Решение № 99 от 31.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Велико Търново, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000014 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 111/29.09.2023 година по т. д. № 102/2022 година на Окръжен съд Русе „В.Ц.-2014“ ЕООД, ЕИК 203310718 е осъдено да заплати на „ФЗ В. К.“ ООД, ЕИК 103865626 сумата 69 275.36 лева – неплатена цена за доставка на комбиниран фураж, както следва: 6 850.88 лева – дължима сума по Фактура № **********/21.04.2021 година на стойност 17 262.24 лева, от които частично погасени общо 10 411.36 лева; 17 318.16 лева – дължима сума по Фактура № 8000038312/29.04.2021 година; 17 572.32 лева – дължима сума по Фактура № **********/10.05.2021 година; 17 246.64 лева – дължима сума по Фактура № 8000038480/21.05.2021 година; 10 287.36 лева – дължима сума по Фактура № 8000038585/3.06.2021 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 4.03.2020 година, до окончателното изплащане; сумата 5 768.19 лева – обезщетение за забава върху стойността на всяка една от просрочените фактури за периода от деня, следващ датата на падежа, до 22.03.2022 година; сумата 6 198.14 лева – разноски в производството.

С посоченото решение е отхвърлен предявения от „ФЗ В. К.“ ООД, ЕИК 103865626 срещу „В.Ц.-2014“ ЕООД, ЕИК 203310718 и „КФС“ ЕООД, ЕИК 205124961 иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите за обявяване за относително недействителна спрямо „ФЗ В. К.“ ООД на извършена продажба на следните 1 недвижими имоти: 1). поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. Кошов, община Иваново, област Русе, местност „Ломски места“, с площ 21 949 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за животновъден комплекс, категория на земята III, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, заедно със сградите, които попадат върху имота: 1. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 12 кв. м, брой етажи 1, предназначение: сграда за водоснабдяване и/или канализация; 2. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 19 кв. м, брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда; 3. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 9 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 4. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 260 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 5. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 380 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 6. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 750 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 7. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 462 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 8. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 258 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 2) сгради, построени в имот държавна собственост, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** в с. Кошов, област Русе, местност „Ломски места“, с площ 6 502 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория на земята III, съседи: ***, ***, ***, а именно: 2.1. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 42 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 2.2. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 605 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 2.3. сграда с идентификатор ***, със застроена площ 725 кв. м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, подробно описани в нотариален акт за покупко-продажба № 8, том I, рег. № 97, дело № 5/2021 година на помощник-нотариус И. Х. по заместване при нотариус Р. Л., с рег. № 625, с район на действие – Районен съд Русе, като неоснователен.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Д. – пълномощник на „ФЗ В. К.“ ООД, против Решение № 111/29.09.2023 година по т. д. № 102/2022 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Във въззивната жалба се излагат съображения, че с доклада по делото първостепенният съд не е определил прецизно правната квалификация на предявения иск – посочил е, че предмет на спора е иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, но не е конкретизирал дали се касае за такъв по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите или по чл. 135, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Двете хипотези се различават значително. Съставът на Окръжен съд Русе не е указал на дружеството-ищец кои факти подлежат на установяване от него, което е рефлектирало върху 2 правото му на защита. Едва в обжалваното решение е посочено, че правната квалификация на иска е чл. 135, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Изтъкват се подробни аргументи за неправилно определяне на правната квалификация на иска от първостепенния съд. Касае се за претенция по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – задълженията на „В.Ц.-2014“ ЕООД към „ФЗ В. К.“ ООД са възникнали преди атакуваната сделка; към датата на нейното сключване управител и едноличен собственик на капитала на „В.Ц.-2014“ ЕООД е Д. Д. С., а управител и едноличен собственик на капитала на „КФС“ ООД е неговата майка – Г. И. С.; последната не само е знаела за финансовото състояние на „В.Ц.-2014“ ЕООД, но е и съдействала за извършване на фиктивната сделка. Дори да се приеме, че претенцията е с правно основание чл. 135, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, по делото са събрани доказателства за наличието на предпоставките за нейното уважаване. Обосновава се допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение с недопускането на съдебна експертиза, поискана своевременно, за пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на атакувания договор. Сочи се, че наличието на цел за увреждане на кредиторите като елемент от състава на чл. 135, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, е установено чрез преки и косвени доказателства, необорени в хода на производството.

Направено е искане да се отмени Решение № 111/29.09.2023 година по т. д. № 102/2022 година на Окръжен съд Русе в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявения иск; в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „КФС“ ООД, с който я оспорва.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „В.Ц.-2014“ ЕООД.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не са се явили представители на дружествата-ответници и не са изразили становище по жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по т. д. № 102/2022 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от „ФЗ В. К.“ ООД, представлявано от адвокат Н. П., против „В.Ц.2014“ ЕООД, „КФС“ ООД искове с посочени правни основания чл. 79 и чл. 86; чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че между „ФЗ В. К.“ ООД и „В.Ц.-2014“ ЕООД са налице трайни търговски отношения във връзка с доставка на комбиниран фураж през периода 2017 – 2021 година. Още през 2020 година „В.Ц.-2014“ ЕООД започнало да забавя плащанията, макар впоследствие задълженията да са погасявани.

3

Към 1.01.2021 година общият размер на неплатените задължения на „В.Ц.-2014“ ЕООД е 122 510.60 лева. До 3.06.2021 година са извършвани и други доставки. Натрупаните задължения и тези във връзка с новите доставки са погасявани със забава. Цитира се чл.

303а, ал. 3 от Търговския закон. Към момента на депозиране не исковата молба задълженията на „В.Ц.-2014“ ЕООД са в размер на 69 275.36 лева, натрупани по фактури, изброени в исковата молба. Поради непогасяване на задълженията на датата на падежа за всяка една от фактурите ответникът „В.Ц.-2014“ ЕООД дължи и лихва за забава в общ размер на 5 678.19 лева.

При направена справка в имотния регистър към Агенцията по вписванията е установено, че на 15.01.2021 година „В.Ц.-2014“ ЕООД, представлявано от своя управител и едноличен собственик на капитала Д. Д. С., се е разпоредило с недвижими имоти, подробно описани в исковата молба и в нотариален акт за покупко-продажба № 8, том I, рег. № 97, дело № 5/2021 година на помощник-нотариус И. Х. по заместване при нотариус Р. Л., с рег.

№ 625, с район на действие – Районен съд Русе, в който е обективирана сделката. Договорът е сключен след изпадането на длъжника в забава за погасяване на своите задължения, поради което е налице увреждане на кредитора. Излагат се подробни съображения за наличие на знание за увреждане от страна на дружеството-длъжник. Разпоредителната сделка не предхожда по време възникването на задълженията. Имотите са прехвърлени на дружество, което е собственост на майката на управителя на „В.Ц.-2014“ ЕООД – Г. И. С.. Налице е презумпцията, регламентирана с чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Уговореният начин на плащане на цената по сделката, прехвърлянето на дружествените дялове от Д. (Д.) Д. С. от капитала на „В.Ц.-2014“ ЕООД, вписано по партидата на дружеството на 30.12.2021 година, заличаването му като управител свидетелстват не само за знанието за увреждане, но и за намерението за увреждане от страна на длъжника.

Извършената продажба е относително недействителна спрямо „ФЗ В. К.“ ООД.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „В.Ц.-2014“ ЕООД да заплати на „ФЗ В. К.“ ООД общо сумата 69 275.36 лева, дължима по фактурите, изброени в исковата молба; 5 678.19 лева – лихва за забава за периода, следващ датата на падежа на всяка една от фактурите; законна лихва върху главницата по всяка от фактурите от деня на депозиране на исковата молба; да обяви за относително недействителна спрямо „ФЗ В. К.“ ООД сделката, удостоверена с нотариален акт за покупко-продажба № 8, том I, рег. № 97, дело № 5/2021 година на помощник-нотариус И. Х. по заместване при нотариус Р.

Л., с рег. № 625, с район на действие – Районен съд Русе; в полза на дружеството-ищец да се присъдят сторените в производството разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „КФС“ ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на иска по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Ответникът „В.Ц.-2014“ ЕООД, призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.

Постъпила е допълнителна искова молба от „ФЗ В. К.“ ООД, в която се изтъква, 4 че от значение за основателността на иса по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е наличието на изискуеми задължения на длъжника към момента на увреждащата сделка; дори да се приеме, че вземането на „ФЗ В. К.“ ООД е възникнало след сключване на договора, безспорно е налице и намерение за увреждане; кредиторът разполага с избор срещу кое имущество на длъжника да насочи изпълнението (чл. 133 от Закона за задълженията и договорите).

Не са депозирани отговори на допълнителната искова молба.

В съдебно заседание пред първостепенния съд не са се явили представители на дружествата-ответници и не са изразили становище по иска по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 111/29.09.2023 година по т. д. № 102/2022 година на Окръжен съд Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

С иска по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е уредено потестативно право в полза на кредитора да иска да се обявят за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Материалноправно легитимиран да предяви иска е кредитор с действително вземане, което не е удовлетворено. Вземането може да не е изискуемо и ликвидно. При обективно съединяване на иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите с осъдителен иск за вземане на кредитора, както е в случая, предмет на делото не е само потестативното право на кредитора да се обявят за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, но и правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор. Признаването или отричането на вземането рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качеството на кредитор с правата по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.