Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 393 от 06.08.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 319/2025
Вид
Решение № 393
Подписан
06.08.2025
В сила
13.09.2025
Състав
Динчер Хабиб

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 - 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 - 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 - 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 6 и 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 6 и 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18з, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 60а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Кърджали, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100319 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 226 във връзка с чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Образувано е след отмяната на Решение № 272 от 11.06.2024 г. по гр. д.

№ 2/2023 г. по описа на РС-Кърджали и Решение № 335/25.07.2024 г. по същото дело, с което се допълва диспозитива на Решение № 272 от 11.06.2024 г. по гр. д. № 2/2023 г. по описа на РС-Кърджали с решение № 551 от 28.02.2025 г. по адм. дело № 452/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав поради необоснованост, като е изтъкнато, че същото е постановено без да са събрани относимите доказателства за направения извод, че обжалваното Решение № 6123 от 08.12.2010 г. на ОСЗ, гр. Кърджали е подписано от изискуемия по чл.

60а от ППЗСПЗЗ (Нов – ДВ, бр. 31 от 2003 г. ) състав, не е направен обоснован извод за надлежното връчване на същото и поради нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед обстоятелството, че не е установено дали оспорените с жалбата документи са неистински и грешно е разпределена доказателствената тежест в тази връзка.

Първоначалното производство е образувано по жалба на З. А. А., ЕГН *** от с. ***, чрез адв. Д. А. от АК-Хасковов, против Решение № 6123 от 08.12.2010 г. по преписка по заявление вх. № 4408 от 01.06.1992 г. на Общинска служба по земеделие гр.Кърджали, с което се признава правото на собственост на наследниците на К.А.Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху Нива от 1,500 дка в землището на *** и Нива от 1,500 дка в землището на *** и се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху Нива от 1,500 дка в землището на ***, Нива от 1,500 дка в землището на *** и върху Нива от 1, 1

000 дка в землището на ***.

В жалбата се сочи, че оспореното решение е нищожно, поради незаконен състав на подписалата го комисия, като постановено при липса на заповед за определяне на същата в посочения състав и при твърдения, че то не е подписано от посочените в решението членове. Като основания за нищожност са въведени също липсата на мотиви към решението, както и издаването на същото в противоречие с разпоредбата на чл. 14, ал. 6 и 7 от ЗСПЗЗ.

На следващо място решението се оспорва и като незаконосъобразно и необосновано, при твърдения, че не са посочени конкретните правни основания за издаването му, а по отношение на фактическите такива излага, че същите са неясни и непълни.

Оспорва подписите в решението при твърдения, че не са положени от посочените четирима членове в него. Оспорва автентичността на издаденото удостоверение № 94- 00931(1)/25.05.2009 г. на Директор на дирекция „АСУТ“ и гл. архитект на Община Кърджали, като твърди, че не е подписано от посоченото в него лице, както и съдържанието на същото с довода, че не отговаря на действителното фактическо положение поради.

Изразява несъгласие с т. нар. „анкетиране“, като посочва, че е налице неяснота относно лицата, които са присъствали в същото, както и относно тяхната представителната власт. Оспорва се и представителната власт на наследника, който е присъствал, без да се конкретизира кое е това лице, респ. и какви действия е извършил. Счита, че анкетирането не е извършено на правилното място, като подчертава липсата на доказателства в тази връзка. В тази връзка твърди, че посочените имоти се намират в урбанизираната територия на *** и не попадат в посочената земеделска земя по КВС, а в урбанизирана територия, за която твърди, че има изготвен помощен план, определящ точното местоположение на имотите. Оспорва всички изявления направени от Е.К.Т., без представителна власт, като се твърди, че същият не е заявител.

Счита, че са налице основанията и предпоставките по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху отказаните земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници.

Моли съда да постави решение, с което да прогласи нищожността на Решение № 6123 от 08.12.2010 г. по преписка по заявление вх. № 4408 от 01.06.1992 г. на Общинска служба по земеделие гр. Кърджали, алтернативно, ако съда счете, че е действително, да отмени същото и да признае за възстановено правото на собствеността върху посочените в него земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници, които ответника отказва да възстанови, или да върне преписката на ответника със задължителни указания по приложението на закона..

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен представител поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по заявление с вх. № 4408/01.06.1992 г. от А. К. А., в качеството му на наследник на К. А. К. (Д.), до Поземлена комисия – Кърджали, с което е направено искане за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с. ***. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, жалбоподателят е наследник на К. А. К., починал на 28.02.1968 г.

По делото е приложено копие на реституционната преписка на ОСЗКърджали, образувана по заявление с вх. № 4408/01.06.1992 г. на наследници на К. А. К.. Видно от представената по делото преписка на ОСЗ-Кърджали, с атакуваното в настоящото производство решение на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на К. А. К. е отказано възстановяване правото на собственост върху нива от 1.500 дка и нива от 1.500 дка, и двете в землището на *** като се допълва Решение № 1728/12.10.1998 г. на основание извършено анкетиране от техническа служба при община Кърджали и издадено удостоверение № 94-00-931(1)/25.05.2009 г. и подадена молба с вх. № 1789/22.11.2010 г. Е.К.Т., поради това, че имотите попадат в КВС в землище ***. Също така е отказано възстановяването правото на собственост и върху нива от 1.000 дка в местността ***, поради това, че попада в държавен горски фонд.

Съдът констатира, че представената от ответната ОСЗ - Кърджали преписка не съдържа цитираното Решение № 1728/12.10.1998 г., което е посоченото на стр. 2-ра в част III-та „Отказва да възстанови“ в оспореното Решение № 6123 от 08.12.2010 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници в землището на с. ***, изд. от Общинска служба по земеделие – гр. Кърджали, липсва акт с посочения номер и дата.

Според уводната част от съдържанието на Решение № 6123 от 08.12.2010 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници в землището на с. ***, изд. от Общинска служба по земеделие – гр. Кърджали, то е постановено въз основа на протоколи № 245/09.03.1994 г., каквито протоколи с посочения номер и дата също липсват по преписката.

Видно от съдържанието на оспорвания акт решението е прието на 08.12.2010 г. в състав Началник – Д. Г., зам. началник Д.Т. и членове: А.М. и Т.М..

Към датата на постановяване на решението, разпоредбата на чл. 60а, от ППЗСПЗЗ е действала в следната редакция: "Решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и тези за оземляване на безимотни и малоимотни граждани се подписват от началника 3 на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" служители от службата.“

Процесното решение е постановено именно в такъв състав – началник, и от определените със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" служители от службата.

Жалбоподателят оспорва горепосоченото решение, с твърдението, че не е налице заповед за определяне на състава на подписалата го комисия, респ. че е постановено от незаконен състав, както и че решението не е подписано от посочените в него членове, поради което съдът е открил производство по чл.

193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, за проверка истинността на оспорения от жалбоподателя документ, в частта, относно положените подписи за началник, заместник началник и членове на комисията.

В производството по чл. 193 ГПК се установява, че подписите в документа са положени от посочените в него лица, ето защо съдът приема, че решението, в частта му относно авторството на подписите на членовете на подписалата го комисия е автентично, поради което оспорването следва да бъде признато за недоказано.

Сезиращата съда жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – наследник на адресата - негов внук на оспореното решение на органа по поземлена собственост. По аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК нищожността на административните актове може да се релевира без ограничение във времето, поради което съдът приема, че подадената жалба, касателно искането за прогласяване нищожността на решението е допустима.

Съдът е сезиран и с евентуално искане, в случай, че отхвърли искането за прогласяване нищожността на решението на поземлената комисия, да признае за възстановено правото на собствеността върху посочените в него земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници, които ответника отказва да възстанови, или да върне преписката на ответника със задължителни указания по приложението на закона..

Доколкото решенията на поземлените комисии съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 6 ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция, се съобщават на заявителите по реда на ГПК и подлежат на обжалването пред съответния районен съд в 14-дневен срок от съобщението, то съдебният състав намира, че следва да се произнесе, касателно допустимостта на жалбата в тази й част.

Установи се, че заявител по преписката за възстановяване правото на собственост върху притежаваните от К.А.Д., починал на 28.02.1968 г., е А. К.

А. земи, както и че заявителят е починал на 17.02.2002 г., като е оставил за свои преки наследници М. А. К., Х. А. М., Б. А. К., Р. А. М., З. А. А. и М. А.

А.. Установи се също, че атакуваното Решение № 6123 от 08.12.2010 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници в землището на с. ***, изд. от Общинска служба по земеделие – гр.

Кърджали е връчено на 18.07.2011 г. на Е. К. Б., която не е заявител, нито е пряк наследник на заявителя А. К. А., поради което решението не е съобщено 4 по надлежния ред, за да се приеме, че подадената жалба по настоящото производство е просрочена. След като атакуваното решение не е връчено надлежно на заявителя, респ. на един от неговите преки наследници, а и не е посочено лицето и длъжността на лицето, което е го връчило, то не може да започне да тече срокът за подаване на жалба срещу него. (в този смисъл Решение № 684/25.05.2023 г. на САС по в. гр. д. № 2580/2022 г., Определение № 6502/23.08.2022 г. по адм. д. № 6942/2022 на АдмС – София и Решение № 260662/23.02.2022 г. по гр. д. № 15613/2019 г. на СГС). Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ (ред. преди ДВ, бр. 16/2023 г.), решението на комисията се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Посочената норма следва да се тълкува съвместно с чл. 18ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, който изрично урежда, че решенията по предходните алинеи се съобщават на заявителите по реда на ГПК и подлежат на обжалване пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението. Съгласно трайната практика по прилагането на чл. 18ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ , тази подзаконова норма, в частта си "на заявителите" не е в противоречие с чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ, доколкото производството по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ е особен вид административно такова, което се развива само между заявителя и ОбСЗ.

По делото е представено и решение, обективирано в протокол № 10/24 от 30.06.1992 г. на Поземлена комисия – гр. Кърджали, по силата на което по заявление с вх. № 4408/01.06.1992 от А. К. А., в качеството му на наследник на К. А. К., е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на ***.