Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1941 от 24.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15604/2023
Вид
Решение № 1941
Подписан
24.04.2024
В сила
28.05.2024
Състав
АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "Б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1941 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря Николета Н. Венкова като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110215604 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Г. Е., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. П, ул.

“М С” № , срещу наказателно постановление № 23-4332-019995/11.09.2023г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “Б” ЗДвП. За същите на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП - за нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “Б” ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган и в нарушение на чл. 183, ал.2, т.11 и чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗдвП и чл.

57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е налице твърдяното административно нарушение, не са налице и законовите изисквания за съдържанието на наказателното постановление.

Поддържа, че не са взети предвид при издаването на наказателното постановление и разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, тъй като наложеното наказание е във висок размер.

Прави се искане НП да бъде отменено, алтернативно наложените административни наказания да бъдат намалени до законовия минимум.

За проведеното на 25.03.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят се явява лично и с адв. З. от АК Перник. Въззиваемата страна не изпраща представител, като по делото са постъпили писмени бележки /л. 58 от делото/.

В даване ход на съдебните прения адв. З. излага подробни съображения за незаконосъобразността на актуваното НП. Споделя доводи за нарушение на изискването на разпоредбата на чл. 40, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Сочи неправилно отразена фактическа 1 обстановка в наказателното постановление и несъответствие на посоченото правно основание за извършено нарушение и словесното изписване на същото в НП. Моли атакуваното НП да бъде отменено. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.

38 от ЗАдв.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 15.03.2023г. около 08.00 часа в гр. София, по бул. “Александър Малинов”, жалбоподателят Б. Г. Е., ЕГН: ********** управлявал лек автомобил “Фолксваген голф” с ДК № , собственост на Е Д Г.а. Същият автомобил се движел с посока на движение от бул.

“Цариградско шосе” към ул. “Анна Ахматова”, като спрял в средната лента в посока на движението на червен светофар срещу блок 1, като пред лекия му автомобил се намирали още няколко автомобила. Зад процесния лек автомобил “Фолксваген голф” с ДК № бил спрял лек автомобил “Шкода Фабия” с ДК № , управляван от М., ЕГН: **********, който също спрял на подаден червен сигнал на светофарната уредба. Пътното платно било сухо и без неравности, намирайки се под наклон назад.

Изчаквайки да светне зелен сигнал на светофарната уредба, за да потеглят спрелите автомобили, водачът на л.а. “Фолксваген голф” с рег. № дал на заден ход и въпреки че свидетелката Т натискала клаксона на управлявания от нея лек автомобил, за да даде знак на намиращия се пред нея водач на процесния л.а. “Фолксваген голф” да спре автомобила от движение, за да не я удари, същият не спрял. Свидетелката Т в този момент успяла да даде на заден ход нейния автомобил, но същото било на много малко разстояние, тъй като разстоянието между управлявания от нея лек автомобил и намиращия се отзад такъв било много малко. Свидетелката Танчева отново продължавала да натиска клаксона на управлявания лек автомобил, но водачът Е. не спрял л.а. “Фолксваген голф”, който продължавал да се движи на заден ход и реализирал ПТП с лекия автомобил “Шкода Фабия”, като го ударил и му нанесъл материални щети - по предната броня на л.а. “Шкода Фабия” с рег. № .

След реализираното ПТП водачите на двата леки автомобили слезли от колите си и установили нанесените материални щети. Б. Е. твърдял, че не е реализирал ПТП - то, тъй като бил на първа скорост и няма как управлявания от него лек автомобил да е дал назад.

Свидетелката Т твърдяла, че вината за настъпилото ПТП е именно на Е., тъй като дал на заден ход без да съобрази, че има спрени автомобили зад него. Между тях двамата възникнал спор на кого е вината за настъпването на ПТП-то. Свидетелката Т се обадила на тел. 112, при което помолила да се изпрати екип на КАТ. Служителят на Национална система 112, който разговарял с нея й дал указания да преместят леките автомобили от мястото на местопроизшествието, тъй като пречели на движението и да изчакат екип на СДВР ОПП. Свидетелката Т съобщила на Е., че са й казали от тел. 112 да преместят автомобилите от средната лента на движение по булеварда, за да не пречат на движението и да не стават предпоставка за реализирането на други ПТП-та. Е. се съгласил да отбият и да изчакат служители на КАТ. Свидетелката Т тръгнала да отбива вдясно на платното, Е. също тръгнал да отбива вдясно, но след това продължил направо и напуснал мястото на местопроизшествието.

Междувременно по подадения до тел. 112 сигнал относно настъпилото ПТП на място бил изпратен екип на ОПП СДВР, които извършили оглед на местопроизшествието, снели 2 обяснения от находящ се на място очевидец и изготвили протокол за ПТП № 1874761/15.03.2023г., в който описали констатираните по лек автомобил “Шкода Фабия” с ДК № материални щети.

Изискана била справка от Централна база КАТ, въз основа на която била установена собствеността върху лек автомобил “Фолксваген голф” с ДК № . Е Д Г.а - собственика на л . а . “Фолксваген голф”, била призована в ОПП СДВР, и на 12.04.2023г. декларирала писмено, че на 15.03.2023г. автомобилът бил управляван от Б. Г. Е., ЕГН: **********.

Тогава свид. С Г., на длъжност младши автоконтрольор при ОПП СДВР, снел писмени обяснения и от Е. относно ПТП. Свидетелят Й., на длъжност младши автоконтрольор при СДВР ОПП съставил АУАН № 201435/17.05.2023г. срещу Е. в отсъствието на същия и в присъствието на двама свидетели по съставянето на АУАН, въз основа материалите по преписката. В АУАН -а били описани времето, мястото и обстоятелствата относно констатираните нарушения. Квалифицирал ги съобразно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “б” от ЗДвП. Било отбелязано, че АУАН се съставя въз основа на сведение на св. Танчева на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН. На жалбоподателя изготвения АУАН бил връчен на дата 10.06.2023г., като същият посочил, че има възражения по отношение на изготвения АУАН след запознаване с неговото съдържание, без да уточнява точно какви. Подписал АУАН и екземпляр от същия му бил надлежно връчен.

Въз основа съставения АУАН Началникът Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното наказателно постановление, в което квалифицирал осъществените от Е. нарушения като такива по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “б” ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “б” ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Й К, С Д и М Т, и писмени - писмени декларации от Е Д Г.а и М.; докладна записка до Началника на ОПП СДВР; докладна записка до Началник 02 Сектор ОПП СДВР; протокол за ПТП № 1874761/15.03.2023г.; скица на ПТП - то към процесния протокол за ПТП; сведение от Б. Г. Е. от 12.04.2023г.; съпроводително писмо относно връчване на екземпляр от НП; справка-картон на Б. Г. Е.; заповед № 8121к-13312/23.10.2019г.; заповед № 513з-10527/02.12.2022г., заповед 8121з1632/02.12.2021г.; акт за встъпване в длъжност; съпроводителни писма до Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Перник и до Началник на ОПП СДВР; справка от Национална система 112, ведно с компактдиск, както и всички други писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Показанията на свид. К, които съдът кредитира като обективни и логични, са информативни относно съставянето на процесния АУАН и изпълнението на процедурата по връчването му на жалбоподателя. Компетентността му за това следва от заповед № 513з10527/02.12.2022г. и заповед 8121з-1632/02.12.2021г.. От същата заповед и от заповед рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021г. следва и компетентността на наказващия орган по издаване на НП. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно наведеното възражение от жалбоподателя за липса на компетентност на лицата, издали процесните НП и АУАН.

Времето, мястото и участниците в настъпилото ПТП, както и фактът, че водач на лек автомобил “Фолксваген голф” с ДК № бил жалбоподателят Е., се установяват посредством показанията на свид. Т и приобщените писмени доказателства - писмени сведения и протокол за ПТП № 1874761/15.03.2023г.; скица на ПТП - то към процесния протокол за ПТП. Въз основа последния се изясняват и причинените в резултат от ПТП на лек автомобил “Шкода Фабия” с ДК № материални щети. Що се отнася до механизма на 3 настъпване на ПТП обаче, съдът намира, че е изяснен, доколкото в материалите по делото се сочи, че е било реализирано именно при движение на заден ход от страна на Е..

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в изискуемата от закона писмена форма, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и от компетентни органи.

Същевременно обаче настоящият съдебен състав констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на НП. Същите са, както следва:

На първо място, нарушение се констатира в процедурата по съставяне на процесния АУАН, доколкото не са били налице основанията за съставянето му в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото от изготвената от свид. Василев докладна записка е видно, че изобщо не е осъществил контакт с жалбоподателя. А дори и последният факт да се приеме за установен, опитът за провеждане на телефонен разговор не е дерогирал задължението на актосъставителя да изпрати покана за съставяне на АУАН на известния адрес, с оглед предоставяне възможност на лицето да се яви лично и да се запознае със съдържанието на АУАН при изготвянето му, респективно да направи евентуални възражения към този момент.

Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му, актосъставителят го е лишил от право на защита в този етап от производството, което според настоящия съдебен състав е довело до цялостното опорочаване на последното /в този смисъл решение № 389/12.06.2014 г. на АССГ по адм.д. № 12042/2013 г./. С оглед невъзможността нарушението да бъде санирано, издаденото НП подлежи на отмяна на това самостоятелно основание.

На следващо място, от доказателствата по делото се изясни, че Е. е напуснал местопроизшествието след реализиране на ПТП, след като е спрял, за да провери какви са последиците от произшествието, респективно е изразил несъгласие за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, а именно не се е съгласил с твърденията на св. Танчева, че е негова вината за настъпването на ПТП, тъй като е придвижвал на заден ход управлявания от него лек автомобил. Същевременно в частта досежно нарушението, цифрово квалифицирано съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП, в АУАН и НП се сочи , че след настъпване на ПТП водачът спира да установи нанесените щети, но не уведомява и не изчаква компетентините органи на МВР. В този смисъл се констатира противоречие между установените по делото факти и вменените на Е. с АУАН и НП, доколкото от доказателствата се установи категорично, че при комуникация между двамата водачи, респективно съгласие не е било налице по отношение на обстоятелствата, свързани с ПТП-то. При това се налага изводът, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, доколкото не е извършил нарушение с правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП, предвид липсата на съгласие относно обстоятелствата за настъпването на ПТП- то, а такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗДвП, доколкото между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, и те, без да напускат местопроизшествието, следва да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.