Решение № 6201 от 13.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6201 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Т. Б. С. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100503416 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби подадени от:

1.С. С. С. срещу решение № 20179810/11.09.2021г. постановено по гр.д. № 20406/2019г.. по описа на Софийски районен съд, 118 състав в частта, с което са отхвърлен предявениs от нея срещу С.О. осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата над 5000,00 лв. до претендирания размер от 20 000,00 лв.обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от травматично увреждане – счупване на лъчевата кост на лявата ръка, вследствие на подхлъзване на непочистено от сняг и лед пътно платно /тротоар/ на ул. Николай Хайтов в гр. София на 18.12.2018г.

В жалбата се твърди, че с решението първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, както и наличие на всички кумулативни предпоставки обуславящи отговорността на ответника, но неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на съответния и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че районният съд не е обсъдил представената в хода на производството епикриза от трета операция на ръката на ищеца, включително и обясненията на вещото лице по повод същата, които установяват че дълъг период след инцидента липсва възстановяване на счупената ръка и продължителност на 1 търпените болки и страдания.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което се уважи изцяло иска в предявения му размер и с което би се присъдило съответно на претърпените вреди обезщетение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С.О. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва наведените пороци на решението във въззивната жалба, счита, че същото е постановено при правилно приложение на материални и процесуалния закон, при условие, че съдът счете, че е налице основание за ангажиране на отговорността на С.О.. Посочва, че от събраните по делото доказателства не се установява фактическият състав по чл.49 от ЗЗД и исковете са неоснователни. Претендира разноски.

2. С.О. срещу решение № 20179810/11.09.2021г. постановено по гр.д. № 20406/2019г.. по описа на Софийски районен съд, 118 състав в частта, което са уважени кумулативно обективно съединени осъдителни искове от С. С. С. с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД за сумите от 1963,48 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 5000,00 лв.обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от травматично увреждане – счупване на лъчевата кост на лявата ръка, вследствие на подхлъзване на непочистено от сняг и лед пътно платно /тротоар/ на ул. Николай Хайтов в гр. София, на 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 5000,00 лв. считано от 18.12.2018г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено при неправилна преценка на доказателствата и неправилно установена фактическа обстановка и правни изводи. Сочи, че по делото не е изяснен нито механизма на причиняване на увреждането, а още по-малко причинна връзка с поведението на ответника.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. С. С. в срока по чл.263 ал.1 ГПК отговор. не депозира писмен

Третото лице помагач на страната на въззивника-ответник –„У.С.Б.“ ЕООД /в предишно наименование „Е.С.С.Б.“ЕООД/ не изразява становище по спора.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

При извършената проверка по реда на чл.269 предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269 предл.2 от ГПК.

Решение № 20179810/11.09.2021г. постановено по гр.д. № 20406/2019г.. по описа на Софийски районен съд, 118 състав в частта, с което е отхвърлен предявения от С.О. обратен иск срещу –„У.С.Б.“ ЕООД за разликата над 5000,00 лв. до 20 000,00 лв., като необжалвано от страните, е влязло в законна сила и не е предмет на въззивното производство.

Досежно правилността решение № 20179810/11.09.2021г. постановено по гр.д. № 20406/2019г.. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, в обжалваната му част, съдът намира поддържаните с въззивната жалба на въззивника-ищец доводи за основателни, съответно поддържаните от въззивника-ответветник – неоснователни, по следните мотиви:

Предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, доколкото се твърди причиняване на неимуществени и имуществени вреди от виновното противоправно деяние на служители при ответната община, изразяващо се в тяхното бездействие, които не са изпълнили задълженията си за почистване на тротоарните площи и осигуряване на безопасно преминаване по тях на пешеходците. /Постановление № 4/30.10.1975г. на Пленума на ВС, определение 388/30.03.2011г. по гр.д. 1533/2010г. на ВКС, решение № 262/11.05.2010г. по гр.д. 1155/2009г. на ВКС и др. /.

За да възникне притезателното право на увредения срещу С.О. за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, съответно за да бъде ангажирана гаранционнообезпечителната отговорност на ответника, е необходимо при пълно и главно доказване ищеца да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работи вреди в правната сфера на ищеца, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.

За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които при умисъл или непредпазливост, е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при неизпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се 3 изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС. Юридическото лице носи гаранционно-обезпечителна отговорност, като не може да се експулпира от същата с възражението, че не е установено конкретното физическо лице извършило/допуснало противоправното действие/бездействие.

Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическият състав по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговоростта на ответника за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на травматично увреждане причинено на ищеца от подхлъзване и падане на непочистено от сняг и лед пътно платно в гр. София, които мотиви настоящият състав споделя и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях, като във връзка с направените оплаквания във въззивните жалби, следва да се добави следното:

Несъмнено разпоредбата на чл.235 вр. чл.12 от ГПК задължава съдът при изграждане на фактическите и правни изводи, да съобрази всички доказателства по делото – по отделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, като неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение.

Един от спорните въпроси между страните, във връзка, с който въззивникът-ответник е навел подробни доводи във въззивната жалба, е обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент.

При самостоятелна преценка, извършена от въззивния съд на всички събрани доказателства по делото – по отделно и тяхната съвкупност /свидетелски показания, медицинската документация за извършени прегледи и манипулация на ищеца;заключение по СМЕ/, несъмнено се установява следната фактическа обстановка: на 18.12.2018г. около 18,15-18,30ч. при движението си по тротоара на ул. Николай Хайтов в гр. София кв. Изгрев, и на около 50 метра от кръстовището ул. Жолио Кюри, поради непочистен сняг и лед, ищеца С. С. С. се подхлъзва и пада, като забива лявата си ръка в леда. След като свидетеля И. успява да я изправи почуствала силна болка в лявата ръка, а след медицински преглед извършен непосредствено след инцидента се установява разместено счупванена лъчевата кост на типично място на лявата ръка.; поради вида на счупването кръвното наместване е свързано с оперативна интервенция и поставяне на импланти, което е извършено още на 19.12.2018г., проведен е и втори етап от лечението – допълнително оперативно лечение по премахване на имплантите, както и два курса на физиотерахия и рехабилитация, а след подаване на исковата молба и поради продължаващи болки и невъзможност за ефективно движение и използване на лявата ръка и констатирано артрозно изменение на ставата и един незарастнал костен фрагмент е извършена трета операция на 04.08.2020г.

Тук е необходимо да се има предвид, че „пълното доказване може да бъде 4 осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните дават указание за основния факт само косвено, като установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК“, както изрично е синтезирано и обобщена непротиворечивата съдебна практика в решение № 86/20.04.2022г. по гр.д. № 4148/2021г. IV г. о на ВКС.

Освен това „възможно е осъщественият факт да не е оставил следа или да не може да бъде намерен носител на тази следа, годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт /решение № 75/ 13.04.2021 г. по гр.д.№ 2206/ 2020 г., ІV г.о./. - пределение № 50128 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3247/2022 г., IV г. о., ГК.

В настоящият случай, на още по -силно основание, следва да се приеме, че гореописаната фактическа обстановка е доказана пълно и главно, тъй като освен непротиворечивата система от косвени доказателства, са събрани и преки такива – показанията на свидетеля И.. Ответникът възрзаява срещу доказателствената стойност на показанията на разпитания свидетел, с обстоятелството, че е приятелка на ищеца. Горният факт, неоспорен от ищеца и заявен и от свидетеля – познават се от 10-15 годни и имат приятелски отношение, съответно в деня на процесния инцидент са били заедно и са отивали към мястото на среща на общо приятелско събиране. Посоченото обаче не дискредитира показанията на свидетеля, напротив преценени по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски логични, обективни – тъй като са изградени на преките възприятия и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, както и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране.