Решение № 886 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330102735 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Ш. Я. С., ЕГН: **********, Адрес: ****************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 1 473,21 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 06.07.2018 г. до 26.09.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 274,87 лв., дължима за периода от 06.07.2018г. до 31.08.2023 г., за направени по производството разноски, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 10.10.2023 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 14753/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.

Сочи се, че в процесния имот за процесния период нямало поставено измервателно устройството и предоставените ВиК услуги били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги, тъй като е вещен ползвател на имота и че е начислявано количество вода по 10 кубика за двама обитатели при условията на липсващо измервателно устройство.

1

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника счита исковата молба за неоснователна. Оспорва качеството на потребител на ответника, връзката на ответника с водоснабдения имот, както и наличието на облигационно правоотношение между страните.

Излага твърдения, че не се доказва реалното доставяне на водата и нейното начисляването като количество, поради което претенцията не е доказана по основание и размер. Възразява се, че начисленото количество се отнася до двама обитатели. Излага се становище, че ищецът не е издавал ежемесечни фактури, понеже всички фактури за процесния период са издадени на 26.09.2023 г.

Отправено е възражение за погасени по давност вземания за главница и мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 10.10.2020 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, като установи, че процесният имот е водоснабден и ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик или ползвател на имота; доставянето на ВиК услуги от ищеца в процесния имот и за процесния период в твърдяното количество; размера и настъпване падежа на главницата; че отчетът е извършен при условията на липсващо измервателно устройство, в това число възникването на предпоставки и спазване на законовите изисквания за неговото извършване и съответствие с Общите условия; че имотът се ползва от двама обитатели, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. Ищецът доказва факти на спиране и прекъсване на погасителната давност за вземанията. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Ищецът има правен интерес от подаване на исковата молба поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът за процесния период е бил потребител на ВиК услуги. Това се установява от приложената по делото писмена справка чрез отдалечен достъп до данни за 2 физическо лице, издадена от Служба по вписванията – Пловдив към Агенцията по вписванията на основание чл. 44, ал. 2, изр. 1 от Правилника по вписванията. Изложената справка съгласно чл. 44, ал. 1 от ПВ се състои в издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване по книгите или от партидата на лицата в съответната служба по вписванията.

Съгласно чл. 45, буква „а“ във връзка с чл. 47, ал. 1 от ПВ удостоверението се отнася за определено лице – в случая ответника, и в същото се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма. Съдът няма основание да не кредитира приложената справка като достоверна и доказваща собствеността на имота в лицето на ответника. Според справката ответникът в периода от 29.09.2017 г. до 13.06.2023 г. е била вещен ползвател, а в периода след 13.06.2023 г. същата е била собственик на идеални части от имота (6/10 ид.ч.). Последователността на удостоверяванията във времето допринася за извода, че именно ответникът в един период е бил вещен ползвател, а в друг е бил собственик на процесния имот и следователно има качеството на потребител на ВиК услуги.

Възраженията на особения представител на ответника във връзка с липсата на качеството потребител съдът намира за неоснователни. В карнетите наистина е посочено името на друго лице – П. И. С., но същият се установява, че е другият вещен ползвател съгласно справката от СВ – Пловдив. Впоследствие съгласно изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза става ясно, че партидата за имота на основание чл. 60 от ОУ на ВиК е била прехвърлена на ответницата по служебен път след получени данни за собственост на водоснабдения имот от ответника.

Заключението на вещото лице съдът намира за компетентно изготвено, неоспорено от страните, поради което му дава вяра за фактите и обстоятелствата, които са предоставени от вещото лице.

Начинът на начисляване на водата се установява от приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Свид. М. Д. К., разпитана по инициатива на ищеца, е била ********* при ищеца за част от процесния период – а именно за периода от юли 2018 г. до юни 2019 г. Същата дава сведения за това, че в процесния имот не е имало водомер, начислявало се е по тафирата и са живеели двама души съгласно удостоверенията от свидетеля в карнетата на л. 6 от делото. За юли 2018 г. и от февруари 2019 г. до май 2019 г. в карнетата има подписи на лице, което е отворило вратата на инкасатора, за да запише показанията, поради което в тази си част съдът ги цени като признание на факти. Установява се от показанията на свидетеля, че за времето, за което свидетелката е била инкасатор, в имота не е монтирано устройство.

Във втория абзац от свидетелските показания на свид. К., изложени в последния протокол от открито съдебно заседание, са посочени факти, за които същата говори, че са се случили по принцип, тя няма преки впечатления за процесния имот и фактите по делото, поради което за тези факти, изложени във втория абзац от нейните показания, съдът не им дава вяра. Същите не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Размерът на задълженията се доказа по делото, като съдът кредитира в тази част заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и изводите му по първите няколко въпроса.

Следователно съдът приема, че ищецът е предоставил ВиК услуги в процесния имот за процесния период, които са правилно изчислени по 3 размер, количество и период съгласно изложеното в исковата молба на ищеца.

Настъпил е падежът на задълженията за главницата съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца, а именно след изтичането на 30 дни от датата на фактурата.

След като е налице главно задължение, което е парично, съдът намира, че за същото се дължи законна лихва за забава. Нейният размер се установява от заключението на вещото лице.

Ответникът с отговора на исковата молба е отправил възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът следва да се произнесе.

Вземанията на ищеца за главница и за мораторна лихва представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД и в тази връзка се погасяват с тригодишна погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. по описа на ВКС, ОСГТК „вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност“. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 10.10.2023 г., поради което вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 09.10.2020 г. са погасени по давност. За останалата част от вземанията от 10.10.2020 г. до 26.09.2023 г. за главница и от 10.10.2020 г. до 31.08.2023 г. за мораторна лихва претенцията следва да бъде уважена за размера, посочен от вещото лице – 878,64 лв. за главница и 86,53 лв. за мораторна лихва, а за горницата на двете вземания до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена, понеже вземанията са погасени по давност.

Изложеното води до извода, че искът за главница и мораторна лихва е частично основателен.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищецът съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 108,93 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства, 423,66 лв. за депозит за особен представител на ответника, 300 лв. за депозит за съдебносчетоводна експертиза и 30 лв. за призоваване на свидетел. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по двете производства.

Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство по заповедното производство юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 26 от НЗПП, а за исковото производство – в размер на 150 лв. съгласно чл. 25, ал.

1 от НЗПП.

Следователно в тежест на ответника следва да се възложат разноски в 4 общ размер на 586,69 лв. съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът няма право на разноски, понеже същият се представлява от особен представител, назначен от съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ш. Я. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****************, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , ул. Шести септември № 250, главница в размер на 878,64 лв., представляваща стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.10.2020 г. до 26.09.2023 г., за обект, находящ се в гр.