Присъда № 1 от 12.01.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 961/2025
- Вид
- Присъда № 1
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 28.01.2026
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 401, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 196 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 346 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 11 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 133 · Правилник за администрацията в съдилищата
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1 от 12.01.2026 година по НОХД № 961/2025 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 160/2025 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1 658/2025 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Десислава Садова – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, повдига обвинения на Н. К. Д., роден на ********** година в гра д Свиленград, област Хасково, ром, български гражданин, живущ в
******************************************, неженен, без образование, но може да полага подпис, ЕГН **********, осъждан, за това, че на 20.04.2025 година в гра д Любимец, област Хасково, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство (МПС) - товарен автомобил марка „Ивеко” с държавен peгистрационен № ************** от владението на С. Т. Г. от *****************, без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК и за това, че на 20.04.2025 година в град Любимец, област Хасково, отнел чужди движими вещи - сумата в размер на 500 лв. от владението Т. С. Т. от *********************, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник – адвокат Д. Т., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на наказания „Лишаване от свобода” в минималните размери при наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за винов ен в извършването на посочените в ОА деяния, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдими ят изразява съжалението си по отношение на случилото се и искрено се разкайва.
Участващият по делото Заместник Районен прокурор М. К. поддържа обвиненията, така както са предявени с ОА. Изразява становище същите да са безспорно доказани от обективна и субективна страни, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни и субективни признаци на вменените престъпления по възведените правни квалификации, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на подсъдимия. Поради това, 1
Прокурорът пледира за признаването му за виновун и осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 346, ал. 2 от НК и в чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК наказания „Лишаване от свобода”, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, като след редукцията по чл. 58а от НК и след при приложението на чл. 23 от НК, да се определи за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” в размер на не по-малко от 2 години, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим. Предлага разноските за експертизата да се възложат на подсъдимия; компакт дискът - да остане приложен по делото; а мобилният телефон да бъде върнат на подсъдимия.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.
370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства за тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 о т НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 251209005000533681, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд Свиленград, подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността и за престъпления против транспорта. Многократно му е било налагано наказание „Лишаване от свобода”, което да изтърпи ефективно, като последно е освободен от затвора на 17.01.2025 година.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият няма доходи, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по банкови сметки, както и не е трайно трудово ангажиран.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Мл.експерт Валентин Колев: служител на Участък – Любимец при РУ - Свиленград, подсъдимият има криминалистическа и съдебна регистрации, криминалнопроявен е, движи се и контактува с криминалнопроявени лица, 2 склонен е към извършване на противообществени деяния и нарушения на обществения ред, работи сезонна работа при частни стопани когато го повикат.
На 19.04.2025 година Н. К. Д. е на рожден ден на сестра си в гр ад Димитровград, област Хасково, където употребява алкохол. Около 23.30 часа се връща с влак в град Любимец, област Хасково.
Около 00.30 часа на следващия ден - 20.04.2025 година, Д. се движи пеша по улица „Солун” в град Любимец и вижда паркиран процесния товарен автомобил, който е собственост на свидетеля С. Т. Г.. Освен товарния автомобил вижда и паркирания лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Ц 220 Д с държавен регистрационен № *********************, също собственост на Г., който се използва от син а му - свидетеля Т. С. Т. от град Любимец. МПС са паркирани на пътното платно до тротоара пред дом № 4 на улица „Солун”, като са отключени.
Н. К. Д. проверява дали товарния автомобил е отключен. След като установява, че е отключен влиза вътре, сяда на шофьорското място и пали автомобила. Придвижва го 2-3 метра напред и удр я с предната му част, предната част на паркирания срещу него посочен по-горе лек автомобил марка „Мерцедес”. След това слиза от товарния автомобил и започва да го бута с ръце назад, като го връща на местото, където първоначално е бил.
Впоследствие Д. се качва в другия автомобил - лек автомобил марка „Мерцедес” , където сяда на шофьорското място. В подлакътника на автомобила, до шофьорското място, намира черен, кожен портфейл, в който има 500 лв., които взема и излиза от автомобила, като се отправя в неустановена посока.
Сутринта около 04.00 часа на 20.04.2025 година, зетят на свидетелят С. Т. Г. – свидетелят Ю.Г.С., го събужда, защото забелязва , че товарният автомобил е местен. Г. излиза да провери и вижда, че товарния автомобил действително е преместен, като забелязва повреди, изразяващи се в драскотини на предната броня. Веднага подава сигнал на ЕЕН 112 и с полицаите, които пристигат на мес т о преглеждат записите от камерата за видеонаблюдение, която Г. е инсталирал.
В близост до автомобилите свидетелят С. Г. намира мобилен телефон, който предава на полицейските служители с Протокол за доброволно предаване от същата дата.
Назначена е и е извършена Оценъчна автотехническа експертиза, от Заключението на която става ясно, че стойността на нанесените щети по товарния автомобил марка „Ивеко” възлизат на 68 лв., а пазарната стойност на същия е 5 188.17 лв. и стойността на нанесената щета по лекия автомобил марка „Мерцедес” възлизат на 116 лв., а пазарната стойност на същия е 2 696.75 лв.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: оглед на местопроизшествие, ведно с Албум, оглед на веществени доказателства, ведно с Албуми, разпити на множество свидетели, изискани са и са приложени документи, назначена е и е извършена Оценъчна автотехническа експертиза и т.н.
3
В хода на ДП подсъдимият заявява, че не си спомня нищо, тъй като е бил пиян. В съдебната фаза на процеса подсъдимият се признава за виновен, като изразява пред настоящия Съдебен състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод на случилото се.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Протоколи за доброволно предаване, Докладни записки, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Албум, Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с Албуми, Свидетелство за регистрация – част I, Заключение по Оценъчна автотехническа експертиза, Справка за правоспособност и наложени административни наказания на подсъдимия, Справка относно собствеността на процесните МПС, Справки за съдимост и актуална такава, Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Т. С. Т., С. Т. Г., Ю.Г.С. и Г.Б.Д., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Разпитаният свидетел – полицейски служител, е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейския служител, който само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост. Още повече, от данните по делото не се установява свидетелят – полицейски служител, да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да цели увреждането му, като му припише престъпления, които не е извършил. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост, Заключение по Оценъчна автотехническа експертиза,
Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Албум, Протоколи за оглед на веществено доказателство, ведно с Албуми и др.
4
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетелите Т. С. Т. и С. Т. Г., приобщени в тази инстанция като доказателства, макар и същите да се явяват пострадали от деянията, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията им. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от престъплението. Настоящият състав кредитира показанията на пострадалите лица като обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е налице индиция за недостоверност на показанията им.