки камък, успял да му нанесе щети. Докато се оттегляла от паркинга с автомобила си, С. успяла да заснеме С., правейки две снимки с мобилния си телефон „Айфон XR“, а след това подала сигнал на тел.

112. Позвънила и на дъщеря си – свидетелката М.Г., и на братовчедка си – свидетелката С.Д., като им разказала за действията на бившия си приятел. Известно време след инкриминираната дата, подсъдимият позвънил на свидетел Г. и в хода на разговора й заявил, че действията му на 06.03.2023 г. са най - малкото, което щял да направи, признал, че е нанесъл удари на С. и в прав текст й казал, че щял да убие майка й.

Така изложената фактическа обстановка се установява на база следните доказателствени източници, а именно показанията на свидетелите И. С. С.Д., М.А., В.С. и М.Г., както и на подсъдимия С., заключенията на съдебно-медицинска експертиза, съдебно психологопсихиатрична експертиза и съдебно-техническа експертиза, веществени доказателства - мобилен телефон, веществени доказателствени средства - ВДС – дискове; снимки; писмени доказателства и доказателствени средства - жалба по ЗЗДН, протокол за доброволно предаване, съдебно медицинско удостоверение, уведомление за щета, справка от застраховател и опис на щета, справка от МВР, Дирекция „112“, справка от СРС с приложения; справка за съдимост, справка за неприключили производства и характеристични данни.

3

Всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода на делото, установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка, така както е възприета от първоинстанционния съд. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подсъдимия С. контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, от която с решаващо значение са показанията на свидетел С., които се подкрепят от другите събрани доказателства по делото – разпитите на свидетел М.Г. и свидетел С.Д., както и от наличната медицинска документация и преписка по щета, в които са отразени телесни увреждания и материални щети, отнесени по време и начин към съобщената от С. конкретика. Разминаване е било налице, както и първоинстанционният съд е установил, касаещ авторството на деянието в показанията дадени от подсъдимия С. и свидетелите М.А. и В.С., тъй като показанията от последните са в подкрепа на изградената защитна теза от страна на подсъдимия С., а именно, че същият се е намирал в различна част на град София и не е могъл да осъществи деянието, за което му е повдигнато обвинението. Както правилно е установил първоинстанционният съд, това липсата на спомен за деня на събитието, както и за съседни дни, са в подкрепа на изградената защитна теза, което е в противоречие със събрания доказателствен материал – заключението на съдебно-технически експертиза по делото, както и писмените доказателства.

На изготвените експертизи съдът даде вяра, като прецени, че са обективно и компетентно изготвени и имат отношение към предмета на доказване по делото, същите дават сведения относно обстоятелства, за които съдът не разполага с необходимите специални знания в областта на науката

Писмените доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са относими към главния факт на доказване в производството.

Преценявайки така изложените съображения по повод възраженията на защитата съдът не констатира липса на неправилно тълкуване на доказателствата. Тъкмо напротив първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения при доказателствения анализ, които не се основават на превратно тълкуване на доказателствата или пропуски в логическия процес на анализа им, изяснил е съответно и аргументирано на какво се дължат констатираните противоречия, кои факти са установени, въз основа на кои доказателства и кои от същите са залегнали в основата на изводите и кои доказателства не се приемат, които съображения настоящата инстанция споделя.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от правна страна, че заключението на районния съд, че подсъдимият С. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1 вр., ал. 1 НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.

В съответствие с материалния закон, СРС правилно е изяснил от обективна страна, че подсъдимият С. на 06.03.2023г., около 09:00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост 1 А“, на паркинг, находящ се зад блок № 555, се заканил с убийство на И.Л.С., която седяла на шофьорското 4 място на автомобил „Фолксваген Тигуан“, ДК № ****, паркиран на паркинга, като крещял „Ще те убия, заслужаваш съдбата на леля ти“ и й нанасял удари с ръце по главата и тялото и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК.

В конкретния случай става въпрос за закана с израз, който по същество представлява такива за лишаване от живот на свидетеля, като същите са били възприети от последния.

Елемент от изпълнителното деяние е не само използването на изрази насочени към свидетелката С., но и действията на същия, като използвайки изразни средства, подсъдимият С. е упражнил физическо насилие – нанесъл е удари по главата и тялото на свидетелката С., което утвърждава по недвусмислен начин заканата спрямо последната за лишаване от живот.