Решение № 168 от 15.06.2023, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 163/2023
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 15.07.2024
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. ХАСКОВО, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. П.А
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500163 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение №302/11.11.2022г. по г.д. №842/2022г. на РС Димитровград, с което се отхвърля предявения от Н. П. Б., с ЕГН **********, и Р. Р. М., с ЕГН **********, двамата от ****, против „ЕОС МАТРИКС"ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Витоша, ж.к."Малинова долина", ул."Рачо П.Казанджията" №4-6, иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на „ЕОС Матрикс"ЕООД, че Н. П. Б. и Р. Р. М. не дължат вземанията по изпълнителен лист от 05.12.2011г., издаден по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1688/05.12.2011г. по ч.гр.д.№1975/2011г. на РСДимитровград, въз основа на който е образувано изп.дело №20188750400684 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№875 на КЧСИ с район на действие ОС-Хасково за сумите: 6824,16 лева /шест хиляди осемстотин двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ -главница по Договор за банков кредит от 16.08.2008г., 1678,40 лева /хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и 1 четиридесет стотинки/- просрочена редовна лихва за времето от 05.06.2010г. до 13.11.2011г., 92,13 лева /деветдесет и два лева и тринадесет стотинки/просрочена лихва, съгласно чл.8.1 във връзка с чл.1.2 от Анекс №1/14.10.2009г. за периода от 15.06.2009г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2011г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 176,23 лева /сто седемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност
Недоволен от постановеното решение въззивниците Н. П. Б. и Р. Р. М. чрез адвокат Б. С. подава въззивна жалба с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение.Основната теза и аргумент на жалбоподателите е,че е налице погасителна давност,поради което жалбоподателите не дължат на ЕОС „Матрикс“ вземанията по изпълнителен лист. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважен иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна за неоснователност на жалбата.
Хасковският окръжен съд след преценка на твърденията в жалбата и данните по делото, приема за установено от фактическа страна:
При задължителната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Подадената въззивна жалба е от активно легитимирана страна, засегната от правните последици на постановеното решение.
Пред Районен съд Димитровград е подаден иск с правно на основание чл.439 от ГПК от Н. П. Б. и Р. Р. М. против ЕОС „Матрикс“ЕООД, че не дължат вземанията по изпълнителен лист от 05.12.2011г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1688/05.12.2011г. по ч.гр.д. №1975/2011г. на РС-Димитровград, въз основа на който е образувано изп.дело
№20188750400684 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, както следва: 6824,16 лева -главница по Договор за банков кредит от 16.08.2008г., 1678,40 левапросрочена редовна лихва за времето от 05.06.2010г. до 13.11.2011г., 92,13 лева- просрочена лихва, съгласно чл.8.1 във връзка с чл.1.2 от Анекс №1/14.10.2009г. за периода от 15.06.2009г. до 13.10.2009г., ведно със 2 законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2011г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 176,23 лева, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.
Образуваното изпълнително дело№20188750400684 по описа на ЧСИ Захари Запрянов е предшествано от друго изпълнително дело,образувано по молба от 28.12.2011г. на „Райфайзенбанк България“ЕАД Взискателят „Райфайзенбанк България"ЕАД с договор за цесия от 12.12.2013г. прехвърлил вземанията си към процесните двама длъжници в полза на „ЕОС Матрикс"ООД. С Постановление от
17.02.2014г. ЧСИ Запрянов е конституирал ответника като взискател по изп.дело №20128750400004.
С Постановление от 26.09.2018г. на ЧСИ Запрянов, изпълнителното производство по изп.дело №20128750400004 е прекратено, като са вдигнати наложените по него запори и възбрани.
По молба от 02.11.2018г. „ЕОС Матрикс"ЕООД и въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2011г., издаден по ч.гр.д. №1975/2011г. на РСДимитровград е образувано изп.д.№20188750400684 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№875 и район на действие ОС-Хасково от ЧСИ Запрянов да образува изпълнително дело срещу длъжниците Н. П. Б. и Р. Р. М..
Както правилно е отбелязал районният съд спорния по делото въпрос е погасено ли е поради изтекла давност вземането на кредитора-ответник към длъжниците Б. и М., прекъсната ли е била тази давност в хода на изпълнителното производство по горепосочените две изпълнителни дела и дължат ли ищците на ответника по изп.д.№ 20188750400684 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, сумите визирани в изпълнителен лист от 05.12.2011г. Според жалбоподателите необоснован се явява изводът,че началният момент от който започва да тече давността е 26.06.2015г. с приемането на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Напротив районният съд е съобразил действието на двете постановления и е извел правилния извод за релевантния период на давността, а именно 20.06.2015г.
/отмяна на ППВС №3/18.11.1980г. с приемането на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС / до 20.06.2020г.През този период с образуване на първото изпълнително дело давността е прекъсната и давност не тече до 20.06.20215г.След тази дата също няма изтекла погасителна давност. През 3 този период давността е прекъсвана с молба от 02.11.2018г.,когато взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис,оценка на движими вещи на длъжниците, поради което съвсем правилно е прието от съда че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е неоснователен,тъй като твърдяният факт за настъпила погасителна давност за вземането по изпълнението не се е осъществил.Другият спорен момент въведен с исковата молба и въззивната жалба относно качеството на взискател на „ЕОС Матрикс“ЕООД,който не е разполагаал с право на принудително изпълнение,тъй като в приложението към договора за цесия,сключен между „Райфайзенбанк България“ЕАД като цедент и „ЕОС Матрикс“ЕООД цесионер не фигурират жалбоподателите като длъжници. В тази връзка следва да се отбележи следното.Има образувани две изпълнителни дела първото №4/2012г. с взискател Райфайзенбанк България ЕАД въз основа на изпълнителен лист срещу длъжниците Н. П. Б. и Р. Р. М. ,които солидарно следва да заплатят суми, както следва: 6824,16 лева -главница по Договор за банков кредит от 16.08.2008г., 1678,40 лева- просрочена редовна лихва за времето от 05.06.2010г. до 13.11.2011г., 92,13 лева- просрочена лихва, съгласно чл.8.1 във връзка с чл.1.2 от Анекс №1/14.10.2009г. за периода от 15.06.2009г. до 13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2011г. до изплащане на вземането. Това дело е прекратено на 26.09.2018г. В хода на това изпълнително производство преди прекратяването му е конституиран като взискател „ЕОС матрикс“ЕООД на 06.02.2014г.,по силата на договор за цесия,в приложението към който като длъжник Фигурира Н. П. Б. под №155. След прекратяванетго на това изп. дело е образувано ново вече с конституирания взискател „ЕОС Матрикс ЕООД и въпроса,който се поставя във въззивната жалба разполагал ли е с право на принудително изпълнение при положение,че като доказателство по това изпълнително дело двамата длъжници не фигурират в приложението.Според настоящата инстанция след като конституираният в предходното изп. д.макар и прекратено взискател е представил доказателство, а именно че в приложението към договора за цесия фигурира името на длъжника Н. П. Б. под №155 е основание, което легитимира кредитора в качеството му на взискател по новообразуваното по негова инициатива изп. Д №684/2018г.Следва да се отбележи, че задължението за което отговарят двамата длъжника е единно и неделимо,поради което е било достатъчно 4 посочването на единия длъжник в приложението към договора за цесия за да произведе действие.,което да обоснове правния интерес на „ЕОС Матрикс“ЕООД като взискател по второто изпълнително дело.
Събраните и анализирани доказателства от районният съд са установили фактическа обстановка,обосновала и крайният извод за неоснователност на иска, което от изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение, което следва да бъде потвърдено с допълнително изложените мотиви от настоящата инстанция,като съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №302/11.11.2022г. по г.д. №842/2022г. на Районен съд Димитровград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5