Решение № 2570 от 03.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2570 гр. Бургас, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120104366 по описа за 2024 година

С исковата молба се иска ОСЪЖДАНЕ НА „КАМЕКС КОМЕРС” ЕООД, да заплати на М. Й. А., ЕГН **********: сумата от 1813.37 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024г. -31.05.2024г., ведно със законна лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на дълга, по сключения между страните Трудов договор № 37/15.11.2021 г.;Претендират се разноски.

Твърди се, че ищеца бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, съгласно Трудов договор № 37/15.11.2021 г. по описа на ответното дружество.

Назначен е на длъжността „***“ при месечно трудово възнаграждение в размер на 1222.70 лв., платимо в срок до 25 число на месеца, следващ отработения.

За целия период на действие на трудовия договор ищецът е възложената му от работодателя работа, но работодателят не е изпълнил точно задължението си за заплащане на дължимото на работника- ищец трудово възнаграждение. За м. май, 2024г. работодателят не е изплатил на ищеца - работник договореното месечно трудово възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба.Оспорва се претенцията. Представят се доказателства.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, чрез процесуален представител моли предявеният иск да бъде 1 отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че на 15.11.20213 г. между ищеца и ответника бил сключен Трудов договор № 37/15.11.2021 г.

По делото са изискани справки от ТПНОИ - Бургас и ТДНАП - Бургас относно наличните в масивите им данни, касаещи трудовото правоотношение между страните.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено, че за процесния период от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „***“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1813.37 лева, платимо до 25-то число на следващия месец.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. Г. служител на ответното дружество, който също води дело срещу него с идентичен предмет. От показанията на свидетеля се установява, че в процесния период от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. той е работел като водач на МПС за ответното дружество - превозвал е товари и работници от и до обекти, обслужвани от ответното дружество, като почти всеки ден е виждал, че ищцата полага труд в офиса на дружеството..Ищцата е изслушана по реда на чл.176 от ГПК, като се установи механизма на изплащане на заплатите и автора на нарежданията им. По делото остават недоказани твърденията на ответното дружество, че дължимото в полза на ищцата трудово възнаграждение за месец май 2024 г. и е било заплатено в брой. Поради това следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцата дължимото трудово възнаграждение за исковия период.

По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск в претендирания размер, поради което същият следва да бъде изцяло уважен.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 500 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

2

На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 50 лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, от чието внасяне ищецът е бил освободен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от управителя В. Д. К., да заплати на М. Й. А., ЕГН **********: сумата от 1813.37 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024г. -31.05.2024г., ведно със законна лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на дълга, по сключения между страните Трудов договор № 37/15.11.2021 г., както и сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3